12476 | 9 юли 2026 | 08:53

Десислава Атанасова показва документ от турските власти, че не е напускала турската територия във времето за което Демерджиев я прати в Дубай до Пеевски.

Диана Дамянова

Фейсбук

Проблем ли е, когато казаното от теб не е много вярно, не е съвсем вярно или съвсем не е вярно.
Много усилия положих по времето на Кики да ги науча, че в политиката /то и в бизнеса и обществото е така/ трябва първо да помислиш, после да кажеш „хоп”.

Защото да, ефектът от бързото казване, особено когато ти си властта, е немедлен. Казаното от теб обикаля телевизорите един по един, после започват анализаторите – един по един, после започват коментаторите един по един и така, казаното от теб се мултиплицира много бързо, много силно и с огромен ефект.

Проблемът настъпва, когато казаното от теб не е много вярно, не е съвсем вярно или съвсем не е вярно.

Тогава върху теб, доста често без да го забележиш се изсипва онова нещо, което не можеш да пипнеш с ръка, не можеш да купиш с пари и не можеш да пребориш със собствени сили, онова нещо наречено обществено мнение.

Защото хората много лесно „купуват” сензациите, много лесно се хващат на убедителните твърдения, особено когато са произнесени от властта.
После обаче хората бавно и системно научават, че не може да ти се има доверие, че говориш често дори твърде често непроверени неща или неща, които не можеш да докажеш или накратко че си един лъжец.

Принципът „не казвай хоп, преди да скочиш” е елементарен комуникационен принцип, който остана напълно непознат за управлението на ППДБ и естествено доведе до срутване на неговия престиж, на доверието към нещо и оттам и на одобрението на обществото.

Защото готино е да арестуваш Борисов, още по-готино щеше да бъде ако от този арест следваше нещо друго, освен връщане на Борисов на бял кон, необвинен и свободен.

Та така и с новия вътрешен министър, който е доста подобен на стария /онзи с олигархичния тризонет и асансьора към него/.

Извън институционалния факт, че МВР има задача да събере информация и да я представи на прокуратурата , а оттам и на съда, преди някой да бъде обявен за престъпник, извън институционалния факт, че МВР бива и следва да разгласява данни, при събирането на доказателство само и единствено когато неогласяването на тези данни може да доведе до вреда за обществото, когато хората следва да бъдат предупредени за престъпник на свобода и въобще, огласяването на тази данни следва логиката на предотвратяване на опасността.

Освен когато, огласяването на такива данни не преследва други /останали зад кулисите/ цели или не преследва просто покачване на личен рейтинг от човек, който не знае че повишаването на рейтингът /одобрението на обществото/ е процес, а не мигновен акт.

Но така или иначе при огласяването на факти от текущо разследване би следвало да се спазва принципът , основен за модерното правораздаване – по-добре 10 престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора.

Или онзи принцип, който е заложен в американското правосъдие, което за да се издаде осъдителна присъда иска да има доказателства beyond a reasonable doubt, както и че има една еднинствена причина "демокрациите да са разделили ролите между полицията, прокуратурата и съда. И тя не е бюрократична. Тя е защита на свободния човек."

Та днес Десислава Атанасова показва документ от турските власти, че не е напускала турската територия във времето за което Демерджиев я прати в Дубай до Пеевски.

Знам че сега кошаревските свидетели на Демерджиев ще извадят нови кошаревски данни.

За мен, без да съм гласувала никога за нея, Десислава Атанасова е конституционен съдия, чиято репутация беше унищожена от действащ министър на вътрешните работи, без доказателства, или поне без надеждни такива.

А министърът много добре знае колко е важна репутацията, нали именно за това си е самосъздал десетки и стотици фенстраници и групи, именно в търсене на добра репутация.

Само че посегателството върху нечия друга репутация, в търсене на утвърждаване на своята не е акт на държавническо благоприличие, а на чиста злоупотреба с власт.„

Малко като онзи, дето също беше министър /само че с тризонет/ и който четеше от трибуната на народното събрание разменени текстове между лекари, които наричаше убийци, публично и ей така.

Но той поне беше физкултурник, та имаше някакво обяснение.
Сега не намирам освен имидж, имидж и имидж, в името на което и без надеждна проверка посягаш на нечия репутация.
Ами не е добре.