23444 | 5 юни 2015 | 13:12

Още по времето на Хипократ смятали хипохондриците за трудни пациенти

Докато чете една медицинска енциклопедия, разказвачът от известния роман „Трима души в една лодка“ на Джеръм К. Джеръм си открива всички описани в нея болести с изключение на възпаление на колянната капачка. Извън внушението на хумористичната творба обаче учените твърдят, че 80% от хората забелязват някакви нередности в организма си от рода на завиване на свят или болки в корема, но не след дълго напълно забравят оплакванията си. С изключение на 5-6% от тях, които показват свойствените за хипохондрията признаци.

Впрочем тези цифри постоянно се менят. В Европа например се смята, че близо 10% от населението са „мними болни“, а американските лекари се жалват, че 20% от пациентите им губят времето. С цел да преброи хипохондриците медицинското издание Health, което се разпространява в цяла Америка, предложило на читателите си анкета. Резултатите показали, че почти половината от участниците нямат никакви проблеми с физическото си здраве. Разбира се, трудно е да се коментират тези цифри, защото винаги има опасност лекарят да сметне оплакванията на болния за необосновани и да пропусне сериозна патология.

Интернет е големият съвременен подстрекател

Понятието „хипохондрия“ идва от гръцки и буквално означава „под гръдната кост“. Съвременното обяснение на това състояние е патология, при която човек постоянно се безпокои за здравето си, страхува се да не се разболее и непрестанно е склонен да се лекува от какво ли не. Счита се, че става дума за разновидност на неврозите, а според международната класификация на болестите хипохондрията е психосоматично разстройство - т.е. заболяване, обусловено от психически нарушения, но и със смущения във функцията на вътрешните органи.

Любопитно е, че още по времето но Хипократ хипохондриците били смятани за тежки пациенти, които трудно се поддават на лечение. А безспорна тенденция е нарастването на мнимите болни в наши дни. Обяснението е в огромното количество сайтове, които услужливо предлагат как сами да си поставим диагнозата на някоя страшна болест или пък разнищват неграмотността и равнодушието на лекари, а и дават „безценни“ съвети за самолечение - нали спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Кръгът се затваря: колкото повече знае мнителният човек, толкова повече ще открива в себе си симптоми на всевъзможни болести.

Причината е желание за повече обич

Фикс идеята за надвиснали над здравето опасности се корени още в детството. Страхът от болест може да се предизвика например от съжителството със сериозно болен близък човек или пък от несекващите съвети на вманиачени родители, които не спират да повтарят: „Обличай се хубаво! Ти си слабичък и трябва да се пазиш!“ Прекалените бабини или мамини притеснения се оказват мечешка услуга особено за склонните към мнителност и тревожност натури.

Психолозите са убедени, че хипохондрията се проявява главно поради желание за обич и загриженост. Ако в случая с тревожната баба малчуганът е тънел в грижи, в огромната част от семействата отношението към подрастващите е доста формално - за важно се смята детето да има какво да яде, какво да облича и в бележника да има хубави оценки. Малкият човек успява да насочи вниманието на възрастните към себе си единствено когато се оплаче от болест - опитът му е показал, че само тогава може да получи топлота и ласка. И при първите, и при вторите обстоятелства поведенческият модел се затвърждава и продължава да „работи“ прекрасно и в зряла възраст.

Хипохондрикът не лъже - да речем, в някакъв неудачен личен период той наистина чувства тежест в гърдите, само че я интерпретира по своему. Обратната страна на медала е педантична привързаност към здравословен начин на живот, към суровоядство, вегетарианство и т.н. Култът към здравето фактически е страх от болести, съчетан с всевъзможни усилия те да бъдат избегнати.

Болката не е измислена, а реална

Специалистите съветват хората, склонни към хипохондрия, да пробват фитотерапия - в началните стадии на психосоматични разстройства помагат природните антидепресанти мента, анасон, жълт кантарион. Много полезно е и да се направят обстойни изследвания - положителните резултати от тях винаги действат успокояващо. Грешен е изборът на доста хипохондрици, които, за да се отърсят от чувството си на тревожност, пушат, пият алкохол, гълтат безразборно таблетки. Далеч по-добре е да се намира повече време за любимото хоби. А когато тревожността вече е трудно поносима, се препоръчват сеанси с добър психотерапевт.

Никак не е маловажна и реакцията на околните. Психолозите препоръчват те да изслушват оплакванията на своя близък, защото болката на хипохондрика не е измислена, а реална - ако не го приемат сериозно, състоянието му се влошава. Опитите жалващият се да бъде превъзпитан са излишни. Далеч по-добре е той да бъде чут, а след това събеседникът да започне разговор на интересна и за двамата тема. Що се отнася до нуждата от консултация с лекар, лоша идея е тя да бъде натрапвана - човекът сам трябва да стигне до убеждението да я потърси. И последно: криенето на медицинска литература е кауза пердута - хипохондрикът винаги ще намери откъде да се информира за своите болести.