37763 | 26 ян. 2016 | 14:13

БСП не е и никога не е била социалистическа партия, казва президентът на КТ „Подкрепа”

- Г-н Манолов, депутатите приеха промени в Кодекса на труда, с които се облекчават изискванията към синдикатите, за да  бъдат признати за национално представителни. С какво си обяснявате критиките, отправени преди дни от лидера на БСП Михаил Миков, че сегашните синдикални организации не са достатъчно привлекателни за хората?

- С това, че БСП не е и никога не е била социалистическа партия. Друго обяснение нямам. Може би трябва да дам пример и с други неща, които те бяха извършили – преди малко повече от година предложиха промени в Кодекса на труда, според които работодателят може да уволнява служители, навършили пенсионна възраст. Това е по-малката беля. Но имаше и предложения да се премахнат графиците за отпуските, пак от т.нар. социалистическа партия. Тогава в комисиите представители на психодесницата ръкопляскали на тези идеи на БСП и им казвали: Това е страхотно, само да не вземете да се отметнете... Повече няма какво да коментирам. Там нещата са изключително сбъркани, посоката не е известна. Но това не е мой проблем, те да си го мислят. Не мога да разбера защо трябва да ни атакуват. Политическата фауна в България е нещо необяснимо. Да се съпротивляваш на всяка цена на всичко, което идва от страна на опонентите ти, без да е ясно какво искаш да постигнеш.  Съпротива заради самата съпротива. Добре – тяхна работа... Но това са неща, които ще запомним и ще ги имаме пред вид, когато му дойде времето.

- След дни става една година, откакто застанахте начело на „Подкрепа”. Успяхте ли да свършите нещата, които си набелязахте в началото?

- Да, успях да свърша доста неща. Трудното е, че тази организация над 20 години имаше един облик, в който аз по един или друг начин съм бил вписан, сега обаче този облик не може да бъде същият, защото аз не съм д-р Тренчев. Но се спогаждаме с организацията, настройваме се един спрямо друг. Много обикалям страната, и за мен е важно тази организация да бъде единна, разбира се около мен и моя екип, за да можем да си вършим работата по-добре.

- Срещате ли се с д-р Тренчев?

- Разбира се. Отношенията ни са перфектни.

- Следите ли какво се случва в политическия живот на страната, сред „левите” и „десните”?

- Естествено, че го следим, но колкото да сме информирани. Пак казвам – тези неща са в глобален политически контекст. И затова, когато се появяват партии, които започнат да защитават някакъв интерес, моментално им се слага отпред едно определение – „крайни”. Кое им е крайното? Подемос или Сириза да не би да искат да няма вече частна собственост или жените да са общи? Въпросът е в това, че този тип организации бутат статуквото и то веднага им се хвърля и започва да им лепи етикети.

- Има ли сценарий, който да цели дестабилизация на страната и правителството?

- Естествено, че има – въпросът е колко е силен този сценарий, доколко участниците в него имат сила да го реализират. То е повече от видно това, че някаква група граждани с някакви намерения нещо правят. Аз не разбирам от съдебна реформа, но не мога да разбера сакралната драма 5 или 6 човека да се избират в незнам си каква квота. Не знам това какво ще реши по-напред. И ми е много забавно да гледам някакви хора от съдебната система, които излизат на улицата и претендират, че те са Пътят, и Истината, и Животът...

- Ако има такива сценаристи, те какво ще спечелят хипотетично?

- Както е ясно, в политиката борбата не е за купата на Съветската армия, а за други неща – т.е. някой преследва политически цели.

- Става въпрос за атаки по различни линии, не само за съдебната система. Даже реакцията на Кирил Домусчиев с искането на оставка на вицепремиера Бъчварова.

- Аз често казано тая работа с Домусчиев не я разбрах, но не допускам, че преследва някаква политическа цел, изключвам някакъв далечен политически изстрел. По-скоро беше непремерено действие. Струва ми се, че аз такова нещо не бих направил. Но всеки си носи отговорността. Както се видя, човекът си отнесе шамарите и като че ли се кротна.

- Крайната цел на тези сценарии предсрочни избори ли са?

- Аз и тази неистова борба за предсрочни избори на всяка цена не я разбирам. Какво ще стане с едни предсрочни избори? Какво? Тези хора, които сега се обаждат, изведнъж ще вземат властта, защото народът масово ще ги обикне и ще гласува за тях ли? Моята прогноза е точно обратната. Но това отново е проявление на цялата извратеност на политическата ни система. И не само – ние, българите, имаме странна душевност – борим се за някакви междинни цели. Считаме, че ако постигнем такава междинна цел, то от само себе си ще ни се сбъдне и по-голямата. Например, че ако предизвикаме избори, непременно ще ги спечелим. И това не е само за сегашната ситуация. То е валидно и за други неща назад в историята – любимият ми пример е приватизацията. Как, след като изведнъж всичко стане частно, изведнъж ще цъфнем и ще вържем... Обявяваме приватизацията за цел, преследваме я на всяка цена, безогледно, без да ни е ясно какво ще получим. Накрая получаваме това, което имаме – съсипана икономика, суровинен придатък. А приватизацията разбира се е икономически инструмент, който би трябвало да се реализира малко по-умно в рамките на една голяма икономическа политика с ясна стратегия.

