8683 | 7 септ. 2024 | 20:22

“Възраждане” е единствената политическа организация, която продължава да настоява да бъде спазено демократичното право на българите на глас с каква валута искат да се разплащат

Народният представител Димо Дренчев се изказа критично относно приемането на еврото и еврозоната от страна на България.

През изминалата седмица на заседание на Народното събрание беше обсъдено предложението на “Възраждане” за провеждане на референдум за запазване на българския лев. Най-голямата опозиционна сила в българския парламент внася за втори път предложението за провеждане на референдум, след като вече веднъж Народното събрание противозаконно го отхвърли, след което Конституционният съд подкрепи това беззаконие, както и президентът, който не наложи вето и не върна референдума за повторно преразглеждане. Така властта наруши правото на 604 000 българи да бъдат питани с каква валута искат да се разплащат в страната си. 

“Възраждане” е единствената политическа организация, която продължава да настоява да бъде спазено демократичното право на българите на глас с каква валута искат да се разплащат.  В резултат от комуникацията на представителите на “Възраждане” с европейските институции и уточняване  на това, че поредица от български правителства ползват подходи, с които опитват да намалят инфлацията на 3 % и на практика да излъжат, че страната ни е готова за еврозоната, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) излязоха с доклади. Противно на твърденията на всякакви политически анализатори, очевидно мотивирани и стимулирани от външни фактори, които говориха, че “Възраждане” лъже и България е готова за еврозоната, според докладите на ЕК и ЕЦБ това не е така и страната ни ще бъде готова едва през 2043 г. Година, посочена и във въпроса за референдум на “Възраждане”.

Повторното обсъждане на референдума беше внесено от “Възраждане” през изминалата седмица като задължителна точка в дневния ред на Народното събрание.

 Дренчев, който активно участва в обсъжданията, постави под въпрос ползите от еврозоната и изрази опасенията си относно финансовата стабилност на страната.

Миналата година "Възраждане" внесе над 600 000 подписа за провеждане на референдум за запазване на българския лев. Въпреки това, предложението беше отхвърлено от 49 Народно събрание. На сегашното заседание народният представител припомни, че решението за провеждане на референдум е важен въпрос за страната.

Дренчев подчерта, че богатството на една държава не зависи пряко от наличието на еврото, като посочи примери с Швеция и Дания, които не са част от еврозоната, но са сред най-богатите държави в Европейския съюз. Той определи като спекулации твърденията, че Хърватия е станала по-богата след приемането на еврото, отбелязвайки, че страната е имала по-високи стойности на БВП преди да влезе в еврозоната, отколкото България към момента.

„Хърватия не е забогатяла заради влизането в еврозоната.“, заяви Дренчев.

По повод на твърденията, че България ще има право да взима решения, свързани с еврото, Дренчев отрече това като заблуда, посочвайки, че страната ни няма да участва във всички гласувания и има право на по-малко от един глас.

Той оспори твърдението, че след влизане в еврозоната лихвените проценти по кредитите ще спаднат, като подчерта, че благодарение на строгата финансова дисциплина и валутния борд лихвите в България през август са били по-ниски от тези в други европейски страни. Димо Дренчев отбеляза, че поради по-консервативната икономическа политика, финансовото положение на България е много по-стабилно от това на еврозоната.

Народният представител от „Възраждане“ акцентира и върху външния дълг на страната, който към момента е 23%, но се очаква да нарасне до 27% през следващите три години. В контраст, външният дълг на Хърватия е около 60%, а в Европейския съюз има държави с дълг над 100% от БВП, като Гърция, където този процент е над 150.

„Когато говорим за Европейския съюз като клуб на богатите, трябва да казваме истината – това е клубът на кредитните милионери.“, заяви Дренчев.

Той призова за внимателно обмисляне на въпроса за приемане на еврото, като се обърне внимание на опита на други държави, като Италия, където икономическите разлики между северната и южната част на страната се задълбочават от 2000 г. насам. Той също така сравни икономическите показатели на страните от БРИКС с тези на Европейския съюз, посочвайки, че растежът на богатството в страните от ЕС е значително по-нисък.

„Ако говорим за потенциал – икономически, човешки и ресурсен – БРИКС изпреварва значително Европейския съюз.“, завърши Дренчев.