3074 | 2 юли 2025 | 19:09

Присъединяването към еврозоната представлява за България както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление в контекста на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност.

Тази теза защитава управителят на Българската народна банка Димитър Радев в публикация за 2-годишното академично списание Bulgarian Journal of International Economics and Politics, издавано на английски език от Университета за национално и световно стопанство, съобщават от пресцентъра на БНБ.

Ето и пълния текст на публикацията:

УПРАВЛЕНИЕ НА СТРУКТУРНАТА ВОЛАТИЛНОСТ: СТРАТЕГИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЗЕРВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ПРЕДСТОЯЩОТО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОЗОНАТА

Резюме

Настоящата статия изследва как структурната политическа и икономическа волатилност трансформира глобалната среда и какви са последствията за публичните инвеститори с акцент върху предстоящото присъединяване на България към еврозоната. Разгледана е концептуалната рамка, която централните банки следва да прилагат в условия на системна несигурност.

Вниманието е насочено към стратегията за управление на международните резерви, инвестиционното управление и институционалната готовност на България. Анализът аргументира, че приемането на еврото представлява не само стабилизиращ фактор, но и стратегическа необходимост на фона на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация.

Въведение

Глобалната икономика навлиза в етап на дълбока трансформация, доминирана от устойчива и системна волатилност. Настоящата несигурност вече не се определя от циклични спадове или времеви пазарни корекции, а е функция на трайни геополитически напрежения, фрагментация на финансовите пазари и преориентиране на глобалната търговия.

За публичните институции и инвеститори това изисква преход от реактивен подход към стратегическа устойчивост – базирана на солидна концептуална основа, институционална гъвкавост и дългосрочна визия.

В този контекст България предоставя специфичен случай на макроикономическа адаптация, при която предстоящото членство в еврозоната не е просто формален етап, а стратегически акт, съответстващ на структурните характеристики на съвременната среда.

Концептуална рамка: институционален отговор на структурната волатилност

Управлението на публични инвестиции в условия на трайна несигурност изисква ясно формулирани стратегически ориентири. Пет основополагащи принципа очертават необходимия институционален отговор (Радев, 2025).

1. Волатилността е структурна

В съвременната икономическа система политическата и пазарна непредвидимост не е временно отклонение, а устойчива характеристика. Геоикономическата конкуренция, инструментализацията на търговията и финансите, както и пренареждането на мултилатералната архитектура формират новата нормалност.

2. Устойчивостта изпреварва прогнозата

Фокусът следва да бъде върху институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране. Гъвкавостта и опционалността в управлението трябва да бъдат системно интегрирани.

3. Координацията е критично необходима

Както вътрешноинституционалната синхронизация (между резервна, парична и фискална политика), така и трансграничната координация са решаващи, особено за малки отворени икономики.

4. Стратегическата автономия е съществена

Автономията не означава изолация. Тя предполага институционална способност за самостоятелни действия при висока степен на несигурност – чрез управление на контрагентски риск, осигуряване на ликвидност и оценка на алтернативни активи като злато и борсово търгувани фондове.

5. Дългосрочната перспектива е задължителна

Инвестиционното планиране следва да отчита структурни тенденции като демографски промени, климатичен преход и технологични трансформации – независимо от доминиращата краткосрочна волатилност.

България в регионален и глобален контекст

България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове. Макар прекият ѝ контакт с глобални търговски конфликти да е ограничен, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени.

Нарушенията във веригите за доставки, отслабването на глобалното търсене и неясните перспективи пред международната търговия създават риск за средносрочната динамика на растежа. В краткосрочен план по-ниските цени на суровини – особено на енергоносители – оказват дезинфлационно въздействие. Но в дългосрочен план ефектите от глобалната фрагментация върху инфлацията, капиталовите потоци и инвестициите остават неопределени – подчертавайки необходимостта от проактивен макроикономически надзор.

Стратегията на България за управление на резервите

В условията на повишена несигурност стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност.

Режимът на валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90% от резервите са деноминирани в евро, а останалата част – главно в злато. Подходът е консервативен, с инвестиции в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум AA–).

Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута, структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи.

Новият Закон за Българската народна банка ще даде възможност за:

• Понижаване на рейтинговия праг за допустими активи (от AA– на A–). 

• Разширяване на инвестиционния хоризонт с по-дългосрочни инструменти. 

• Въвеждане на нови активи – включително борсово търгувани фондове при спазване на изискванията за риск и съответствие.

Целта е ясна: засилване на способността на институцията да управлява ликвидността, да защитава стойността на резервите и да отговаря ефективно на бъдещи системни предизвикателства.

Присъединяване към еврозоната: стратегически и институционални измерения

Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент. То ще:

• Интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка. 

• Засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции.

• Премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск. 

• Осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм.

В условия на системна несигурност, членството в еврозоната предлага стабилизираща рамка и институционална котва.

Институционална готовност и капацитет

Българската народна банка вече реализира ключови стъпки за осигуряване на институционална готовност. Сред водещите приоритети са:

• Развитие на инфраструктура за управление на по-диверсифициран резервен портфейл.

• Разширяване на кръга на допустими контрагенти. 

• Засилване на аналитичния и риск-мениджмънт капацитет.

• Хармонизиране на управлението и процедурите с европейските стандарти.

Тези трансформации не са временни, а изграждат устойчива архитектура за модерно и стратегически ориентирано управление на международните резерви.

Заключение

Дълбочината на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност изискват адекватен институционален отговор. За България, присъединяването към еврозоната представлява както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление.

Рисковете няма да изчезнат, но ще бъдат управлявани от по-висока платформа на стабилност, доверие и координация.

Предстои период, който ще тества институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина. За Българската народна банка приоритетът остава непроменен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия са системни изисквания.