21177 | 20 окт. 2023 | 17:20

Софиянци са изправени пред избора дали искат още от същото, като знаят какво ги очаква с всички плюсове и минуси. От друга страна са ПП-ДБ, които са морални длъжници на българския народ, когото брутално излъгаха само преди четири месеца

Деян Николов е на 33 години, народен представител и кандидат за кмет на София от партия „Възраждане“ под номер 42.

- Предполагам, че амбицията Ви е да възродите София, ако станете кмет, г-н Николов. Откъде бихте стартирали столичното възраждане при толкова натрупани проблеми?

- Права сте, че проблемите са много.
Първо бих махнал украинския флаг от сградата на Столична община. Не е редно на българските институции да има чужд флаг.

Но ако минем към същината на въпроса, ще кажа, че има нужда от цялостна промяна във философията на управление на София. Една дума изразява тази философия и това е думата справедливост.

Справедливост и за това как се изразходва публичния ресурс. Като икономист бих започнал с бюджета. Това е основният инструмент, чрез който могат да се упражняват различните политики. 2,5 милиарда лева не е малък бюджет. Част от него е за делегирани от държавата дейности и те са почти константа. Но има и над милиард лева собствен бюджет за общината, от които 600 000 милиона са за капиталовата програма. Те са изключително интересни, тъй като от тях зависи развитието на града.

- Вие предлагате ревизия на капиталовата програма. Защо?

- Около капиталовата програма има няколко основни проблема. Първият е, че тя не се изпълнява напълно. Изпълнението е 70 на сто, което показва, че има сериозни административни, организационни и управленски проблеми.
С моя екип се опитахме да проучим тяхното естество. Стигнахме до извод, че комуникацията между различните направления не е достатъчно добра - заместник-кметове дърпат в своя собствена посока, няма синхронизация между работата на различните направления и дирекции, а те са много – над десетина направления и над 40 дирекции.

Второ проблем – разглеждайки капиталовата програма, наблюдаваме прекалено много проекти, които не са на пазарни цени. Клиширано е да говорим за корупцията, но икономическият анализ показва, че много от инфраструктурните проекти се правят на цени, които са от два до четири пъти над пазарните.

- Кои проекти можете да дадете за пример?

- Направиха ми впечатление детските градини. За близо 10 000 деца не достигат места, част от детските градини вече се изграждат, но отново ще има дефицит от 6000 места или от 30 детски градини. По пазарни цени строителството на една детска градина с осем групи деца, излиза около 4 милиона лева. В момента строежът на столична община излиза между 8 и 16 милиона, в най-добрия случай – 7 милиона. Тоест, и в най-добрия случай излиза близо два пъти по-скъпо!

Ако трябва да построиш 30 детски градини по средно 10 милиона лева, трябват 300 милиона лева – сериозна сума за бюджета на София. Ако цената на една детска градина е обаче 4 милиона, това прави 120 милиона лева, а в рамките на един мандат за 4 години по около 30 милиона на година. Това са пет процента от капиталовите програми.

- Заради презастрояването, липсата на достатъчно места в детските градини, шума, дефицит на паркоместа, мръсен въздух и още, и още, качеството на живот в София пада, но тя е притегателен център за хората от другите региони на страната. Как си обяснявате този феномен?

- Правили сме анализ на миграцията на всички 265 общини в България. София и още 4-5 са единствените, които имат положителен прираст. При някои прирастът е минимален – под един процент. Столицата е единствената с ръст от 4-5%. Това трябва да се взима предвид, когато планираме изграждането на детски градини. Последните десет години това не е било прогнозирано и създава проблемът с недостига на места, с който се сблъскваме в момента.

Столицата продължава да се пълни, защото тук хората могат по-лесно са намерят работа, но това не означава, че стандартът на живот е по-висок. Животът в София е труден, но поне има работа и възможности.
Базата в страната е много ниска като стандарт на живот и социална инфраструктура.
София е притегателен център за хората от страната, но животът в чужбина е още по-привлекателен. София се явява като междинна точка на миграцията, за огромно съжаление.

- Сменя ли се социалната структура на столицата?

- В известна степен – да, като се надявам, че това може да има и положителен аспект. Заради сериозната вътрешна миграция идват хора, които са запазили в по-голяма степен традиционните си ценности. Това внася свежест по отношение на морала, на топлотата между хората, което в София, за съжаление, започва да липсва.
Все повече приличаме на космополитните градове, които се славят с повече студенина и липса на непосредствена комуникация.
Наблюдавам, че София няма спокойствието, което е необходимо. Това е динамичен град, където имаме нужда от малко по-висок стандарт и повече топлота в отношенията между хората.

