Димитър Недков

Някъде до началото на второто десетилетие на новия век имаше все пак някакво благоприличие в Храма на народовластието

Димитър Недков: Срутището на българския парламентаризъм

24592 | 10 февр. 2021 | 15:04

Няма Народно събрание в цялата му история с толкова унизително нисък, граничещ с отвращението, рейтинг на обществено одобрение...


Димитър Недков, Фейсбук

 

Лесничеи твърдят, че около десетина години след изсичането на горски масив, земята заиграва и се случва “срутището” – тръгва неудържимо надолу към дерето като лавина пръстта, погребвайки всичко живо по пътя си...

145 години избуява гората на българския парламентаризъм – от онова потайно-бунтовно първо Велико народно събрание в шубраците край Оборище, до днешния последен звънец на може би най-безличното в парламентарната ни история целокупно народното избраничество, работещо предимно на принципа на «ишлемето» - който-кавото си поръча и плати на парче...

Били са времена всякакви в парламентаризма български – царски; превратаджийски; отечественофронтовски; републикански... байганьовски; тоталитарни; демократични... Дори пубертетът на следосвобожденска България е определен като “политическа партизанщина”...

Били са обитатели разнолики в светилището с фасадната прокламация, че “съединението прави силата” – от най-възвишени до наивност родолюбци, до най-долнопробни търгаши на въжделенията народни...

Били са драматични полемики, родили противоречиви резолюции, преобръщащи съдбата на цял един народ – от мир към война; от добруване до национални катастрофи; от достойнство до унизително роболепие пред чужди господари...

Били са изстрели от засада, окървавяващи паважа с уж защитеното от парламентарния имунитет другомислие... среднощи арести, оставили неизличимата диря на безследно изчезналите... но и оковани за крупни далавери с парата народна министри, банкери, индустриалци - не като политзатворници, а като затворени “на топло”, съгрешили политици...

Но явно недокосваната от днешното депутатство лавица с пожълтелите мемоари в парламентарната библиотека свидетелства, че винаги мисълта за държавността българска – била тя коронована, била тя републиканска – е светвала като червена лампичка в съзнанието депутатско, миг преди решението...

Някакъв срам пред Род и Родина са усещали все пак избраниците... Някакъв страх от онова библейско: Глас народен, глас Божий!...

............

Някъде до началото на второто десетилетие на новия век имаше все пак някакво благоприличие в Храма на народовластието – някак си по-боязливо пристъпяха по жълтите павета около него избраниците...

Имаше препирни, сръдни, че и кютеци, но повечето за идеи и произтичащите от тях цели – “за” или “против” демокрацията; за капитализъм или социализъм; за Изтока или Запада; за път към Европата до някакъв “братски съюз” с баш европейците, за сигурност, гарантирана от някакво си всемогъщо в дрънченето на оръжията НАТО и прочие наивни надежди и заблуди...

Мечтателски времена за нов свят с нови хоризонти – разгорещени диспути на условно разделено на “ляво” и “дясно” едно и също мислене, подчинено на една голяма цел – каква България искаме…

...........

Докато в столетния лес парламентарен в наши дни не нахлуха дървосекачите и не заехтяха ударите на бракониерските брадви по стволовете на парламентаризма - крепящи крехкото равновесие между закон и справедливост...

Разхвърчаха се треските на оня свещен за всеки национален олтар консенсус, канонично подчинен единствено на онова сакралното: България над всичко!...

Метастазите на обхваналия целия политически спектър лидерски авторитаризъм проядоха свободомислието, унищожавайки личностното достойнство на натоварените с мисията на законотворци народни избраници...

Новите феодали на концесионираните по партийна линия избирателни райони застягаха дисагите за столицата – да си платят в партцентралите за мястото в листите и получат заветния брокерски пропуск за борсата на продавачи на захаросани надежди...

Дойде времето на “търговците на файдата” в Храма на парламентаризма – ти на мене / аз на тебе – от еврофондовете, обществените поръчки, социалните бюджетни партиди за пенсиите на старците, образованието на децата, здравето на закъсалите…

Наглостта на недосегаемата им безпардонност, може да бъде извлечена най-напред като функция на съвсем умишленото лишаване на вече няколко поколения от мисловните вектори на класическото образование…

А това с “лявото” и “дясното” бръщолевене – да го оставим на ония празнословни интелектуали, дето поне една “къща за гости” не са успели да вдигнат в живота си, та да не се въргалят книгите им по тавани и мазета...

.............

И се случи неизбежното:

“Срутището” затрупало пътя, свързващ властта и народа...

Няма Народно събрание в цялата му история с толкова унизително нисък, граничещ с отвращението, рейтинг на обществено одобрение...

Каква по-тежка, закономерна присъда за измамените от партийно-личностните интереси обществени очаквания за една благоденстваща България…

И какъв парадокс – всеки запътил се към историята парламент, да ражда «ин витро» поне две-три нови партии и движения, кандидати за всенародната любов...

