8975 | 26 ноем. 2018 | 15:59

Лентата внушава умерено оптимистичната идея, че българинът е в състояние да се справи с трудни времена, както го е правил нееднократно в миналото

"Сага за попилените възможности". Така се казва документалният филм, чиито сценарист е проф. Иван Илчев, режисьор Ралица Димитрова и оператор Пламен Герасимов. Той разказва за сключването на Ньойския договор през очите на един млад дипломат, който по-късно - през 1947 г. е свидетел на сключването на друг договор с България, също в Париж, но след Втората световна война.

Премиерната прожекция е в Дома на киното на 27 ноември, денят, когато през 1919 г. е сключено споразумението между България и страните победителки в Първата световна война.

"Измина почти век от подписването на договора в Ньойи край Париж. И всяка година от този век българите правят протестни демонстрации, размахват знамена, палят факли, изричат пламенни тиради срещу своекористието на великите сили, срещу егоистичната алчност на нашите съседи. И седемдесет години от Парижкия мирен договор", напомнят авторите на документалната лента.

И добавят:
"С този филм искаме да погледнем по-обективно на тези събития от новата ни история, които в немалка степен предопределят нелеката и не особено щастлива съдба на България през 20-и век. През погледа на една въобразена личност, която е свидетел на подписването и на Ньойския мирен договор, и на Парижкия мирен договор от 1947 г. Всъщност рядко си даваме сметка колко е кратка най-новата история на България, та е било напълно възможно човек, роден към края на 19-и в., да участва във войните, които родината ни води от 1912 до 1918 г., да бъде млад дипломат, който присъства на събитията в Ньойи и като зрял мъж да вземе участие в Парижката мирна конференция. С образа на разказвача на филмовото повествование искахме да обединим тези две събития, защото и двете са резултат на стремежа на българите към национално обединение, на пораженията в две войни и на късогледството на българския политически елит, допуснал фаталната грешка да се присъедини към губещата страна - и през 1915 г., и през 1941 г. Искахме да престанем да обвиняваме само другите, а да се взрем в грешките, които ние самите сме направили.
И двете събития имат тежки последствия за България.
С Ньойския мирен договор е прекъснат прогреса на България, който е виден в годините след Освобождението. Българските земи се разпарчетосват допълнително, България губи крайбрежието на Егейско море, което в немалка степен предопределя новото й обвързване с Германия две десетилетия по-късно. Договорът издига високи стени между България и нейните съседи, които си остават чак до падането на стената през 1989 г. Десетки хиляди бежанци от Македония, Егейска Тракия и Западните покрайнини заливат страната.
Парижкият мирен договор от 1947 г., макар и да е донейде по-благоприятен, защото запазва Южна Добруджа в пределите на България, окончателно хвърля страната в прегръдките на Съветския съюз. Не е случайно, че седмица след неговото официално влизане в сила, е екзекутиран Никола Петков, а три месеца по-късно е приета т.нар. Димитровска конституция, с която на практика в страната е установен еднопартиен репресивен режим.
Но и след двата договора България се съвзема макар и мъчително трудно, развива икономиката си, при все че след 1947 г. опустошителен удар на традиционната икономика нанасят национализацията и насилственото коопериране на земята.
С други думи, филмът иска да внуши и умерено оптимистичната идея, че българинът е в състояние да се справи с трудни времена, както го е правил нееднократно в миналото."