- Презастрояването е болна тема, безспорно. В хода на кампанията като кандидат за столичен кмет предложихте промяна в наредбата, която да фиксира по-голямо разстояние между строящите се жилищни блокове. Изпълнимо ли е това, как ще наложите подобна мярка? Някои вече са застроили терените си, на други как ще им откажете?

- Напълно изпълнимо е. Нещо повече – това е най-лесно приложимата мярка, която предлагам срещу презастрояването.

Това не е радикална политика. Част от жилищните сгради са построени на ръба на закона със съдействието на администрацията, често пъти само на районните администрации.
Трябва да тръгнем от общия градоустройствен план, който последно е актуализиран преди 15 години. След това трябва да го синхронизираме и да актуализираме всички подробни устройствени планове (ПУП) на районите и на кварталите.

Има няколко начина да се спре презастрояването. Единият е директно през подробните устройствени планове, ако имаме администрация – централната и районните, които с твърда ръка отказват да правят частични промени в ПУП-овете.
Скоро имахме случай в „Младост“ с имот, където е предвидено да има двуетажно строителство според ПУП, само че в един момент частният инвеститор поискал да построи осеметажна сграда. Общината е тази, която трябва да прецени дали това искане противоречи на плана за развитие на квартала на първо място, и на второ място - на обществения интерес. В много от случаите общината дава съгласие. Така се дава разрешение и за блок от 8 етажа между другите блокове.

- Но то може да се обжалва.

- Да, и точно така го спряхме. Направихме подписка, обществено обсъждане. Гражданите в момента имат шанс да спрат едно такова презастрояване, но общината застава на страната на частния интерес, а би трябвало да защитава обществения.

Ако променим формулата за отстоянията между сградите, както и да увеличим процента за озеленяване, да премахнем възможността за вертикално озеленяване, няма да има възможност да изникват блок до блок и то извън регламентираната височина.

Много от имотите са придобити по съмнителен начин, като част от реституцията, когато някой е събрал трима-четирима свидетели, които казват, че това някога е била неговата нива.
Но аз не искам никого да ощетявам. Смятам, че е редно на всички да предложим пазарните цени за имотите. Разбирам, че те са ценни за частния собственик, но са ценни и за общината, защото там може да има детски градини, детски площадки, зелени площи. Нека общината предвиди достатъчно голям бюджет за обезщетения. Можем да предложим и заменки – ако трябва и за по-големи имоти в покрайнините на кварталите.
 
Подчертавам отново – не искам да извивам ръце и да поставям някого в неизгодна позиция. В същото време трябва да защитим обществения интерес, като спрем презастрояването и уплътняването на София. Нямаме друга алтернатива.

- Разширяване на синята и на зелената зона – да или не? Или референдуми, а не само формални обществени дискусии?

- Интересна тема за референдум. Аз лично не подкрепям разширяването на зоните, защото и сега те вече са достатъчно големи. Някои са доволни, други – не. С изместването на зелената зона се изместват и проблемните места за паркиране, които се преместват в пресечките извън зоната. Не мисля, че това решава проблемите с паркирането.

Естествено, трябва да направим паркинги, но това е бавно и трудно. Има проект за 24 подземни паркинга в идеалния център, което би отнело 10 години, тъй като е скъпа инвестиция.

Струва си да се използва като пилотен проект друг технологичен вариант – чешки и китайски, за вертикални паркинги тип виенско колело. Това са умни паркинги от модерен тип, ползват ги в Япония и не са скъпи – 50-60 000 лева е един умен паркинг, който заема място за приблизително две паркоместа, а се качват от 16 до 24 коли. Специфично е и не се знае дали софиянци ще искат да го използват, но предвид на малката инвестиция си струва да се направят няколко пилотни проекта, за да се види дали работят.

Не съм привърженик на идеята да се решават проблеми чрез налагане на такси, но има една стратегия, която може да облекчи проблема с паркирането в центъра. Ако увеличим таксите за синя и зелена зона, то ще стане лукс и допълнителните средства ще можем да инвестираме в градския транспорт. Колкото по-агресивни сме в тази посока, толкова по-голям шанс има да пренасочим интереса от личния автомобил към обществения транспорт, който, разбира се, трябва да е в много по-добро състояние. Има възможности за подобрения и чрез европейските средства.

