7662 | 11 март 2026 | 11:05

За охраната му се грижи подразделение на елитните Антитерористични специални сили (NOPO

Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей се крие в свръхсекретен подземен комплекс в Техеран. Това съобщават израелски издания, като се позовават на секретни източници. Моджтаба е охраняван от елитните Антитерористични специални сили (NOPO).

Междувременно синът на президента Масуд Пезешкиан увери, че новият върховен лидер на Иран е жив и здрав.

"Чух новините, че Моджтаба Хаменей бил ранен. Попитах няколко приятели, които имат връзка с него. Те ме увериха, че той е цял и невредим", написа Юсеф Пезешкиан в Телеграм.

По-рано New York Times съобщи, че Хаменей е бил ранен в първия ден на конфликта, 28 февруари, когато бе убит баща му - аятолах Али Хаменей.

Върховният лидер на Иран се крие в огромен подземен комплекс в Техеран, свързан с обширна мрежа от тунели. Докладите се основават на твърдения на източник от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Твърденията не са потвърдени от други медийни организации.

Според сведенията, охраната от елитното подразделение мести постоянно лидера в различни части на секретния комплекс, като се старае да не се задържа прекалено много на едно място.

Кой охранява Моджтаба Хаменей

NOPO, официално съкращение за специални сили за борба с тероризма е иранска полицейска сила за борба с безредиците. Те действат под командването на специалните части и е отговорен за сериозни нарушения на човешките права в Иран. Именно тези специални части, според "Фокс нюз", охраняват новия върховен лидер.

Смята се, че основно задължение на NOPO е спасяване на заложници, но се твърди, че звеното всъщност е полиция за борба с безредиците, тъй като е потушавало студентските протести в Иран през юли 1999 г., според доклад на Висшия съвет за национална сигурност, както и в насилственото потушаване на протестите през 2019 г. и през 2022 г.

Оперативната история на Специалните сили за борба с тероризма включва разполагания срещу заплахи за вътрешната сигурност и често са призовани за потушаване на протести.

След противоречивото избиране на Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г., NOPO изигра основна роля в следизборните насилствени репресии на последвалите национални протести.

По време на протестите през 2019 г. в Иран заради покачващите се цени на бензина, поделението на NOPO е стреляло с автоматично оръжие по невъоръжени протестиращи, включително жени и деца. Съобщава се също, че са блокирали пътища и, използвайки тежки картечници, са стреляли с бойни боеприпаси по събралите се тълпи на случаен принцип. Стотици протестиращи са били убити.

По време на протестите през 2022-2023 г., NOPO по подобен начин използва "прекомерно насилие и смъртоносна сила срещу невъоръжени протестиращи, включително жени и деца", отново като стреля по тях с автоматично оръжие.

По време на войната в Иран през 2026 г., до 2 март, според съпругата на Мостафа Мохамадхасан, политически затворник в затвора Евин, NOPO е поела контрола над затвора вместо обичайния затворнически персонал.

Ликвидирането на баща му Али Хаменей

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха на 6 март, че са унищожили подземния бункер на иранския върховен лидер Али Хаменей в Техеран, където той е трябвало да се укрива в случай на опасност. Според Telegram канала на IDF, Тел Авив е получил местоположението на бункера от Мосад.

"Приблизително" петдесет израелски бомбардировачи са участвали в атаката, хвърляйки приблизително сто бомби. Бункерът се е намирал под комплекса на иранското ръководство в Техеран, на главните улици. Бункерът е имал множество входове и дори е включвал заседателни зали.

IDF уточни, че Хаменей "е бил убит, преди да може да влезе в бункера", но структурата е продължила да се използва от ирански ВИП личности.

Според Iran International, Хаменей се е укривал в квартал Лависан в североизточен Техеран по време на атаките през 2024 и 2025 г., а членове на семейството му също са се преместили там.

Смята се, че са били пуснати дълбоко пробивни бомби GBU-57. GBU-57 се заравя дълбоко в земята, преди да експлодира, обясняват експерти.

