35629 | 20 ян. 2016 | 14:17

Турската държава играе ролята на покровител на турско-мюсюлманското население, повишава самочувствието му и го консолидира като мюсюлманска общност. Това е политическият замисъл на стратегията за завръщането на Турция в териториите, владени преди от импер

Повод за следващите редове са многобройните коментари напоследък във връзка с откровената намеса на Анкара във вътрешната политика на България и особено в делата на българското мюсюлманско вероизповедание. Турски ходжи и имами пристигат безпрепятствено в страната и извършват религиозна дейност в джамии и районните мюфтийства, заплащани от турската държава. Това е ставало в продължение на години със съгласието или по настояване на главното мюфтийство. Четеш и не можеш да повярваш на очите си – как е възможно това да става в една суверенна българска държава? Или наистина сме вече само територия?

Сигналът е тревожен, особено на фона на усложнените в последно време българо - турски отношения. За съжаление, случаят не е единствен.

В Родопите българското население е подложено на усилена ислямизация.

Процесът в Пазарджик срещу групата имами, проповедници на агресивния арабски ислям, е още едно доказателство за дейността на уахабитски групи у нас.

Задава се заплаха и от военизиран ислям.

Наслагването на още съществуващи факти ще покаже, че България е обект на активна ислямизация в различни форми и направления.

Причините за това са различни. Вън от съмнение е обаче водещата роля на Турция.

В книгата си “Стратегическа дълбочина” проф. Ахмет Давутоглу (сега премиер) разработи като отделно стратегическо направление политиката на Турция в културно - цивилизационната сфера. В анализа си стига до извода, че османското културно-историческо наследство – материално и духовно, е било подложено на разрушаване в балканските държави, особено в България, че за това е допринесла и погрешната турска политика по изселническия въпрос в миналото, чиито „негативни последици били осъзнати едва след акцията на пълната асимилация по времето на Живков”. И сега това трябвало да се поправи.

„На Балканите – пише Давутоглу, с всяка разрушена джамия, с всяко западнало ислямско учреждение, с всеки заличен елемент на османската културна традиция се избива по един камък от основите на трансграничната активност на Турция в този регион. Турция вече е принудена да разработи алтернативни междинни политики, които да заместят изселническата политика, превърнала се на Балканите в символ на абсолютното изоставяне. Поддържането на жизнеността на османо-ислямската култура неизбежно заема централно място в тези междинни политики.”
Това е писано през 2001 г. Днес вече могат да се видят резултатите от “алтернативните междини политики” (“меката сила”) на “новите османци” и не следва да се подценяват. Изнесените данни и факти от проверката на Епицентър.бг са една много малка част от тях.

От началото на ХХІ в. Турция започна да работи по поставената задача на дългосрочна основа, с голям размах и щедро финансиране, с мобилизация на огромен кадрови потенциал. В тази дейност пряко участва турската държава, но и много неправителствени организации, религиозни, фондации, центрове, асоциации и др., които официално не са обвързани с Турция.

Наред с това почти на целия Балкански полуостров функционират неправителствени организации, които с подкрепата на турското правителство разпространяват влиянието на Анкара.

Създадена е и мрежа от ислямски (културни) центрове в редица балкански страни.
Ще приведа накратко някои данни, за да имаме представа с какъв “партньор” ще “работим”. Най-важният правителствен орган по въпросите на религиозната доктрина и практика е Диянет, пряко подчинен на министър - председателя. Това е навярно най-голямата и най-централизираната мюсюлманска религиозна организация в света, сравнима по мащаби само с Ватикана (с близо 80 000 служители и бюджет по-голям от този на много министерства на републиката). В центъра на политиката му е образованието на проповедниците и теолозите.

С помощта на Диянет и на другата държавна структура – Държавната агенция за сътрудничество и развитие, през първото десетилетие на нашия век са възстановени и изградени десетки джамии в Албания, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, а и в България, университети и училища.

