21095 | 29 май 2015 | 08:35

Престъпното безхаберие е геноцид за страдащите от захарна болест

Диабетът, тази пандемия на нашето време, поразява лавинообразно хора из цялата планета – само за четвърт век страдащите от захарната болест са нараснали цели 13 пъти и от 30 милиона днес се оказват над 390 милиона. По красноречивия показател „на глава от населението“ ние сме сред „водещите“ нации - по официални данни 7% от българите страдат от диабет, а ако към тях добавим нерегистрираните случаи, ще трябва да заключим, че най-малкото всеки десети е носител на тежкото бреме, твърди д-р Стефан Стефанов, завеждащ отделението по съдова хирургия столичната болница Сити клиник.

Той напомня всеизвестните за лекарите факти, че диабетът увеличава 4 пъти риска от атеросклероза и 40 пъти (според последни изследвания) опасността от загуба на крайник. Изтъква и, че у нас здравните власти се правят на „ни чул, ни видял“ относно призива отпреди над 30 години на световната медицинска общност ампутациите при диабетици да бъдат намалени с 50%. Тази цел е постигната в ред държави, за които човешкият живот е на водещо място в ценностната система, предопределяща социалната политика. В нашата страна обаче никой не си е направил труда дори да пресметне колко са диабетиците със съдови увреждания.

Опасните рани не болят

Именно те (наричани на медицински език ангиопатия) наред с невропатията са предпоставките за появата на т.нар. диабетно стъпало. А то представлява едно от късните усложнения на диабета, които подобно на ретинопатията и нефропатията настъпват във връзка с промените в периферните нерви и периферните артериални съдове. Периферните нерви отговарят за чувствителността при допир, натиск, топлина или студ, която с напредването на болестта намалява и постепенно изчезва. Също от тях зависи и двигателната функция на мускулите. Когато тя е засегната, се появява неестествен тонус на определени мускулни групи в ходилата и това води до промени в тяхната архитектура - пръстите се изкривяват било под форма на чукче (когато третият пръст застъпва втория), било като на граблива птица (тогава пръстите се свиват). Може да се получи плоскостъпие, изменя физиологичното разпределяне на точките на натиск при ходене.

При първите стадии на тези деформации усещанията са на мравучкане или парене в ходилата. Поради нарушената сетивност на крайниците болка няма, а това е изключително коварно - често явление е пациентите да не подозират, че имат рани, които са крайно опасни. Те възникват край точките на силен натиск при ходене, където първо се образуват твърди и травматични за прилежащите тъкани мазоли. По същата причина - обикновено между ходилото и пръстите - се появяват и хематоми, които нерядко се инфектират.

Диабетиците с неконтролиран диабет са много по-податливи на инфекция, напомня д-р Стефанов. Лошото е и че отворените рани при вече усложненото диабетно стъпало не зарастват,тъй като върху тях продължава да се стъпва. Инфекцията се разпространява към подбедрицата, предизвиква гангрена и уви, води често до неизбежна ампутация.

Ампутацията може да се избегне

На теория диабетното стъпало е три вида: невропатично (когато са поразени периферните нерви), ангиопатично (когато са поразени периферните кръвоносни съдове) и смесено, при което са засегнати и нервите, и съдовете. На практика 80% от случаите са смесени.

Невропатичните отклонения се лекуват от ендокринолози и хирурзи, които обработват раните. При съдовата патология водеща е ролята на съдовите хирурзи. Дълги години наред лечението е било единствено медикаментозно и ако не помогне, се пристъпвало към ампутация. Вече и у нас (уви, далеч невинаги, когато е нужно) се правят т.нар. дистални байпаси, чрез които се нормализира кръвообращението в засегнатите съдове на подбедрицата. Тези операции са много сложни, но безспорно са един от факторите, които пряко биха довели до избягване на ампутация, подчертава д-р Стефанов. Прилагат се и модерните ендоваскуларни процедури, при които безкръвно с катетър се достига мястото на стеснението на съда, което се разширява по метода на балонната дилатация.

Тежките пациенти са

излишен товар у нас

Тъжната истина е, че у нас проблемите на диабетно болните, в това число лечението на диабетното стъпало, не са приоритет нито на държавата, нито на клиниките. Никак не е случайно, че Европейската асоциация за изучаване на диабета неотдавна ни обяви за последни в Европа по грижите за диабетици.

Причините за това престъпно безхаберие са многофакторни. Едната е, че част от терапевтичните методи все още са недостатъчно популярни. Но това си има своето логично обяснение – пациентите с диабетни усложнения са нежелани при сега действащата здравна си тема, тъй като са с много съпътстващи тежки заболявания. Това налага продължително болнично лечение – нещо немислимо за вездесъщите клинични пътеки. По-голям престой в лечебните заведения се изисква и поради факта, че у нас не е въведено обичайното за много страни лечение вкъщи, където компетентни медицински сестри извършват ред специализирани манипулации. А и НЗОК остойностява стандартно една оперативна или ендоваскуларна процедура на месец, при положение че често се налага те да са две или три.

В Германия, където е работил д-р Стефанов, здравната каса покрива разходите за всички необходими процедури. Нещо повече - лекарите получават финансов бонус за изпълнен едноетапно пакет от процедури, включващ дори пластични операции за заздравяване на рани. Осмислили заплахите на пандемията, тези държави са обособили предназначени само за диабетици съдови клиники с широк екип водещи специалисти - съдов хирург, инвазивен кардиолог, микробиолог, ендокринолог, ортопед.

Кой ще поведе

битката за оцеляване

Само след 10 години (тъй като усложненията на диабета настъпват горе-долу за такъв период) страната ни ще понесе тежък медицински и финансов удар върху лабилното си здравеопазване, прогнозира д-р Стефан Стефанов. Изходът е само един – обществото ни да се бори за адекватно лечение на нуждаещите се. Необходимият за целта „адреналин“ ще дойде от публичното коментиране на отчайващите детайли на диабетните усложнения.

Отделен въпрос е, че немалка част от самите пациенти не са наясно с тегобите, които ги дебнат, а май и нямат желание да се образоват в тази насока. Някои примерно не знаят що е то гликиран хемоглобин - важен маркер за прогнозиране на евентуалните рискове от болестта, който показва средната стойност на кръвната захар за последните три месеца. Д-р Стефанов напомня, че самонаблюдението е много важно. Той съветва по-възрастните, които поради влошено зрение или ставни болежки не могат да виждат стъпалата си, да ползват огледало, поставено на пода – така ще забележат раната при самата й поява. Диабетиците задължително не бива да ходят боси, трябва да носят удобни обувки и памучни чорапи, трябва да пазят от нараняване околонокътното ложе, което може да се окаже входна врата за инфекции. Мазолите не бива да се режат по същата причина. Най-добре е педикюрът да се прави от специалист, който знае как се обработва ходилото на диабетик. А забележат ли променен цвят или температура на ходилата, усетят ли болки при ходене или схващане на мускулатурата на подбедрицата, веднага трябва да потърсят не само ендокринолог, но и съдов хирург.