317753 | 16 дек. 2024 | 10:42

Разходите не са съобразени с възможностите на българската икономика

Димитър Чобанов, финансист

В Германия проблемите се задълбочават

На свое заседание на 11 декември Министерският съвет прие проекта за държавен бюджет за 2025 г. Планираните приходи, помощи и дарения са почти 92,5 млрд. лв., разходите заедно с вноската в бюджета на Европейския съюз са 98,9 млрд. лв., а дефицитът е 6,4 млрд. лв. В няколко последователни статии ще представя основните му параметри и моята оценка за тях.

Общи положения

През последните години (от COVID-19 кризата насам) е налице промяна в модела на управление на държавния бюджет – първо се определя колко разходи ще бъдат направени и след това се търси начин необходимите средства да бъдат осигурени, но при условие че основните данъчни ставки (уж) не се променят. Нарастването на разходите обаче не е съобразено с възможностите на българската икономика и това налага използването на мерки с еднократен характер или такива, които се изразяват в трайно източване на ресурсите от държавни и общински предприятия най-вече в енергетиката, от Българската народна банка, добивната промишленост и т.н. Тъй като неизменно се оказва, че и това не е достатъчно, се прибягва към по-традиционното решение – свиването на капиталовите разходи, които изведнъж вече не са толкова необходими. Само че в резултат от тази политика нито потенциалът за икономическо развитие нараства, нито бюджетът е балансиран, а се формира дефицит от около 3% от брутния вътрешен продукт и се натрупва допълнителен държавен дълг.

Всъщност предприетите през годините мерки включват увеличаване на максималния осигурителен доход и повишаване на данъка върху печалбите за предприятията с оборот над 1,5 млрд. лв. от 10% на 15%. Първата мярка се обосновава с по-големите права, които щели да получат осигурените на максималния праг лица, но същевременно не се отчита, че вероятността голяма част от тях да имат нужда от обезщетения за безработица е много ниска, че здравните права са еднакви за всички осигурени, независимо дали са на минимален или максимален осигурителен доход и че всъщност максималната пенсия далеч надхвърля получения размер според коректното прилагане на формулата в Кодекса за обществено осигуряване.

В крайна сметка благоразумната фискална политика би следвало да отчита какви са възможностите на икономиката и колко приходи ще се получат при действащото законодателство, кои са приоритетните области за използване на средствата и така да определя размера и разпределението на разходите. Правилният модел е да се спазва бюджетната дисциплина и да се намаляват пречките пред икономическия растеж. Това означава строг контрол върху разходната част и спазване на принципите, заложени в Закона за публичните финанси – адекватност, икономичност, ефективност, ефикасност, прозрачност, отчетност, отговорност и устойчивост.

Използването на капиталовото бюджетиране е инструментът, който да се използва, за да се покаже, че дадена инвестиция носи нетни ползи за обществото и позволява подредбата им. Преди да се пристъпи към заемно финансиране обаче първо трябва да се търси вариант за търсене поне на икономия при съществуващите разходи – дали е възможно същите резултати да се постигнат с по-малък ресурс и тогава да се преминава към дефицит и поемане на допълнителен дълг.

Бюджетната дисциплина е необходима, защото дефицитите и нарастването на дълга през дадена година или период всъщност означават неизменно повишаване на данъчните ставки рано или късно, особено когато исканията за повишения за бюджетни заплати почти винаги се изпълняват и са свързани с ангажимент за трайно увеличаване на разходите. Колкото повече се отлага тази мярка обаче, толкова по-голям ще бъде скокът на данъчните ставки.

При настоящата ситуация с големи постоянни дефицити и растящ държавен дълг населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест и - доколкото е възможно - да се опита да повиши дела от доходите си, който спестява. Или ако използвам популярния израз – „да се стягат коланите“.

Тук отново трябва да обърна внимание на факта, че тази политика засяга населението по различен начин. Проблемът ще възникне за хората, които са нетни вносители в бюджета (имат по-голям принос, отколкото получават от там) – тези, които не са на бюджетна издръжка и не разчитат на държавни поръчки за своите доходи. За тази група данъчната тежест и в момента е (много) висока, но ще се повиши и те трябва да се подготвят за това.

Макрорамка

За разлика от проекта за бюджет за 2024 г., когато дори оценката за размера на БВП през базовата (2023) година беше погрешна (и аз нееднократно предупредих за това), а реалният растеж на този показател според очакванията се оказа по-нисък от планирания, прогнозата в настоящия проект изглежда по-реалистична. Разбира се, при условие че не се случи някаква непредвидена в базовия сценарий ситуация в национален и в международен аспект.

