25879 | 27 февр. 2015 | 16:39

Африканците излизат срещу Стоичков и сие на „Парк де Пренс“ с директива от военната върхушка

„Ще разгромим българите. Всички смятаха, че сме обречени срещу Испания, но видяхте какво стана. Сега наред е България.“

Нигерийският национал Даниел Окоча не спира с лютите закани в дните преди мача с нашите на световното във Франция през 1998 г. Припяват му почти всички от африканския тим. Цяла Нигерия жадува победата, която ще класира страната за втори пореден път на осминафинал на мондиала. Залогът обаче далеч надхвърля измеренията на спортния успех. Едва седмица преди първенството при изключително странни обстоятелства умира президентът на страната Сани Абача, чиято мрачна диктатура хвърля най-многолюдната африканска държава в тежка международна изолация. Футболът за кой ли път е използван за политически цели. След кончината на държавния глава най-популярният спорт е средството, което трябва да покаже нормалното, позитивно лице на Нигерия пред света. Нищо че броени дни преди началото на мондиала отборът е контролиран изкъсо от самия кървав диктатор...

„Суперорлите“ под крилото на Абача

Сани Абача е военен, който става президент на Нигерия през 1993 г. Твърди се, че по време на неговия петгодишен режим той и семейството му са източили около 5,5 милиарда долара от хазната. Това го нарежда на трето място в класацията на „Прозрачност без граници“ за най-корумпираните политически лидери в историята, изпреварвайки Слободан Милошевич и Мобуту Сесе Секо. Абача умира внезапно през лятото на 1998 г. на 54-годишна възраст и веднага е погребан без аутопсия, което събужда подозрения в убийство.

За кратко властта преминава в ръцете на генерал Абдулсалами Абубакар, който обаче е принуден да свика свободни избори. На 29 май 1999 г. Нигерия отново има демократично избран президент в лицето на Олесугун Обасанжо.
Абача така и не успява да види историческия триумф на нигерийските футболисти над силния отбор на Испания с 3:2, както и последвалата победа над България с 1:0, за които има огром­ни „заслуги“. Той всъщност е човекът, който подрежда състава на „суперорлите“ за мондиала...

Терор и международна изолация

По подобие на повечето африкански държави в Нигерия през 1998 г. футболът е държавен въпрос, а при управлението на Абача националният отбор се превръща в личен приоритет на диктатора. Още с вземането на властта той ликвидира демократичните порядки в страната. На всички важни постове политическите функционери са заменени от военни.

Парламентарните избори са анулирани, а основният кандидат за премиерския стол Мошоод Абиола е вкаран в затвора. В Нигерия започва период на терор, режимът не се съобразява с натиска на международните институции. През 1995 г. ситуацията се изостря чувствително, след като са прочетени смъртни присъди на деветима изтъкнати дисиденти, между които е драматургът и кандидат за Нобелова награда за литература Кен Саро-Вива. Те заплащат с живота си факта, че участват в протестите след екологичната катастрофа, провокирана от голяма петролна компания на територията на страната. Манифестациите вземат над две хиляди жертви, но трагичното потушаване на бунта дълго остава в тайна, тъй като нигерийските власти не допускат чуждестранни медии на своя територия.

Година по-късно, притисната от международната общност, Нигерия отказва участие в Купата на Африка, която се провежда в ЮАР. Там „суперорлите“ би трябвало да защитават трофея си, спечелен две години по-рано в Тунис, но бесният Абача решава, че няма да отстъпи. Бойкотът е неговият отговор на отказа на Израел и Хондурас да издадат визи на нигерийските национали след екзекуцията на деветимата дисиденти.

Абача се опитва да ангажира на селекционерския пост известния холандец Джо Бонфрере, който вече е извел Нигерия до олимпийското злато в Атланта през 1996 г., но на него му е дошло до гуша от проблемите с политици и военни и приема оферта от Катар. На треньорския пост при „суперорлите“ застава французинът Филип Трусие, тънък познавач на африканския футбол. Той успява безпроблемно да класира страната за световното, но внезапно на 25 септември 1997 г. хвърля оставка, след като отказва да се подчини на опитите за грубо вмешателство в работата му от страна на властите в Абуджа.

Мрачният рекорд на Милутинович

На 18 декември, малко след като е уволнен от селекционерския пост в Мексико, Бора Милутинович приема офертата да води нигерийските национали по терените във Франция. Това ще е четвърти пореден мондиал за сръбското светило с различен отбор (впоследствие той ще стане абсолютен световен рекордьор с пет участия и четири класирания на осминафинал). Още в началото отношенията му с асовете в съблекалнята (Окоча, Тарибо Уест, Нвакво Кану...) са обтегнати. Бора се опитва да въведе дисциплина в състав, пълен с талант, но разтърсван от анархия и звездомания. Почти всички нигерийски футболисти са мултимилионери и играят в елитни западноевропейски клубове. Гледат с пренебрежение на инструкциите на Милутинович, който се качва в самолета за Париж притеснен. Обстановката е непоносима.