Чрез грижата за съхраняването и поддържането на културно-историческото османско наследство турската държава играе ролята на покровител на правата и интересите на турско-мюсюлманското население, повишава самочувствието му и го консолидира като мюсюлманска общност. Това е политическият замисъл на стратегията за завръщането на Турция в териториите, владени преди от империята.

Тази организирана сила продължава настъплението си по всички направления в културно - цивилизационната сфера. Нейната дейност в България е известна, макар и не съвсем. Но тя става все по-опасна за етническия мир и за националната ни сигурност.

Днес българската държава е в неравностойно положение с Турция. Това обаче не е основание дипломацията ни да се държи като скована от страх пред настъпателната и инициативна турска дипломация.

И днес България не е беззащитна, има сили, аргументи, козове да отстоява националния интерес. Не трябва да се подценява и пренебрегва фактът, че Турция също е заинтересована да поддържа добри отношения с България.

И друго - политиката на неоосманизма е белязана не само с успехи, но и с провали. Не всичко става както мисли и иска Турция. В последно време тя губи престиж и влияние и вътре, и вън от страната си.

Това благоприятства за предприемане на действия за възпиране на ислямската инвазия. Нужен е задружен отпор – от българската държава, от православната ни църква, от политическите партии, организации и движения, от граждански обединения, професионални и религиозни общности, от всичко българско и родно. Включително и ДПС, защото, както заявява напоследък почетният ѝ председател Ахмед Доган, “Моята философия е в България и в региона да има сигурност и то независимо от външни обстоятелства. Много важно!”

Приоритетната роля е на държавата с всички нейни правоохранителни органи. В нейна власт е да създаде законови условия за дейност по опазване на България като национална държава. Един от най-належащите актове в това отношение е да създаде закон, който да защити България от ислямската вълна. Както постъпиха Австрия (с приетия “Закон за Исляма” през февруари 2015 г.), последвана от Германия.

Случаят с изпращаните турски ходжи и имами, който съобщава Епицентър.бг, е още един пример, че е назрял за практическо решаване проблемът за откриване на Ислямски институт у нас като Български център за обучение по исляма. Вече повече от 15 години този проблем чака българско правителство, което да се осмели на тази стъпка. С това ще се преустанови изпращането на български младежи в Йордания и Саудитска Арабия в учебни заведения, за които нищо не знаем, а и в Турция, където ги наричат гяури.

Българската православна църква е другата важна инстанция, която следва да се погрижи за опазване на българските граждани, особено в т.н. “смесени райони”, от ислямската инвазия. Необяснима е нейната пасивност, като се имат предвид епичните й борби в условията на турското робство за отстояване на религиозните права на българските граждани. Та сегашното посегателство на турския ислям върху тези права е фактически продължение на тази борба!

И народните избраници в НС могат да направят много за защита на религиозните права и свободи на българските граждани от ислямистките набези. Една от първите стъпки може да бъде отхвърлянето на декларацията, приета на 11 януари 2012 г., с която се осъжда възродителният процес като “асимилаторска политика” и “форма на етническо прочистване.” Това е антибългарски документ, с чието приемане НС извърши по същество предателство на националните интереси.

Давам си сметка, че по тези и други подобни въпроси съществуват различия и противоречия в българското общество. Но времето, в което живеем, е кризисно и в такива условия се засилва чувството за единение в името на оцеляването на народ и държава. Да си спомним призива на прозорливия дякон от Карлово: “ За Отечеството работим байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да върви, ако ще бъдем хора.”



(Любен Петров, на 92 години, е бивш зам. министър на външните работи, дългогодишен началник на отдел "Общи международни въпроси" в МВнР, посланик за специални поръчения. Доктор по философия. Автор на монографията “Нов” интернационализъм - критичен анализ”(1981), “Неоосманизмът. Новата геополитическа доктрина на Република Турция”(2015), както и на редица публикации по проблемите на международната сигурност и външната политика на България. Участвал е в колективни монографии на Центъра за стратегически изследвания по проблеми на Балканите.)