5191 | 4 дек. 2015 | 08:09
Днес църквата почита Света паметта на Света Великомъченица Варвара и Преподобни Йоан Дамаскин . По този повод в столичния храм “Преображение Господне”, където се съхранява частица от мощите на светицата, ще бъде отслужена архиерейска света литургия, която с благославението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит ще бъде оглавена от Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит. Началото е в 9 часа.
Тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят. По къщите тръгват „варварки” – млади девойки, които носят в домовете ни любов, щастие и берекет. Чака ги с радост всеки стопанин. Даряват ги с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Затова наричат празника Женска Коледа, съобщи Флагман.бг.Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Тя е родена в семейството на аристократ - езичник от Никомедия, Мала Азия или Хелиополис, Египет.
Варвара се е отличавала с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата,
Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести. Хората я наричали "Баба Шарка". Традицията повелява жените да месят и раздават за здраве “къпани” питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).
Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
Мобилна верси
RSS