Очаква се леко ускоряване на реалния икономически растеж до 2,8%, БВП в стойностно изражение да достигне 215,2 млрд. лв. и да нарасне номинално с 6,8%, средногодишната инфлация да се забави малко до 2,4%, нормата на безработица да се понижи леко до 4,1%, а средната месечна заплата да се увеличи с 9,1%. Тази положителна картина се получава при допускания за по-висок растеж на световната и на икономиката на ЕС, леко поскъпване на еврото спрямо щатския долар, поевтиняване на петрола на международните пазари, запазване на цените на неенергийните ресурси и понижаване на пазарните лихвени проценти спрямо 2024 г.

Рисковете пред тази прогноза са свързани с развитието на част от най-важните за българската икономика партньори. Германия е изправена пред задълбочаване на проблемите, произтичащи от „зеления“ преход, които предизвикаха както спад в икономиката, така и политическа нестабилност. Това заедно с повишаването на минималната работна заплата в България се отрази негативно на част от фирмите, които работят с германски партньори, и те затварят производства и освобождават работници. Проблеми са налице и във Франция, които могат да застрашат стабилността в еврозоната като цяло.

Растежът през 2025 г. ще бъде движен от потреблението и инвестициите. Повишението на заплатите в бюджетната сфера и увеличаването на минималната работна заплата ще допринесат за по-високо крайно потребление. При инвестициите съществува риск прогнозата да не се изпълни, както се случи през 2024 г. заради неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата за преките чуждестранни инвестиции също изглежда завишена особено предвид спада през настоящата година. Положителен импулс може да се очаква от членството в Шенген, но то ще се отрази както върху вноса, така и върху износа на стоки, както и върху изходящите и входящите туристически потоци.

В прогнозата прави впечатление, че разходите (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 19,7 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., докато БВП ще нарасне само с 13,8 млрд. лв. Това означава, че в прогнозата се предвижда част от тези разходи да се насочат основно към внос и към междинно потребление и да не допринесат за растежа на икономиката. Освен това през 2027 г. и 2028 г. реалният растеж според проекта ще се забави до 2%. Тези развития се явяват потвърждение на тезата, че надхвърлянето на определен праг за съотношението между държавните разходи и БВП всъщност не допринася, а дори пречи на растежа. Наблюдава се т.нар. ефект на изтласкване на частните инвестиции, тъй като повишава неефективността заради необходимостта от повишаване на данъците, както ще се случи в България.

Фискални правила

Основно положение за държавния бюджет и всеки друг управленски акт или план е да се съобразява с Конституцията и действащото законодателство. Министерският съвет отговаря за съставянето, приемането и изпълнението на бюджета и при изпълнението им той трябва да се съобразява конкретно и със Закона за публични финанси (ЗПФ), където са дефинирани фискалните правила. Това са числови ограничения за опредени показатели, които трябва да бъдат съблюдавани. Недостатък на ЗПФ е липсата на санкции при неспазването на разпоредбите от страна на МС.

Правилото за консолидирания бюджет, което се изпълнява в проекта, ограничава съотношението между държавния дълг и БВП до 60%.

В проекта за 2025 г. обаче не са спазени няколко фискални правила. Първото от тях се отнася до средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, който не би следвало да надвишава 1% от брутния вътрешен продукт. Структурен баланс е годишното салдо на сектор „Държавно управление“, коригиран спрямо икономическия цикъл без отчитане на еднократните и временните мерки. Според проекта през 2025 г. ще бъде реализиран структурен дефицит в размер 5,5% от БВП.

Тази стойност значително се отклонява от средносрочната цел. Освен това дефицитът се разширява спрямо предходната година, въпреки че е било необходимо да бъдат предприети коригиращи мерки и не са налице извънредни обстоятелства, които биха позволили такова отклонение.

Подобна е ситуацията по отношение на ограниченията за бюджетните салда, отчитани на касова и на начислена основа. Целта за тях е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Видимо от предложения проект е, че както през настоящата, така и през следващите 4 години ще са налице дефицити и по двете методологии.

Нещо повече – според мотивите към проекта очакваният от Министерството на финансите бюджетен дефицит за 2024 г. ще възлиза на 6,55 млрд. лв. При очакван размер на БВП за тази година в размер 201,5 млрд. лв. дефицитът на касова основа ще бъде 3,25% от БВП!

Освен това в проекта не се спазват правилата и за растежа, и за размера на разходите. Техният реален растеж не трябва да превишава този на потенциалния БВП, а размерът им не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП. И двете изисквания не са изпълнени, защото номиналният растеж на разходите е 25,5% (т.е. реалният е над 20%), а разходите ще са 46% от БВП през 2025 г. и ще се понижават постепенно до 42% в края на прогнозния период.

По този начин с приемането на проекта Министерският съвет категорично не спазва разпоредбите на Закона за публичните финанси.