17238 | 31 ян. 2015 | 13:21

Въпросът „Как се управлява държавата?“ е равностоен на въпроса „Как живее държавата?“ Второто е отговор на първото.

Големите вълнения около доклада на Европейската комисия приключиха - чакахме го твърд, той дойде мек. Политиците облекчено въздъхнаха. Огледах се наоколо - и да бяха разбрали, че е имало доклад, на хората от нашия квартал не им личеше. Докладът е от Марс, хората от нашия квартал са от Венера. Марс и Венера кръжат по своите си орбити. Илюзията за пресичането им у нас се нарича политика.

„Политика (от гр. полис - град, държава) е умението да се управлява държавата, както и действието по управлението.“ Въпросът „Как се управлява държавата?“ е равностоен на въпроса „Как живее държавата?“. Второто е отговор на първото. В този смисъл ето как изглежда политиката не в доклад, а в случките и разговорите от един съвсем обикновен ден.

 
Имаме човек в квартала, който е

нещо като треньор на кучета водачи

на цигани. Досега е обучил две бройки улични псета. Видят ли циганин да се задава, поемат го и вървят редом с него до самия край на улицата. Нашият квартал е две улици накръст. Много е горд човекът и през ум не му минава, че се занимава с ксенофобско обучение.

„Глупости на търкалета - вика, - аз даже съм ги научил да не закачат циганите, които ровят в контейнера, защото не съм расист. Мен само от кражби ме е страх, затова го правя.“ Какво е отношението на квартала, не съм питала, но виждам, че кучетата гладни не са останали, всеки ги храни.

На моята приятелка клошарка и през ум не й минава да разбива апартаменти и да краде, тя най-почтено си рови в контейнерите. Тази сутрин обаче трепери от страх. Някакъв джип я последвал още като излязла от гетото, изравнил се с нея, шофьорът отворил вратата и я изкомандвал да се качи. Какъв беше? - питам. „Българин с бронзов джип.“ Бронзов, в смисъл сребрист като бронза, който дишат в гетото. Тя го попитала какво иска. Той рекъл: „ще ти кажа, като се качиш.“ Тя казала: „Махай се бе, кръвното ми е много, ей сега ще загубвам съзнание.“ Той обаче я следвал бавничко, тя се шмугнала до един блок и стояла там с насочена напред пръчка, същата, с която рови в контейнерите. Може да ти е излязъл късметът, казвам, да те е харесал човекът. „Ти пък, за какъв късмет приказваш, той искаше да ме нареже.“ Глупости - казвам, - откъде го измисли? „Ти не знаеш ли? Българите хващат циганите и ги режат. За части ги режат. В махалата много хора изчезнаха...“ - това вярват в ромските гета и се страхуват. Само в страховете си се изравнихме. След 25 години стратегии за интеграция.

Оня човек отсреща е бизнесмен. Разказва ми, че тази година върви

масово крадене на бизнеси

Нещо като втора приватизация ли? Не, казва, повече като комасация. При него станало така. Дошъл един и му казал - искам да ти стана съдружник. Т. казал, че не, нямам нужда от съдружник, бизнесът ми е успешен, но малък, разработвам го от десет години, справям се. „Имаш нужда, имаш нужда“, казал оня. Т. обаче: „Не, бе, нямам.“ И като започнали едни проверки от всички институции, които Т. бил чувал, и такива, каквито не бил чувал. „Глоби, актове, скъсаха ме.“ Дойде оня и вика: „Още ли нямаш нужда от съдружник.“ Т. това вече го бил чувал през деветдесетте, когато имал ресторант, само че тогава във вариант „още ли нямаш нужда от застраховка“. Ама да не си мислите, че застраховка от ДЗИ.