Ако се увеличи цената на паркирането, билетът за градския транспорт може да поевтинее. За всеки един лев повече за синя и зелена зона, цената на билета за метрото може да падне с 40 стотинки. Това е вид стратегия, интересна за референдум.

- Предлагате децентрализация на бюджета. Ако това стане, кои проблеми на столицата могат да бъдат решени?

- Кметът и общинският съвет искат целия бюджет да е при тях. Така всички в София ставаме жертва на невъзможността да разпределяш 600 милиона капиталова програма и да стигнеш до поправката на счупения тротоар през блок в „Надежда“ или в „Люлин“. Да не говорим за Кремиковци, Панчарево, село Кривина или село Кътина.

По-добрата концепция за бюджета е кметът и Столичният общински съвет да се занимават с големите инфраструктурни и генерални проекти. Пример за генерален проект е смяна на осветлението с лед осветление, както бих искал да направя. Такъв проект трябва да минава през столичния градоначалник и СОС. Но ако искаме да обърнем внимание на 24-те столични района, редно е да им предоставим бюджет и свобода на действие.
В момента сме свидетели на колективна безотговорност. На хартия районният кмет отговаря за поддръжката на районите си, но когато гражданите сигнализират за проблем – тротоар, градинка и т.н., той е принуден да каже, че няма средства.

- Ако обобщя, обществото инвестира – пари, енергия, в прекия избор на районни кметове, но не може да си върне инвестицията под формата на качество на живот.

- Да. Районният кмет е с вързани ръце. За да успее да направи нещо по-сериозно за района си, той трябва да измоли от столична община неговите проблеми да влязат в капиталовата програма на София. Редно е десет процента от 600-те милиона да се заделят по определен механизъм към районите. С около три милиона, с които ще разполага един районен кмет, би успял да се погрижи за междублокови пространства, детски площадки, ремонт на училище, тротоари и др.

Село като Чепинци има сега бюджет от около 70 000 лева, а там от 30 години нищо не е правено. Няма и да се направи без децентрализацията на бюджета, която предлагам.

- Позволете да Ви конфронтирам с два случая, които се разиграха само в рамките на 12 часа – пострадал сериозно на пешеходна пътека при мол „Сердика“ и 15-годишно дете с комоцио след удар в стълб с тротинетка. Да паркираш в София е трудно, но и да се движиш е изпитание. Висока скорост, хвърчащи тротинетки, велоалеи, завършващи в нищото. Откъде бихте започнали регулацията в този сектор?

- Огромна грешка беше да се правят велоалеи на всяка цена, само за да се усвояват средства. Боядисването на една лента не създава велоалея. В Европа те са като минибулеварди и това е визията, която споделям.
Що се отнася до трафика, видеокамерите работят, но има проблеми. Освен че трябва да бъдат свързани с МВР, трябва да има и санкции. Сега те се използват за наблюдение, а не за налагане на глоби.

Един начин, който води към решаване на проблема, е да има голям екип, който следи какво се случва и да има бърз начин да се показва на шофьорите, че биват следени. Когато си купувате автомобил, обикновено оставяте имейл за контакт или телефон. За наблюдаващия следва да има интерфейс, за да може когато види нарушение и опасна маневра, да може бързо да набере номера на колата и да натисне изпрати. Така шофьорът – чрез смс, например, веднага ще получи уведомление за опасната маневра, която е извършил. Това е важно, защото хората нямат да имат усещането, че МВР или общината се опитва да им вземе пари с повече фишове, а че някой ги следи. Имаме сериозен проблем с модела на шофиране в София. Без значение от ограниченията, трафикът се движи със 70-80 километра в час, а на места – с 90-100 километра в час. Хората трябва да разберат, че са наблюдавани и контролирани. Системата, която ви описах, е един междинен период, в който ще създадем това разбиране. В следващ момент гражданите трябва да бъдат информирани, че следва да внимават как шофират, защото започваме да налагаме глоби.
Мисля, че това може да обърне манталитета на шофиране в София.

- Коя идея на Ваш опонент категорично отхвърляте?

- Категорично не съм съгласен за затварянето на центъра за стари автомобили. Това наказва хората, които имат най-големи социални нужди. Подобна забрана удря по най-уязвимите. Любопитен съм има ли данни, които показват, че когато забраниш влизането на стари автомобили, въздухът в средата на София ще стане чист?

С опонентите ми се различаваме и в отношението към гейпарада.
Моето мнение е, че не трябва да се провежда по улиците на София. Има зали, където биха могли да се съберат. Към днешна дата у нас не се е стигнало до екстремности, но на Запад се е случвало, а аз имам подозрения, че нашият гейпарад ще върви по стъпките на западните. Рискуваме да извадим на показ неща, които не искаме нашите деца да виждат.

