4395 | 4 май 2026 | 15:08

България трябва да изготви национален план и да избира между кохезионната политика и общата селскостопанска политика, между миграция и транспорт

България и ЕС навлизат в много трансформиращ период, свързан с многогодишната финансова рамка, която трябва да бъде одобрена до края на тази година - това са парите на всяка една държава за следващия 7-годишен период. 

Това каза пред БНР Димитър Гърдев, дипломат, председател на комисията по Европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 51-вото Народно събрание, бивш депутат от ИТН.

"Има абсолютна трансформация на многогодишната финансова рамка. От 39 програми сега са свалени на 16. Основни програми са заменени и са вкарани в 4 групи. България трябва да изготви национален план и да избира между кохезионната политика и общата селскостопанска политика, между миграция и транспорт. Изключително негативен сценарии, на който следващото правителство трябва да положи усилия с държави партньори". 

Новото правителство трябва да задържи и доразвие успеха, който беше постигнат в кохезионната политика, категоричен беше Гърдев и припомни, че с усилията на председателстваната от него парламентарна комисия е била променена позицията на ЕК, свързана с граничещите с Русия и Беларус страни, които получаваха за това изключителни преференции: 

"България беше изпусната от този списък, тъй като не граничи сухопътно. С нашите усилия, в мое лице като председател на делегацията, променихме позицията на ЕК. Направих предложение за Черноморската зона, ставаше дума единствено за България. В последните седмици преди края на 51-вия парламент получих писмо от Урсула фон дер Лайен, а след това е и решението на ЕК, където признават Черноморския регион в България за граничен. С това решение получихме възможност да бъдат финансирани проектите по кохезионната политика".  

От България ще бъдат изисквани самостоятелни решения, вече няма да можем да влизаме в общото русло на "каквото кажат началниците в Брюксел", както казваше един политик (Бойко Борисов - б.р.), подчерта Димитър Гърдев и уточни:

"Това заявено желание на бъдещия министър-председател Румен Радев за самостоятелна политика - няма да бъде желание, ще бъдат изисквани от България решения. Пред това правителство ще бъдат поставени рязко въпроси за определяне и категорични решения конкретно на България по важни външнополитически въпроси. Ние сме част от ЕС и нашият глас е равен на всяка една държава в него".

По думите на Гърдев ще бъдат поставяни изключително сериозно въпроси за разширяването на ЕС:

"Дали да бъде разширяването в следствие на единодушна позиция както беше досега, или да т.нар. квалифицирано мнозинство, което е изключително сложно".

Той изтъкна, че политиката за отбрана на ЕС е увеличена 8 пъти, което е "пренасочване на цялата финансова структура на Съюза към едни направления, за които България категорично трябва да има собствена позиция".

Гърдев посочи още, че оставащите средства по ПВУ, които трябва да получим, са около 2,5 и могат да нараснат до 2,7 млрд. евро. Това са последните - четвърто и пето плащане. ... Това е около 40% от средствата по целия ПВУ, а самият План е 6,6% от БВП".

Той обясни, че усилията на предходния парламент са били ПВУ да бъде предоговорен, тъй като за оставащата година и половина няма как да бъдат получени оставащите 8 плащания, защото по регламент държавата може да получи само по две плащания в една година:

"Планът беше трансформиран на 5 плащания. ... След одобрението от ЕК на новите форми на ПВУ за миналата година получихме две плащания - второ и трето, за тази година останаха още две - четвърто и пето. За периода на второ и трето плащане получихме около 3 млрд. евро, но някои от тези средства бяха замразени. Оставащите пари са около 2,5 - 2,7 млрд. евро.

За да дойдат тези пари, трябва да бъдат приети в НС промени в законодателството - 6 закона, които са много тежки. ... До 31 август трябва да се изпълни това и край, точка. До 4 май трябваше да изпълним някои от изискванията, свързани с Антикорупционната комисия, направи се отсрочка до края на месеца, така че там могат да бъдат спестени замразените 200 млн. евро. Политическата криза нанесе сериозен удар върху тази дейност".