Тарторите играят по друга свирка - тази на диктатора Абача, с когото всекидневно се чуват по няколко пъти. В контролните мачове преди турнира Нигерия излиза с отбор, подреден напълно според желанията на президента. Бора Милутинович се чувства като пионка и плаши с оставка, а играчите само това чакат - призовават Абача спешно да изпрати Бонфрере в Париж и да поеме отбора. Всичко бързо е уговорено. Рокадата трябва да се осъществи на 7 юни, по-малко от седмица преди първия мач. Този ден обаче ще промени историята на Нигерия.

Смъртта на тирана и краят на режима

Твърди се, че Сани Абача е покосен от сърдечен удар. След време става ясно, че смъртта го застига в леглото в компанията на две от наложниците му. Женен за Мариам Абача, диктаторът държи луксозен апартамент в най-престижния хотел в Абуджа, където устройва шумни оргии. На същия 7 юни Абача е приел официална делегация начело с Ясер Арафат, а след срещата се е оттеглил в споменатия хотел в компанията на един от близките си генерали и четири проститутки.

Смъртта на тирана разтърсва страната... и спасява Милутинович от уволнение. Тарторите се оказват без подкрепа, за да доведат бунта до успешен край. Нигерия е в шок и футболът за кратко минава на заден план за военната върхушка. След знаменитата победа над Испания обаче Милутинович чува ултиматум от Абуджа: 3 точки срещу България или си стягаш куфарите. Срещата се играе на митичния за България „Парк де Пренс“, където пет години по-рано Пеневата чета се класира за САЩ '94 и потегли към четвъртото място в света след гол на Емил Костадинов в 90-ата минута. Френската публика логично е на страната на африканския тим, който печели с гол на Виктор Икпеба. Нашият отбор е колеблив и става ясно, че ново лудо футболно лято няма да има.

След мача със Стоичков и компания голмайсторът Виктор Икпеба, единственият застъпник за Бора Милутинович в отбора, изнася истината на бял свят: „Доста играчи в нашия тим са титуляри, защото бяха любимци на Абача.“ Това „взривява“ атмосферата и Нигерия губи следващите си два мача. Бора Милутинович е уволнен на секундата. „Това е най-слабият селекционер в историята на нигерийския футбол. Договорът му няма да бъде подновен“, отсича министърът на спорта Емека Омеруа. Футболът се е провалил в основната мисия - да спечели дивиденти на военната върхушка.

Успехът над България се оказва и прокоба. Макар да класира „суперорлите“ на осминафинал, Нигерия не успява да спечели нито един от следващите си девет двубоя на световни първенства. Едва през миналото лято в Бразилия, 16 години по-късно, тимът пребори проклятието.

Костов забранява на министри да пътуват за мондиала

За разлика от „прекия“ ангажимент на нигерийските власти към представянето на Мондиал 1998 българските държавници изненадващо стоят настрана, въпреки че са минали само 4 години от епохалния успех по терените в САЩ. Кракът на български министър няма да стъпи в Париж за световното, категоричен е тогавашният премиер Иван Костов. Членовете на кабинета ще трябва да се задоволят да гледат мондиала по телевизията, както щял да постъпи и той самият. „Това не означава, че не се вълнувам от представянето на българите“, оправда решението си Костов.

Президентът Петър Стоянов пък обявява, че ще лети за Франция само в случай че българите се класират за четвъртфинал. Първоначално държавният глава обещава на тима, че ще го подкрепя още от осминафиналите, но после променя плановете си. Така или иначе България не стига до преките елиминации и напуска турнира след тежко 1:6 от Испания.

Световното бележи краят на успехите за „златното“ поколение. Още преди турнира Христо Стоичков е влязъл в жесток конфликт със селекционера Христо Бонев и заедно с Илиян Киряков обявяват бойкот. Камата се извинява с букет за съпругата на Зума и така попада в състава за световното. Драмите за Бонев го преследват и на самия турнир. Българският треньор, който е най-ниско платеният сред страните финалисти с 5 хиляди германски марки месечна заплата, припада на тренировка. За щастие се оказва, че просто е вдигнал кръвно и няма трайна опасност за здравето му.

Крахът по френските терени настройва обществото и медиите срещу доскорошните герои. По националното радио е излъчен следният безвкусен виц: Малкият Иванчо не обича майка си - защото го бие. Не обича и баща си - по същите причини. Иванчо обича само българските футболисти. Защото те не бият никого...