Америка може да ИЗПОЛЗВА "Майката на всички бомби" (МОАВ) върху Иран - 10-тонен експлозив, който може да създаде кратер с диаметър над 300 метра при експлозия.

MOAB - Massive Ordnance Air Burst (Масиран въздушен взрив с боеприпаси) все още не е използван в Иран, но е използван в Афганистан през 2017 г.

Американските бомбардировачи B-2 пуснаха дълбоко пробивни бомби GBU-57 върху ирански обекти за обогатяване на уран през юни 2025 г. MOAB причинява разрушения на повърхността и на голяма площ, докато GBU-57 се заравя дълбоко в земята, преди да експлодира, обясняват експерти.

Муджтаба Хаменей е на 56 години, роден е на 8 септември 1969 г. в град Машхад. Израснал е в период, когато баща му участва в ръководството на опозицията срещу шаха, след което е свидетел на създаването на Ислямската република и възкачването на баща си на върха на властта.

От шестте сина на Али Хаменей, Муджтаба е почти единственият, който е най-свързан с обществените дела, макар че неговото публично присъствие е ограничено, медийните му изяви са редки, а публичните му речи почти отсъстват.

Отсъствието му не беше доказателство за маргиналност на ролята му, а точно обратното. Мъжът, който години наред беше описван като „портиера“ на водача и като човек с широко влияние в офиса на баща си, беше възприеман в много среди като една от най-влиятелните фигури в иранското вземане на решения зад кулисите.

Американска дипломатическа телеграма, написана през 2007 г. и по-късно публикувана чрез „Уикилийкс“, посочва три ирански източника, които описват Муджтаба като средство за достъп до Хаменей, което рано отразява значимостта на позицията му в тесния кръг около водача.

Забележително в пътя на Муджтаба Хаменей е, че влиянието му не е изградено чрез официална длъжност, а чрез неофициалната позиция в структурата на властта. Той никога не е бил избиран, нито назначаван на държавна длъжност, с изключение на работата си в офиса на баща си.

Въпреки това, името му продължаваше да се споменава като влиятелен участник в иранската политика, особено в сложния баланс между религиозната институция и сигурността и военните служби.

Това описание не идваше само от неговите опоненти или от външните врагове на Иран, а беше потвърдено и от американските санкции, наложени срещу него през 2019 г. Тогава Министерството на финансите на САЩ заяви, че той представлява водача „официално, въпреки че не е избран или назначен на държавна длъжност“, и че Хаменей е делегирал част от лидерските си отговорности на сина си, който е работил в тясно сътрудничество с „Кудс“ и „Басидж“ за постигане на регионалните цели и вътрешната политика на режима.

Някои анализатори смятат, че включването на името на Муджтаба Хаменей в списъците със санкции на САЩ не е било просто финансово или юридическо действие, а също така е носело политическо значение, свързано с обема на неговото неофициално влияние в системата и с желанието да се подчертаят границите на неговите правомощия и ролята му в структурата на властта.

Оттук идва една от най-ясните му характеристики: човек без официална длъжност, но с правомощия, които значително надхвърлят границите на позицията.

Близки връзки с „Революционната гвардия“

Ако Муджтаба Хаменей е изградил влиянието си вътре в „дома“, най-важният му капитал се утвърждава чрез близките му връзки с „Революционната гвардия“, най-сплотената, организирана и влиятелна институция в Ислямската република. Корените на тази връзка, според разпространената информация за него, се връщат към участието му в бойно подразделение към „Гвардията“ през последния етап на иранско-иракската война, опит, който е допринесъл за укрепването на ранната му връзка с идеологическата военна институция.

С течение на времето тази връзка вече не е просто историческа свързаност, а се превръща в база за реално влияние. Информирани източници заявиха, че близките му отношения с „Революционната гвардия“ му дават допълнително влияние в политическите и сигурностните органи на страната. Касраи Араби, ръководител на изследователския екип за „Революционната гвардия“ в организацията „Обединени срещу ядрен Иран“, стигна до заключението, че Муджтаба има „силна база и подкрепа вътре в (Революционната гвардия), особено сред младите консервативни поколения“, като го определи като действащ вече като „миниатюрен водач“.

