240323 | 15 ян. 2015 | 17:36

Засегнати са 30% от хората, навлезли в шестото десетилетие

Всеки знае колко болезнена и опасна може да бъде язвата - било на стомаха, било на дванадесетопръстника. Не така популярно е друго заболяване на храносмилателната система, което не отстъпва нито по болки, нито по рискове за живота. Става дума за т.нар. дивертикулоза, която засяга долния храносмилателен тракт, сиреч червата.

Тя представлява малки джобовидни хернирания по вътрешната част на стената на червата със средна големина 5-10 мм, които се образуват в най-уязвимите участъци на лигавицата – там, където минават правите кръвоносни съдове. Тези, подобни на дупки за голф вдлъбнатини атакуват главно дебелото черво и обикновено са „лъжливи“ - в „истинските“ участват всички слоеве на чревната стена, а в обичайно срещаните лъжливи не са включени мускулният слой и най-външната й обвивка, обяснява завеждащият вътрешното отделение на столичната болница „Сити клиник“ д-р Асен Петров.

Любопитен факт е, че в Европа и Америка дивертикулите обикновено се разполагат в т.нар. сигмоидно черво, което е част от низходящото дебело черво и се намира в лявата част на корема. Този S-образен сегмент от колона предшества ректума (правото черво) и фактически е предпоследната част от храносмилателния канал. Той е и най-тесният участък от дебелото черво, поради което отпадните хранителни маси се задържат по-дълго в него и перисталтиката е най-силна. В Азия и Африка пък дивертикулозата „се намества“ главно вдясно, където е сляпото черво с рудиментарния орган апендикс и където тънкото черво влиза в дебелото. Не е изяснено защо това е така, но една от евентуалните причини е разликата в начина на хранене.

Ключовият риск е запекът

Заболяването сполетява главно по-възрастните, без значение на пола им, като честотата е 5% при хората до 40 години, 30% при навлезлите в Засегнати са 30% от хората, навлезли в шестото десетилетие шестото десетилетие и цели 65% при прехвърлилите 80. То протича по-тежко и понякога доста подмолно, ако имунната система е компрометирана по някаква причина - примерно поради прием на химиотерапевтици, на имуносупресори, при наличието на диабет, на туморни заболявания, на чернодробна цироза. Смята се, че няма генетично предразположение, както примерно е при хернията или разширените вени. Тютюнопушенето, употребата на алкохол и на кафе не са доказани рискови фактори. Така че основните предпоставки за възникването на дивертикулоза са заседналият начин на живот и затлъстяването, нищо че болестта засяга и много слаби хора, твърди д-р Петров.

Ключовият риск всъщност е запекът, който се провокира от бедна на фибри и целулоза и богата на животински мазнини храна - това е защото характерните за него забавен пасаж на фекалните маси и затруднена перисталтика неминуемо увеличават възможността за повишено вътрешно налягане. В резултат в слабите участъци на чревната стена спонтанно възникват една или повече дивертикули. Ясно е защо неприятното заболяване много рядко се появява в тънките черва - в тях се извършва основното всмукване на хранителните вещества, съдържимото им е течно, поради което налягането е много по-ниско.

Инфекцията може да предизвика перитонит

При 70-75% от засегнатите от болестта не се появяват усложнения. Те могат да усещат общ лек дискомфорт в долната лява част на корема, а и в целия корем, да образуват газове, да се подуват, но тези симптоми не са специфични – наблюдават се и при ред други диагнози. Опасността от възпаление на дивертикулите, което ще рече развитие на дивертикулит, реално застрашава оставащите около 25% и се случва поне веднъж в живота им.

Дивертикулите се инфектират от бактерии в чревното съдържимо, което ги изпълва, обяснява лекарят. Налице са всички характерни за възпалителен процес белези: висока температура, втрисане, повишение на левкоцитите, коремът се подува и става твърд. Под въздействие на вътрешното чревно налягане дивертикулът може да пробие изтънената от него чревна стена, т.е. да настъпи спонтанна чревна перфорация. Това задължително води до перитонит и разбира се, налага спешна операция. Но и без да е настъпило страшното усложнение, състоянието на пациента е драматично и изисква незабавна хоспитализация. В тези случаи медицинският екип не прибягва до ендоскопски преглед за детайлно уточняване на диагнозата – не е изключено да се предизвика перфорация при самата процедура. Използват се рентгеновият оглед и скенерът.

Консервативното лечение обикновено дава добри резултати, успокоява д-р Асен Петров. То е антибиотично, продължава 10 дни, като през първите няколко пациентът спира да приема храна и вода през устата и се поддържа със системи. След това му се изписват медикаменти, благодарение на които се поддържа нормалната му чревна флора, за да се избегне повторна инфекция. Много често обаче поради грешки в диетата настъпва втора атака. Тогава, за да не възникне перитонит, е желателно да се направи планова операция, при която се изрязва поразеният от дивертикули чревен участък.

Масивните кръвоизливи не са изключение

Като изключим хемороидалната болест и други нетуморни околоанални заболявания, дивертикулозата е най-честата причина за кървене от долната част на храносмилателния тракт – получават го 15% от пациентите. Той е и най-честата причина за масивни кръвоизливи, като понякога ги провокират не един, а няколко източника. Кървенето обикновено е внезапно и обилно - при 33% от болните се налага спешно кръвопреливане. Добрата новина е, че спира спонтанно в 70-80% от случаите. Това състояние може да се овладее консервативно с кръвоспиращи системи и антибиотици, но ако до 2-3 дни не настъпи подобрение, се прибягва до операция.

Друго неприятно усложнение е формирането на абсцеси в кухините между външните тъкани и вдлъбнатината отвътре - така организмът се стреми да локализира възпалението. И в тези случаи се покачва температурата, а левкоцитите се повишават.

Малките абсцеси се повлияват добре от антибиотична терапия, но много често рецидивират. Нерядко се налага хирургично отстраняване на гнойните образувания. А най-добрият начин да намалим риска от дивертикулозната болест и нейните неприятни последици е да спазваме здравословна диета с богати на фибри и целулоза храни. Те помагат в червата ни да не се задържат отпадни маси, да имаме добра перисталтика по цялото им протежение, т.е. Да нямаме запек, за да не се създават предпоставки за повишаване на налягането в тях.