По-нататък срещам Наско. Дъщерята на Наско замина за Австрия да се грижи за възрастен човек. Тя е медицинска сестра с 400 лева заплата и издържа най-дълго в отделението, другите вече са заминали. Докторите във Франция, сестрите в Германия. На нея се паднал 92-годишен австриец, бил участник във Втората световна война. По този повод Наско гневно се напи, егати живота, вика, дъщеря ми ще се грижи за есесовец. Оставя ми, вика, двете си деца и ще ходи да сменя памперсите на есесовец.

Опитвам се да го убедя, че това въобще не е сигурно, обаче той: „Млък, по история имах шест! Слушай сега - вика - след войната Европа се обединява в името на мира и цялата работа беше заради това

ние да станем част от тази Европа

за да получим правото да им сменяме памперсите на тия, които са направили войната и са разрушили Европа.

Докато дъщеря му пристигне в онова градче край Виена, 92-годишният ветеран взел че умрял. И днес Наско ми казва, че дъщеря му няма пари да се върне, щото тя нали за това отишла, да спечели пари. И сега какво? - питам. „Какво, какво, вдовицата я нахранила с шницел и предложила да разчиства градината им две седмици, щяла да й плати. Пак добре, че имал жена тоя, вика Наско, иначе за българите работата навсякъде е несигурно нещо, работиш тук и не знаеш дали ще ти платят, отиваш там и не знаеш дали работата не е умряла... Беднотия.“ Да се пребори бедността, е много голяма част от политиката.

Петя е учителка, днес един ученик й казал: „Госпожо, бъдете внимателна с мен, много съм издразнителен, легнал съм си в пет сутринта.“ „И къде си бил“, попитала тя, като че ли не знаела. Той я изгледал кръвонасядано и рекъл: „Ами все там.“ На дискотека, тоест. И сега Петя се чуди защо нея толкова много я проверяват и защо не проверяват учениците сутрин. „С дрегер. Да застанат, предлага Петя, с дрегер пред портала сутринта и да проверяват учениците за алкохол. Да глобяват родителите. И да се сложи ред в училището, да се въведе приличие.“ Да се сложи ред и да се въведе приличие, е много голяма задача на политиката.

В аптеката ни се говори за неща, не по-малко важни от доклада. Тук можеш да научиш, че когато кръвното ти е паднало, пиеш айрян със сол. А като се вдигне - ядеш кисело мляко със сода бикарбонат. Оправяш се за толкова време, за колкото иначе пробваш да се свържеш със 112. И кисело мляко се намира по-лесно от линейка.

В аптеката се разменят рецепти

за пречистване на черен дроб - с кислородна вода, пречистване на кръвоносните съдове - с чеснови капки, за пречистването на бъбреците - с накиснат ориз, за укрепване на имунната система - с тибетска гъба. „Аз бях я спряла, ама, като видях новия министър на здравето, пак я почнах.“

До аптеката е кафенето, където пенсионерите от квартала ръководят вътрешната и външната политика на България. За да не се разпадне парламентаризмът в махалата ни, са забранили думите „Южен поток“. Днес ще обсъждат сметките за тока, но още не са се събрали всичките и загряват. Те са седем-осем мъже над 70-те. „Лондон въобще не е хубав, внукът ми го каза снощи. Нямало небе. Хич никакво небе, само една сивота, от която не спирало да вали ситно. Дядо, вика, радвай се на слънцето. Ти, вика, не знаеш какво богатство имаш. Ами ела си при богатството бе, дете! Не ще да чуе. Там го били оценили. То все едно нещо трябва да се търпи, дядо, ще търпя дъжда.“

Тук е малката политика - в аптеката, в кафенето, по улиците, в разговорите, в случките. Онова горе е голямата политика - в разпределянето на политическото пространство, в картелирането на властта. Не знам защо първото се нарича малка, а второто голяма политика, след като, ако се наложи да си премерят силите - може да не е веднага, може да не е лесно, - но винаги побеждава малката политика. Откъде знам ли? Както би казал Наско, по история имах шест.