Това определение, макар и да изглежда по-скоро политическо описание, отколкото институционално, обобщава образ, който се е утвърдил през годините: човек, който се движи в сянка, но управлява много от реалните нишки вътре в системата, особено в най-твърдолинейните кръгове.

Политически, Моджтаба Хаменей се счита за близък до консервативното крило в режима, дори за един от най-строгите му компоненти по вътрешни и външни въпроси. Според източници, които разглеждат биографията му, той е бил против реформаторите, които се стремят към комуникация със Запада, както по отношение на ядрената програма, така и по отношение на исканията за разширяване на обществените свободи. Моджтаба, според тези разкази, твърдо се придържа към политиките на баща си; което е направило името му постоянно свързано с линията на твърдост, повече отколкото с всяка възможност за промяна или отваряне.

В този контекст, името му е било присъстващо в големите политически конфликти в Ислямската република, особено по изборните въпроси. Широко се смята, че той стои зад внезапното издигане на Махмуд Ахмадинеджад, който бе избран за президент през 2005 г. На изборите през 2009 г. името му се върна силно; той подкрепи Ахмадинеджад на избори, чиито резултати бяха оспорени и доведоха до масови протести, които бяха жестоко потушени от „Басидж“ и други силови структури.

По това време, Мехди Куруби, умерен духовник и кандидат за президент, изпрати писмо до Хаменей, в което протестира срещу това, което определи като ролята на Моджтаба в подкрепата на Ахмадинеджад. Хаменей отхвърли обвинението, но името на сина му излезе тогава от сферата на политическия шепот в публичния дебат.

Един от фактите, които често се цитират в дебата за неговата политическа роля, е разказът на Мехди Куруби, че Хаменей е отговорил на един политик, който го е предупредил за намесата на сина му в обществените дела, с думите: „Той е господарят, не синът на господаря“. Тази фраза бе тълкувана като признание за независимостта на неговата политическа личност, или поне като знак, че синът му не се възприема в някои властови кръгове просто като син на водача.

Освен политическото и сигурностното си влияние, Муджтаба Хаменей работи за изграждането на позиция в религиозната институция. Той получи образованието си от консервативни духовници в учебните центрове в Кум, центърът за шиитско правно обучение в Иран, и също така учи в училището „Алуи“ в град Кум, същото училище, в което Ибрахим Раиси е посещавал уроци по „фекх ал-харидж“ под ръководството на Хаменей.

Той също така е преподавал в Кум и е достигнал ранг „Худжят ал-ислам“, който е среден религиозен ранг в йерархията на духовните училища, по-нисък от ранга „Аятолах“, който е носел баща му и Рухолах Хомейни, основателят и водачът. Точно този факт беше една от най-ярките слабости, които критици му посочваха; много от тях смятаха, че му липсват традиционните религиозни квалификации, необходими за заемане на поста водач.

Но пътят на този човек не беше лишен от знаци, които в иранските среди бяха тълкувани като опити за укрепване на неговата религиозна легитимност. През август 2023 г. разговорите за възможното наследяване на поста придобиха по-сериозен характер, когато официалният сайт на учебния център в Кум използва титлата „Аятолах“ за първи път пред името на Муджтаба Хаменей, стъпка, която беше възприета като знак за повишаване на неговия религиозен статус. Това се случи по повод обявяването на отварянето на регистрацията за студенти, желаещи да посещават неговите уроци по „фекх ал-харидж“.

През септември 2024 г. широко разпространено видео показа, в което Муджтаба обяви спиране на уроците по „фекх ал-харидж и ал-усул“. Той каза: „Днешната лекция ще бъде последната“, добавяйки, че прекратяването на преподаването е „лично решение“ и „няма връзка с политически въпроси“, и че „това е въпрос между мен и Бога“, като отбеляза, че баща му е бил информиран за решението му. Но тази стъпка само подхрани спекулациите, вместо да ги разсее.