75913 | 23 май 2015 | 12:47
Казват, че който обича животните, няма как да не обича и хората. Е, нашите депутати явно са големи хуманисти, щом като домовете им са пълни с бозайници с топли очи. Но не само. Някои от тях обгрижват и далеч по-екзотични твари.
Челно място безспорно е за депутата от Патриотичния фронт Искрен Веселинов. В „имението“ си в русенското село Червена вода личното му стопанство прилича на минизоопарк. Какво ли няма там - каракачанки, хъскита, котки, японски кокошки, заек, костенурки и безспорните царе на екзотиката - чинчилите. Общото между тях е, че носят предимно имена на литературни герои (или поне достатъчно странни, че да се помнят лесно), че повечето са двойки и че са много обичани.
Чинчилките са Томи и Аника
- приятелите на Пипи Дългото чорапче. Първо в дома на Веселинов се появил Томи. Донесла го съпругата му, но той бързо се превърнал в любимец на голямата им дъщеря Велислава. Това пък наложило спешно да се намери животинче и за малката Дария. Така дошла и Аника. Чинчилите са странни същества, признава Веселинов. Гризачи са, приличат на катерици по пухкавите опашки. Родина са им високите планини на Южна Америка, където температурите са ниски, затова трудно понасят горещото време. Не им понасят и пресните плодове, затова хапват гранулки, сено и ядки. Никога не се къпят или поне не го правят по обичайния начин - почистват се, обливайки се с пясък. „Но са изключително чисти, козината им блести“, пояснява Веселинов. Обичат да се крият. Всяко излизане от клетката е свързано с премеждия, защото обичат да се крият на възможно най-необичайни места. Веднъж няколкочасовото издирване на беглеца Томи било съпроводено със странни шумове. Търсили го, местейки легла, дивани, че и секцията, докато накрая го открили в кофата за боклук - паднал, докато геройски подскачал из кухнята. Живеят до 20 години. Питомците на строгия депутат са на по 5, но вече са станали родители на 6 малки. Веднъж имали близнаци.
„Повечето животни са донесени против волята ми, едно по едно“, въздъхва Веселинов, който признава, че не може да откаже нищо на своите три жени у дома. Всичко започнало от един охлюв, който около месец отглеждали старателно в буркан, докато не изчезнал мистериозно. После дошли рибките. Костенурките били изпитание за дъщерите - да докажат дали могат да се грижат за живи същества. Съпругата му така и не дочакала да се убеди колко отговорни са и донесла чинчилите.
Депутатът от ГЕРБ Антон Долапчиев е любител на друг странен вид - огромните паяци тарантули. Имал е няколко вида, сегашният му любимец е женска гинекулата - един от най-големите видове тарантули. Може да достигне до 22 см, но тази в дома му в родния Ловеч е „едва“ 18-сантиметрова. Когато взел Стели, тя била под 2 см, сега, 8 години по-късно, показва, че е подгонила рекорда. Растат странно - сменят си кожата и при всяко „събличане“ размерите им нарастват.
„Тарантулата е възможно най-подходящото животно за домашен любимец. Храни се рядко - веднъж-два пъти месечно, не вдига шум, не цапа, не трябва да го разхождаш, може да го оставяш дълго време, без да го наглеждаш“, хвали паяка си Долапчиев. Мъжките живеят много по-малко от женските - по 4-5 години, докато дамите тарантулки - между 20 и 30 години. Те са опасни за партньорите си - след съвкупление ги нападат и може да ги убият. Хранят се с насекоми - предимно щурци, скакалци, мухи. На ядене
хапват по два щуреца
Стели не излиза от кутията си. „Те и в дивата природа водят подобен начин на живот - заравят се в дупка и почти целия си живот прекарват в нея. Около леговището си изплитат тънка мрежа, чрез която усещат вибрации и когато мине нещо покрай дупката, те излизат и го хващат“, обяснява Долапчиев. Обичат да им е топло.
Той се запалил по тарантулите като ученик от свой приятел. Започнал с един мъжки екземпляр. Всъщност, когато са бебета, полът им не може да се разпознае. Изяснява се едва когато достигнат зрялост.
Преди около 4 години Стели нападнала собственика си - забила зъб в пръста му, докато почиствал терариума й. Във всеки от двата й едносантиметрови зъба се съдържа малко отрова, но за възрастен човек не е страшна. Останала му обаче драскотина, която и до днес личи. „Те наистина не са опасни. Стряскат само защото повечето хора имат фобия от паяци“, разказва Долапчиев. Любителите на тези странни създания у нас са доста. В интернет има форуми, където много хора си дават съвети.
Ерджан Ебатин от ДПС е любител на кавказките овчарки. Те може и да не влизат в графата екзотични създания, но пък увлечението на депутата по тях е достатъчно страстно, за да придаде нюанс на странност. Ебатин има свой собствен развъдник във варненското село Белоградец и използва всяка свободна минута, за да е близо до любимците си. Името му - „Акбек“, идва от съчетанието на първите му кучета Акбар и Бек. Сега той се грижи за 4 женски и 3 мъжки екземпляра, а поколението им се продава скъпо заради призовите места в международни киноложки изложби.
Гордостта на Ебатин е кавказката Акбар Втора, правнучка на първата Акбар. В превод името означава „велика“. Президентът на руския национален клуб на породата Галина Киргицкая дотолкова се впечатлила през 1999 г., когато дошла да оценява кучетата, че заявила: „Главата на Акбар е идеалът за кавказка овчарка.“ От 2012 г. нейният образ краси дипломите в Русия, които победителите получават на националните изложби.
Един от синовете й - Властелин, е в елитния руски развъдник „Руский риск“. Преди три години той става шампион на Русия. Но най-престижната му титла е от световната изложба в Париж, където печели безапелационно. След това е продаден за 80 000 евро на китайски милионер.
Първото си куче Ебатин взел през 1995 г., за да има кой да пази от крадци двора на бащиния му дом. „Исках да е голямо, да издържа на студ и да е много злобно. Обикалях много, прочетох доста за породите и се спрях на кавказка овчарка“, разказва той. Платил го със спестяванията си от студентската стипендия. Сега признава, че трудно се разделя с всяко от своите животни.
Безспорно обаче в България най-популярният питомец на Ебатин е
кавказецът Карат
- кучето, което той подари на Доган. На 7 януари Карат навършил една година, но вече има спечелена титла - на киноложка изложба в България в клас „Интермедиа“. И той е от сой - майка му Акар е една от най-елитните представители на породата у нас, а баща му Ватан е внесен от Русия. При това е забележително едър - вече минава 80 кг. „Председателят е много грижовен стопанин. Всеки ден поне час-час и половина си играе с кучето. Много го обича. Лично той му мие посудата за храна и вода, готви му, не дава на друг да се бърка в това. Аз съм присъствал - взема му купичката, мие я един път, два пъти, три пъти, докато не стане чиста, все едно е за човек. Вари му месото, а след това го вкусва, за да е сигурен, че е добре сготвено. Предлагал съм да му помогна, но шефът отсича - на моето куче само аз мога да готвя, за мен това е голямо удоволствие. И ми е казвал - това, което аз не мога да ям, няма да дам на кучето си никога“, разказва Ебатин. Доган споделял: „Аз на децата си не успях да обърна внимание поради много причини. Сега колкото гледам кучето, толкова и децата си не съм.“
Мобилна верси
RSS