- Отношението към гейпарада е показател за различни идеологии и води към въпроса има ли политически сблъсък на столичен терен или наблюдаваме състезание с предложения, проекти, идеи?

- Софиянци са изправени пред избора дали искат още от същото, като знаят какво ги очаква с всички плюсове и минуси. От друга страна са ПП-ДБ, които са морални длъжници на българския народ, когото брутално излъгаха само преди четири месеца. Аз питам как биха гарантирали, че това, което се случи на национално ниво, няма да се случи и на местно?

- Как „Възраждане“ бихте гарантирали, че няма да направите някоя „сглобка“?

- Нашите кандидати за общински съветници и нашият екип е от хора, с които вече 6-7 години се борим за каузата на „Възраждане“. Те са доказали своята лоялност към идеите на партията. Както не сме направили „сглобка“ в Народното събрание, така няма да направим и в София. Наясно сме, че ще има натиск. Може да има опити за пробив, но мисля, че едва ли ще се наложат, тъй като ПП-ДБ и ГЕРБ ще имат мнозинство и ще влязат в коалиция в общинския съвет. Ние от „Възраждане“ няма да сме им нужни.

- Според сондаж на Медиана 120 000 жители на столицата още не са решили за кого да гласуват. Как бихте заличили техните колебания?

- Аз ги призовавам да мислят разумно. „Възраждане“ сме последователна партия, която не предава избирателите си. Може невинаги да взимаме най-правилните решения по всеки един въпрос, може не всички наши идеи да се споделят сто процента, но не сме лъжци и не сме измамници. Говорим това, което мислим и правим това, което говорим. Имаме политическа чест и морал, което е фундаментът на политиката.  

Ако човек прави обективен и рационален, а не емоционален избор, той трябва да отчете, че „Възраждане“ е единствената партия, която не е управлявала. В София бяха направени някои добри неща, но стандартът е много нисък. С този бюджет столицата трябва да може много повече. За всеки, който не е доволен и иска да опита нещо ново, единствената опция е „Възраждане“. Казвам това дори с лека тъга, защото би било добре, ако имаше още политически сили, на които хората биха могли да се доверят. „Възраждане“ би бил рационалният избор.

- При балотаж без Ваше участие към кого биха се насочили избирателите на „Възраждане“?

- Предполагам към никого. Нашите избиратели са много критични, дори и към нас.
Ние не можем да ги насочим към кандидат на друга политическа сила, защото те са самостоятелни във взимането на решение на кого да се доверят.

Допускам, че нашите симпатизанти виждат известно припокриване с идеологията на Ваня Григорова, но зад нея има редица политически сили, а те не са забравили с кого управлява БСП наскоро. Ние още при появата на Кирил Петков и Асен Василев предупредихме, че тези хора не са читави. Нашите избиратели ценят способността ни да четем между редовете и да предупреждаваме какво ни очаква, и не вярват на политическата наивност на други политически сили.

„Възраждане“ предупреждавахме и за Слави Трифонов - видяхте как „гръмна“ правителството „Петков“.
Сега предупреждаваме и за Васил Терзиев, който е като дежа вю, ако си припомним Кирил Петков.
Всичко, което изброих, е в радара на нашите избиратели и те едва ли ще го пренебрегнат.

- След 20 дни кампания как ще отговорите на въпроса лесно ли се дават обещания преди избори?

- Не. Избягвам да давам обещания, които не зависят изцяло от мен.
Вярвам в принципа, че ако говориш истината, не ти трябва добра памет.
Знам, че ще направя всичко възможно да помогна на хората в решаването на проблемите.
Казани от политик, тези думи може би не събуждат доверие, но аз се срещам с хора, които знаят, че „Възраждане“ се бори за каузи – някъде сме постигали успехи, някъде сме яли шамари, образно казано. Но никога не сме се отказали.
Ако излъжем някого, ще заслужаваме политическата съдба да приключим нашия път. Имаме само доверието на избирателите, нямаме задкулисна подкрепа, пари, олигарси. Загубим ли доверието, ще изчезнем и сме наясно с това. Затова нямаме намерение да предаваме хората, да лъжем, да ги подвеждаме.

Изправени сме пред мощни сили, които контролират целия свят. Или поне го контролираха. Провалът е възможен, но ние от битката няма да се откажем. Ако я спечелим обаче, ще останем в историята с добро.