- На форум наскоро казахте, че дебатът не трябва да е в посока какви да са правомощията, а какви да са качествата на президента.

- Конституцията е много хлъзгава почва – от една страна, президентът който и да е той, бива номиниран от някоя партия. Следователно е нормално тя да има своите причини да счита президента за свой човек, който ще прави това, което тази партия му каже. Ако и да пише, че той е надпартиен. Не може през партиен механизъм да се случва някакъв избор и да се очаква, че след това тази партия няма да има претенции към нейния избран кандидат. От друга страна, този човек след като бъде избран, чете този раздел от Конституцията за независимостта, и изведнъж решава, че е избран, защото е много готин. И чисто по човешки бута настрани това партийно измерение на своя избор, решава, че е някакъв фактор и започва да се еманципира. Това е нещо, което се е случвало и с четиримата президенти до момента - по един или друг начин. Има го това тихо скърцане със зъби от двете страни на Партийния дом. Помним аутодафетата, които правеха на книгите на Желев на площада, спомняме си и „Иване, кажи си”, както и интелигентните разпри, които съществуваха между Първанов и Тройната коалиция.

- Разбрахме, че сегашният президент ви е звънял за свой близък и негови интереси в пенсионен фонд...

- Не, не ми е звънял, някой не ме е разбрал. Става въпрос за среща, на която делегация на „Подкрепа” трябваше да си говорим за други работи с държавния глава. Тогава нашата делегация се водеше от д-р Тренчев, аз бях вицепрезидент. Дебатът изведнъж се концентрира около теми, които като че ли не бяха най-важните - президентът ни занимава с това дали се продава някакъв пенсионен фонд и какво мислим ние по тоя въпрос. На какво отгоре? Не го разбирам това. Няма да говоря с имена, но е странна загриженост по отношение на чисто търговски дела.

- Искал е съдействието ви ли?

- Съдействие не е поискал, но тогава се водеше пропагандна война, сега му викат хибридна, в която целта беше сделката с този фонд да не стане. Така ми се стори - че президентът беше от тези, които не искаха тази сделка да стане. Може да не ги разбирам аз нещата...

- Изпълнимо ли е намерението на премиера за ръст от 4,5% на икономиката през тази година?

- Те тия работи не стават със заповеди. Икономиката често пъти расте въпреки политиката. Нашата е от такъв вид, че в нея всичко може да се случи. Тя прекалено много се влияе от външни фактори. В този смисъл нека да стискаме палците на всичките си ръце да не станат някакви драми. Не мога да кажа дали икономиката ще порасне с 4,5%, но в нея има потенциал, защото е слаба и има накъде да расте. Ако произвеждахме пет модела автомобили и половината стомана на света, със сигурност нямаше да имаме пространство за такъв ръст. Но понеже произвеждаме други неща, твърде е възможно този ръст да се случи. Не можем да не признаем, че напоследък има инвеститорски интерес към България, въпросът е той как се реализира и в какви сфери. Дано не са фабрики за ишлеме, да не се върши неквалифиирана работа с малка или никаква добавена стойност, а голямата печалба да се случва на други места.

- Как гледате на идеята на финансовия министър да отпадне т.нар. клас прослужено време за частния сектор.

- Лошо. Как да гледам? С него обаче се разбрахме, че сме били като в оня виц за другаря Тодор Живков. Как сте, добре ли сте, шегува се той с работниците. Добре сме, добре сме, шегуват се на свой ред работниците с другаря Тодор Живков. Оказа се, че министърът на финансите се е шегувал, после за съм се пошегувал и така... Няма я тази тема, не стои на дневен ред.

- Работодателите плашат с фалити на фирми заради това, че минималната заплата стана 420 лв., а синдикатите искат още и още ръст на доходите.

- Няма да фалират, както не са ги фалирали и досегашните й увеличения. Любимият ми пример е увеличението от 2001 г. – когато минималната заплата се повиши с 80%, икономиката ни растеше така, както никога преди това. За да не изглежда това като лозунг, искам да кажа, че се доказа на практика, че минималната заплата има изключително висок пазарен натиск по отношение на търсенето. А когато има търсене, тогава има и производство. В смисъл, че хората купуват – всичко, което се получава от минимална заплата, отива в потребление, на 100%. Е, има проблем – когато е висока тя, тогава го закъсват бързите кредити, но не мисля, че сме държава, която трябва да разчита на икономически ръст от такива кредити. Няма нищо по-убийствено за едно домакинство от идеята да разчиташ на бързи кредити с чудовищни лихви. Когато доход се получи от заплата, а не от бърз кредит, тогава нещата се подреждат по по-нормален начин.

- Както казва вицепремиерът Калфин – няма да задържим специалистите с добри пожелания, а с високи заплати.