Предизборната агора вече едва побира всички мераклии за властта - тези, които искат “да останат в политиката” и нетърпеливите “да влязат в политиката”...
Но докога все така?!?… Вместо единение, което да ни направи по-силни като народ – разделение, изцеждащо и последните силици на същия този народ...

............

Във въздуха витае конспиративното все още засега, предположение за постпандемично глобално преустройство на сегашния политически модел на обществените отношения...

Светът, включително и нас - българите, доизброява последните мигове на един живот по едни явно вече архаично-почтенни конституционни норми на безвъзвратно отиващ си стар свят...

Настъпващата епоха на трансхуманизма анулирва една по една морално-етичните норми за “доброто” и “злото”, записани в Свещенните книги на всички конфесии...

Тая работа с “оня вирус”, май все повече заприличва на приказката за “лъжливото овчарче” – поне откъм политическия аспект - не мърдайте от домовете си за да оцелеете, не се събирайте на предизборни митинги, но обезателно елате до урните да гласувате и обратно вкъщи...

Всички указания, как да живеете оттук нататък – от дисплеите моля – но имайте впредвид, че ако нарушите правилата на Матрицата – екранчетата ви могат да загаснат... както на оня бивш президент с рижия перчем...

Да-а!!!… В главите на доста новоизлюпени световни лидери явно отсъства онази прословуто вулгарна чърчиловска фраза за липсващата алтернатива на демокрацията - чува се дори, че нови Конституции по мярка си били заръчали…

Нови Конституции без точно тая безалтернативна демокрация, дето свали дори оня Чърчил от власт, докато напълно заслужено, запалил най-дългата си пура, се къпеше в илюзорната слава на спасител на човечеството от фашистката чума - и останал безработен, реши да се захване с призрака на комунизма, дръпвайки една “фултънска реч” за нуждата от “желязна завеса” между “добрите” и “лошите”...

Половината свят, в едно с цял Евросъюз, вече се управлява от студенокръвни бюрократи, за които никой не е гласувал нито явно, нито тайно... Съвсем по монархически - заради едното "von der" пред фамилията само, те възнасят на най-високия евротрон...

Днешната политическа система вече се бори не за всенародното доверие, а за собственото си оцеляване – най-вече чрез “алгоритъма”, пренаписващ протоколите на избирателните секции...

Но всеки опит дори за мирен протест против “системата” вече безмилостно се преследва като “вътрешен тероризъм” – кой е виновен на съгрешилите протестъри, че не са прочели онези ситнички, подобно банковите уговорки изречения под чертата на обществения договор и преходните и заключителни разпоредби на законите за правата и свободите... Кьорав карти не играе! – казано по народному...

............

А сега накъде и след кого?!? – питаме се всеки път щом избори се зададат...
Ако само два милиона българи излязат да гласуват, нещата били напълно непредвидими! – бият тревога опитните търговци от социологическото тържище, явно за да си вдигнат цената...

Но останаха ли по земята ни повече от този критичен минимум вдъхновени от клишетата на предизборната риторика нашенци?!?...

Сякаш, когато в зората на парламентарната ни демокрация над милион българи с надежди всякакви напълниха “Орлов мост” – бъдещето им се оказа предвидимо....

Нима още няколко по толкова милион излъгани наивници не напуснаха преходно държавицата ни и техните родени “оттатък” деца дори неподозират съществуването на сакралния за мечтата за възродена България - “Орлов мост”...

А и както стана известно тия дни - от всичките нашенци от “оттатък”, май само Княгинята с интернационалния наследник се завърна и то без да е забягвала някога от немотията в тукашната бащина къща...

Всъщност, разчитайки на информиран за намеренията на бъдещите управници избор, дали разполагаме с поне едно доказателство от досегашните ни законотворци и правители, че Гласът народен е все още – Глас Божий…

............

P.S… В този забързал се към безумието, все още хуманоиден свят, самозабравилите се политически елити най-упорито отказват да проумеят, че само някакви си десетина години безхаберна сеч на обществените устои на Светата троица (власт-народ-закон), може да отприщи "срутището", което да затрупа пътя за завръщане към нормалността човешка...

 

 


От категорията

Проф. Огнян Герджиков: Неграмотност, облечена във власт - най-страшното съчетание

-1509605176.jpg

Няма съмнение, че държавата ни ще бъде осъдена и ще плащаме всички ние, вместо ...

22 юни 2021 | 23:13

Симеон Николов: Европа все още е силно зависима от САЩ

Симеон Николов-1472586819.jpg

"Има редица вътрешни проблеми, които пречат на Европа да бъде ...

22 юни 2021 | 15:45

Der Spiegel: Истинското лице на Путин и лицемерието на Запада

-1604657579.jpg

Русия многократно е подавала ръка на Запада и е получавала пренебрежителен ...

23 юни 2021 | 20:05

Д-р Войн Божинов: Македонизмът се строи върху антибългаризма

Д-р Войн Божинов-1604923342.jpg

"Поведението на приятелите ни от Берлин не е дипломатично. Лошо ...

23 юни 2021 | 16:04