22572 | 15 авг. 2026 | 09:20
Голямата българска актриса Доротея Тончева празнува своя 80-годишен юбилей днес, 15 август 2026 г.
Родена през 1946 година в Силистра, тя остава една от най-ярките и незабравими фигури в родното изкуство със своя специфичен, запомнящ се гласов тембър и магнетично присъствие на сцената.
За приятелите си е просто “Дорис”. Баба й участвала в самодеен театър и я водела навсякъде със себе си. Там, зад кулисите на читалището, малката Доротея се заразила с театралния вирус. А той хване ли, не пуска - чаровницата се влюбила в театъра за цял живот.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Кръстьо Мирски през 1969 г. Още като студентка е поканена във филма “С дъх на бадеми”, в който участват Стефан Данаилов, Невена Коканова и Георги Георгиев - Гец.
А в “Бялата стая” играе и себе си, и дъщеря си.
Доротея има рядкото щастие в началото на професионалната си кариера да срещне невероятния Апостол Карамитев. И си спомня за него: “Той беше невероятен човек, невероятен педагог. Толкова много неща съм научила от него. Първо се научих да ходя навреме на работа. Иначе аз бях един хайванин. Абе, спи ми се, викам, е сега ще си поспя още малко, пък когато отида на снимки. Не си давах сметка, че цял екип те чака, че заангажираш хората, че не е хубаво това...
Приятелството с него беше невероятно. Може би затова този филм ми е много скъп, защото освен силен като продукция, той ми е дал и нещо много повече - дал ми е една пътека в живота. Вероятно заради това съм станала такава, каквато съм, защото в миг, когато лъкатушиш и не знаеш къде си, се намира един голям човек, който да те оформи, да ти даде правия път и после те пуска. Ако можеш - можеш, ако не можеш - не можеш.”
След завършването на ВИТИЗ Доротея Тончева играе на сцените на Кюстендилския драматичен театър, Театър “София”, Сатиричния театър и Театър 199. А на сцената на Театър “Възраждане” си устройват истински двубой с Ивана Джеджева в пиесата на Недялко Йорданов “Волни птички божии”. И сякаш ангажиментите й като актриса са малко, та 10 години е и директор на Театър “София”.
Страстта й е еднаква и към добрия театър, и към доброто кино, защото и в двете се изисква духовно всеотдаване. И не съжалява за пропуснати неща.
“Черните ангели” е филмът на Въло Радев, който носи може би най-много слава на Доротея. Тя го нарича знаков за всичките шестима актьори, изиграли главните роли.
Имаше време, когато някои актьори се отказаха от героите си в “комунистическите филми”.
След кастинг тя е определена за ролята на Катина, а неин прототип е самата Митка Гръбчева - върла партизанка и участничка в комунистическите бойни групи, извършвали убийства в столицата.
Гръбчева обаче гледа пробните снимки и харесва повече Виолета Гиндева. И отсича:
“Ето това момиче
ще бъде аз!”
“Валя Гиндева си беше хубавелка, носеше атракция в себе си”, връща се в спомените си Доротея Тончева.
Обаче като чува за желанието на Гръбчева, Гиндева се заинатява и не иска да е в тази роля. Иска си Искра.
С много такт и внимание Въло Радев успява да тушира напрежението, но не прави никакви размествания на героите си. После Митка Гръбчева остава доволна от това как Доротея “извела нейния образ”.
В крайна сметка всичките “черни ангели” са убити. Катина на Доротея Тончева пада простреляна на стълбите в Съдебната палата. На актрисата ѝ става тъжно, че филмът свършва и трябва да се раздели с колегите си, и го избива на плач. Въло Радев ѝ казва: “Моля те, недей да ревеш още горе на стълбите. Чакай да те гръмнем, да паднеш и на финала реви.”
Доротея Тончева се снима в над 50 филми и сериали. В последните години обаче киното забрави тази уникална актриса.
Тя признава, че страда от това, но философски обобщава: “Новото кино си има своите нови актьори. Това е нещо естествено”.
Никога не са я блазнили званията, достатъчна й е любовта на публиката.
И любовта на “личния й драматург”. В много свои интервюта актрисата е споделяла: “Преди да познавам Стефан Цанев, аз обичах неговата поезия. Още като ученичка тайно изрязвах от разни вестници негови стихове. А след това заобичах Стефан Цанев. Не мога да си представя нищо друго освен живота ми с него”.
Двамата живеят един живот, нямат други интереси извън изкуството. Между тях няма съперничество, нито завист - Стефан не се прави на актьор, Дорис няма амбиции да пише. Просто се радват един на друг. Но началото е бурно. Повече от 10 години се движат в общи компании, познават се, споделят си разочарованията на сърдечния фронт. И неусетно се преоткриват.
Както казва Доротея, една вечер Стефан отишъл на гости и забравил да си тръгне. А женитбата им е като сценарий на сапунен сериал. Тръгват с влак за Бургас - за премиерата на “Хамлет”. Както споделя актрисата, “Във влака се изпокарахме със Стефан безметежно, ама разрив отвсякъде! На гарата бяхме толкова мрачни и напушени, че не се гледахме”. И тогава Недялко Йорданов и милата Ивана просто ги закарват в Поморие и ги оженват! Коментарът на великия Валери Петров е ясен:
“Ама вижте какво бе, деца, с тия неща шега не бива!”
Явно не е било шега, след като повече от 4 десетилетия тези два лъва взаимно си галят гривите, дори да ръмжат понякога. И двамата са посветили живота си да създават “това красиво, но безполезно нещо, което нито се яде, нито се пие, нито се обува, нито се облича, наречено изкуство”.
Днес актрисата гледа само напред в бъдещето и не желае да се връща със спомени в младостта си. Доротея се е посветила единствено на съпруга си Стефан Цанев, който продължава да пише за нея.
Край морето двойката прекарва 6-7 месеца в годината. За Доротея най-хубавите подаръци, които е получавала, не са нито златни бижута, нито кожени палта. “За мен това е една пиеса, написана специално за мен от спътника в живота ми. Нали разбирате, че най-хубавото нещо за една актриса е да живее със собствения си драматург вкъщи и той да й пише пиеси. Почти 40 години живеем заедно. Винаги когато изпадна в криза, Стефан ми е подавал ръка. Никога не сме делили славата и приоритетите си.
Човек не може да страда и да се тръшка, да си казва, аз съм била звезда. Не съм била звезда и искам да си живея живота”. Двамата се шегуват, че владеят цяла Европа - децата им са пуснали корени в Москва, Рим, Лондон, Хелзинки. А те са щастливи в България.
Ние бяхме целунати от Бога. Сегашните млади актьори не могат да се докоснат до това изживяване, до онези звездни мигове, които ние имахме. Нас ни обичаха - обичаше ни народът, обичаха ни и властниците. Бяхме щастливи и волни птички.”
Ето и стихотворението, което Стефан Цанев посвещава на своята съпруга Доротея Тончева:
МОЯТА ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ
Ела, моя последна любов,
ела, моя Дорис, трийсет години
с мен –
героическа орис!
Какво не мина през наш’те
глави –
заспи, забрави,
заспи, забрави…
Защото нищожно е всичко
пред близката драма:
единият ще е жив,
другият ще го няма.
Пред ужаса на живата самота
предпочитам смъртта,
предпочитам смъртта.
Днес почитатели, колеги и театрали изразяват своята признателност към нейния огромен принос към българската култура.
Мобилна верси
RSS