- Твърде прав е. Всяка година 40 000 току-що завършили училище млади хора ще напускат България вероятно без перспектива да се върнат. Следователно, няма да имаме специалисти, като ги произведем, те ще отидат да работят другаде. Когато завърши някой лекар и си вземе шапката и замине за чужбина, защото тук не му плащат, такава държава нищо хубаво не я чака. Който не мисли за днес, той не мисли и за утре. През 1985 г. са се родили 120 000 деца, а сега се раждат по 50 000, но не обръщаме внимание на този факт, не си задаваме въпроса защо се получава така. Когато изнасяме завършили гимназията ученици, с тях изнасяме и бъдещите си бебета заедно с разхода на обществен ресурс за образованието им, разбира се. Вече е крайно време да се преосмислят поредица тъпашки принципи. Като например този – парите следват незнам си кого. Този принцип парите следват пациента доведе до колапс системата на здравеопазването с клиничните пътеки. С този принцип теб не те интересува какво ще получиш на изхода, важното е да имаш някакъв пациент и да му вземеш парите. Този принцип е на път да убие окончателно образованието – парите следват ученика. Бях доста изненадан, когато на последното разглеждане на бюджета, министърът на здравеопазването каза, че принципът трябва да бъде парите следват качествената здравна грижа. Нещо, с което аз не бих спорил, стига някой да го направи. Същото се отнася и за образованието. Когато то стане качествено, децата и техните родители ще се стремят към него със страшна сила.

- Е да, но това и с бюджет 2016 г. няма да стане.

- Няма, защото ние сме обрасли в клишета. Тия клишета сме ги издигнали в култ.

- Идеята за споменатите вече промени в Кодекса бяха свързани с намиране на работа на младите.

- Въпреки многократните ни аргументирани становища тези промени са факт и вече жънем негативите ефекти от късогледата политика на некомпетентна намеса в пазара на труда. Започна се с ранно задължително пенсиониране на учители заради превратно тълкуване на текстовете от закона, които дават възможност на преподавателите да се пенсионират по-рано, по тяхно желание през Учителския пенсионен фонд. В последните дни започна нова вълна от инициативи за ранно пенсиониране на над 100 работници и специалисти в ДП „РАО” и АЕЦ „Козлодуй” ЕАД. Към момента по този ред в двете предприятия са пенсионирани или е в ход процедура по пенсиониране на над 100 работници и специалисти.

- Нали една от целите на пенсионната реформа беше ограничаване на ранното пенсиониране?

- Именно. Вместо това със споменатите вече промени Кодексът на труда отключи тази възможност, но прехвърли инициативата в ръцете на работодателите. А те го правят, защото си разчистват сметките, говорим за държавни предприятия. Това е абсурд, изведнъж обръщаш цялостната философия – пенсията от право се превръща в задължение. Това само комунистите могат да го измислят. Те така щели да освобождават места за младите на пазара на труда. Ей сега ще се появят 100 подготвени млади специалисти за АЕЦ. За комунистите това е хронична болест, която няма да им мине. От 1991 г. досега имат една философия – според тях безработицата се бори с пенсиониране, по възможност – ранно. Говоря например за постановление 57, в което през 1991 г. се даде възможност мъжете да се пенсионират на 57 вместо на 60 г., а на жените – на 52 г., вместо на 55. А после се питаме защо имаме толкова много млади пенсионери. Когато изкараш от пазара на труда крайната кохорта, обаче, на нейно място се явява следващата и това няма да доведе до увеличаване на заетостта в първата кохорта – най-младите.

- Какво ще предприемете?

- Проведох поредица от разговори и няма да спра да ги водя и занапред. Най-много ме притеснява, че ще стане следното – има хора в Брюксел и не само там, които напомнят непрекъснато, че средната възраст за пенсиониране у нас е ниска и следователно трябва да я увеличим. Отново ще го отнесат тези, които нямат нищо общо с този процес – хората от най-масовата трета категория труд. Не мога да си представя по–малоумен термин от средна възраст за пенсиониране, но икономистите са това...

- Коя е политическата партия, която защитава, представлява хората на наемния труд?

- Това е философски въпрос със световно, а не с българско измерение. Отговорът е такъв – 1% от населението на света са свърхпредставени политически, а за останалите 99 на приказки ги защитава кой ли не. Нещата опрат ли до реални действия, изведнъж се оказва, че се взема решение отново в полза на този 1%. Не ми се иска да работя с изтъркани понятия като ляво и дясно, защото в класическия вариант на двете политически доктрини и лявата, и дясната се грижат по някакъв начин за наемния работник, защото през него се реализира идеята за обществено благосъстояние. Работниците са политически непредставени, за когото и да гласуват.

- И в България, така ли?

- Да, даже у нас се случва с още по-голям ентусиазъм. Защото извън България партии, които се наричат „леви”, гледат да сложат някое смокиново листо, докато у нас и този труд не си правят. От време на време слушаме някакви лицемерни приказки, които винаги се случват, когато т.нар. леви партии са в опозиция, защото в опозиция е лесно да говориш неща, които са верни. Но появи ли се политическа практика, тогава нещата стават различни – тогава работниците получават данък върху минималната заплата, какъвто е плоският данък, получават намаляване на осигурителните вноски на работодателите. Това е най-огромната данъчна реформа в три чифта кавички - когато беше въведен данъкът върху минималната заплата.