8367 | 26 май 2015 | 14:33
„Вярвам в „Аскеера“ и съм сигурен, че той ще ми помогне“, през сълзи каза Стефан Данаилов, заобиколен от колеги в препълнения Военен театър. В неделя вечерта големият актьор беше удостоен с приз за цялостно творчество. След тежки битки с болести и удари на съдбата Ламбо показа бодър дух и оптимизъм. На церемонията в Армията Стефан Данаилов си спомни за първото си стъпване на тази сцена в пиесата по „Време разделно“ на режисьора Асен Шопов.
Тогава той се надявал на по-драматична роля, но му се паднала тази на Венецианеца, с чийто монолог започва действието. „На премиерата не си чувах гласа. Такова шубе ме хвана, а вече бях популярен.“ Мастера, изучил вече седем випуска, пожела на младите си колеги да имат шанс като него за успешна кариера.
Стефан (Теди) Москов се оказа големият победител с три приза за спектакъла си „Каквато ти ме искаш“ в Народния театър - за режисура, сценография и костюмография. Въпреки това излезе на сцената натъжен: „Тази вечер няма да има смешки, защото искам да почета паметта на баща ми, който си отиде преди шест месеца. Той беше прекрасен музикант. Тате, реализирах тебе чрез себе си. Благодаря ти.“ После - дали в типичния си ироничен дух или не, Москов обяви, че се оттегля от театъра. „Аз бях дотук, приключвам. Ще си изпълня ангажиментите до края на годината и нататък ще ме видите само по кафенетата“, заяви той. Първите думи на Малин Кръстев, след като получи „Аскеера“ за драматургия в конкуренция с Яна Борисова и Елена Алексиева, бяха: „Ужас!“ Авторът дебютант цитира думите на учителя си Крикор Азарян, че човек спира да обича другия, когато той спре да го учудва. „Ние исках ме да учудим колегите си с това представление, а вие взехте, че учудихте нас с наградата“, каза още Малин. Героят Пони в неговата пиеса пък донесе статуетката за водеща роля на Герасим Георгиев-Геро. „Жестока грешка е станала“, бяха неговите думи. Образът на психоложка от средата на миналия век донесе на Илка Зафирова големия приз сред актрисите. Тя сама открила преди време пиесата „Госпожа Клайн“ (Театър 199), а дъщеря й я превела.
Ролята на жена с неразбираем говор, прекарала инсулт, пък спечели отличие за Стефан Мавродиев в „Кривите огледала“, постановка на Ивайло Христов. На церемонията изгря звездата на Радина Думанян с ролята й в „Чиста къща“ от Сара Рул в пловдивския театър. „Къщата на гнева“ по Лорка на Диана Добрева в театър „Възраждане“ спечели „Аскеер“ за най-добро представление.
За поредна година Добрева беше режисьор и на самата церемония във Военния театър. Тя посвети наградата си на своята майка - актрисата Елизабет Карагеоргиева, играла във „Възраждане“ 15 години. Дамите от представлението Донка Аврамова-Бочева, Николина Янчева, Филипа Балдева, Лиляна Шомова, Яна Кузова и Жана Рашева си споделиха награда за поддържаща роля.
В юбилейното 25-о шоу на „Аскеерите“ от екрана видяхме вълнуващи изповеди от предишни носители на статуетката за цялостен принос. А председателят на фондацията Милен Миланов благодари на всички спонсори на наградите през изминалите години.
Из монолога на Мастера: Вярвам в България
Това мило войниче два пъти го получавам в много особен за мен момент. През 1992 г., когато взех първия „Аскеер“, бях в страшна криза - творческа, политическа; пълна бъркотия – не знаех къде съм, кой съм. Когато го получих, бях радостен, защото разбрах, че има много хора, които все още искат да бъда с тях, да работя за тях - спомни си Данаилов. - След толкова години отново едно войниче.
Не е леко, доста неща ти се стоварват на главата най-неочаквано и от един добряк, оптимист започваш да ставаш малко по-съмняващ се в себе си - дотук ли беше, има ли смисъл, защо? На тази сцена сме плакали, смели сме се, целували, обиждали и смe живели със самочувствието, че този театър беше най-добрият в България...
Днес страшно ме радва това, че през годините повече са ме аплодирали, отколкото ругали. Вярвам в България и в българския театър. Докато има артисти, ще има и театър напук на всичко, което ни се стоварва на главите.
Мобилна версия
RSS канали
