47670 | 16 май 2024 | 14:04

Привържениците на промяната оредяха значително. Техните избраници получиха златния шанс да сложат край на „ерата Борисов“ в българската политика. Но не успяха да докажат сериозни политически качества. Нещо повече, проявиха морална гъвкавост в пъти повече

Борис Попиванов е доктор по политология и доцент в СУ „Св. Климент Охридски“.

- Доц. Попиванов, кампанията за изборите 2 в 1 вече започна официално. Но като цяло все още не изглежда плътна, интригуваща, енергична. Така ли е според Вас и защо?

- Началото на официалната кампания прилича на временна спирка, където участниците се струпват да преценят къде се намират, какви щети са понесли и на какво могат да разчитат.

Енергията отличаваше предкампанията, онзи месец след неуспеха на третия мандат. Тогава се случиха нещата, които определят днешната ситуация. В предкампанията избухнаха един след друг скандалите със скъпи часовници, контрабандистки вечери, фалшиви подписи, митнически измами. Още преди 9 май стана ясно, че ГЕРБ и ДПС действат открито и в синхрон, а бившите им партньори от ПП-ДБ вървят по нанадолнището.

Мотото на цялата кампания сякаш бе формулирано от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов още преди тя да започне – „който вади пачки, от пачки умира“. Колкото по-напред отиваме, толкова по-назад се връщаме. Наблюдаващите политиката развиха убеждението, че протича блицкриг, който е призван да омаломощи, обърка и маргинализира някогашните „сили на промяната“. Повечето медийни коментари вървяха в тази именно посока. Създаде се внушението, че централният залог на изборите е степента на поражение на ПП-ДБ. Навлизайки в официалната кампания, ни остава да проверим дали предкампанийният импулс ще продължи и ще доведе до предначертан резултат на 9 юни, или са възможни някакви промени. Ето защо темпото наистина малко понамаля.

- Дотук изглежда, че интригата за първото място вече угасна. Ако на първите след протестите избори имаше напрежение, въпроси, очаквания за вълна, сега ГЕРБ изглеждат трайно водеща сила. Партията на Борисов ли е силна или нейните опоненти са слаби? Къде сбъркаха?

- За три-четири години въртележката се обърна. Тогава мнозина се питаха кога Борисов ще бъде изчегъртан, а предполагаемият му съюзник Гешев отстранен от Главната прокуратура. Днес някои спорят кога Борисов ще изчегърта опонентите си, а Гешев начело на партия атакува същия Борисов. Привържениците на промяната оредяха значително. И това е нормално. Техните избраници получиха златния шанс да сложат край на „ерата Борисов“ в българската политика. Имаха почти всичко – благосклонни международни партньори, добронамерен президент, парламентарно мнозинство, видима обществена подкрепа на всички нива, включително и на улицата. Но ПП не успяха да докажат сериозни политически качества. Нещо повече, проявиха морална гъвкавост в пъти повече от допустимото.

От Промяната се очакваха само две неща – да демонстрират, че могат да управляват, не блестящо, но прилично; и да не приличат в поведението си на предишните. Не мисля, че издържаха теста. И сега вероятно ще платят електоралната цена. Разбира се, чуваме оправданията, че нямали друг избор и на всичко отгоре им пречели. Но политическото умение изисква да видиш други варианти освен очевидните и да преодолееш препятствията дори когато изглеждат непреодолими. Партиите в България често са убедени, че ги провалят опонентите им със своите зли и подмолни ходове, но всъщност първо се провалят сами. ГЕРБ далеч не е толкова силен. Само преди няколко месеца видяхме на местните избори колко разклатени са позициите им не къде да е, а в София, столицата на движението, там, където изгря звездата на лидера. Малко рисковано е да обобщим, но май ГЕРБ получи своя златен шанс с опоненти като ПП-ДБ.

- Интересът сега е насочен към второто място и дали ПП-ДБ ще успеят да го защитят. Имат ли шанс, ако се фокусираме върху основното им послание „Българите срещу скритата власт, борбата продължава!“?

- Остава неясно коя е борбата, която продължава. Всеки, който излиза от коалиция с т.нар. скрита власт, трябва да отговори на подобен въпрос. ПП-ДБ приеха битката да се води на техен терен. Те всекидневно се оправдават и дават обяснения, а това рядко е печеливша тактика. Разколебано е доверието, че имат дългосрочно бъдеще като първостепенна политическа сила. Ето две илюстрации. Няколко от министрите, които бяха посочени от ПП-ДБ в кабинета Денков, запазиха постовете си и в служебния кабинет на Главчев. Въпреки всички предупреждения да не го правят. Явно е, че въпросните фигури вече не съзират в ПП-ДБ светла перспектива и търсят за себе си други решения.

Да не забравим и отцепването на Зеленото движение. Сега някои иронизират електоралния потенциал на зелените, но става дума за важен компонент от коалицията, който допринасяше значително за нейния модерен и прогресивен образ, отворен към бъдещето и към младите.

Парадоксално шансът на ПП-ДБ да спасят каквото може да се спаси би дошъл не от техните собствени послания и кампания, колкото от грешките на опонентите им. Ако ГЕРБ и ДПС прекалят в натиска, може да има обратен ефект. ПП-ДБ все още представляват сериозни сегменти от българското общество. Техните привърженици вероятно искат да ги накажат, но не биха искали да съучастват в унищожението им, и в краен случай неочаквано могат да се мобилизират.

- ГЕРБ и Борисов отново пълнят залите предизборно, имат самочувствието на първа сила, а атаките и критиките към ПП-ДБ не спират. Възможно ли е да седнат отново на една маса, да преговарят, да уточняват програма, да договарят подкрепа?

- Доколкото можем да съдим по поведението на ГЕРБ, партията и лично Борисов са превъзмогнали неудобството да управляват открито с ДПС и вероятно са готови да го направят. Затова ГЕРБ едва ли предвижда да сяда на една маса с ПП-ДБ, защото сядането на една маса предполага равноправие. Но ГЕРБ явно разчита ПП-ДБ да стоят чинно изправени до вратата. По-скоро на ставане от масата ГЕРБ би могъл да направи оферта на ПП-ДБ, но само от позициите на силата, а не с компромисите на преговорите. Засега изглежда, че ГЕРБ би приел ПП-ДБ като партньор не по неизбежност, за да има мнозинство, а само по милост, ако мнозинството е съставено. Да знаят, че от тях не зависи нищо и без тях може. Защо тогава Борисов да го прави, ще пита някой. За да избегне повторение на кошмарите си от 2020 г. – протести с евентуална благосклонност на външния фактор. Не е казано, че този път външният фактор ще бъде благосклонен, но пък е казано, че страх лозе пази. Естествено, всичко зависи от изборните резултати и аритметиката на мандатите.

- Какви са желаните и какви са реално възможните коалиционни формули след 9 юни?

- Проучванията в началото на кампанията очертават тенденциите. Много неща обаче остават неизвестни – колко партии ще влязат в парламента, ще направи ли пробив „Солидарна България“, какъв ще е делът на по-скоро силните формации под чертата. На този етап най-вероятно е, ако има редовно правителство в 50-ото Народно събрание, да бъде правителство около ГЕРБ, което предполага и с ДПС. ГЕРБ се е примирил с партньорство с ДПС. И това се вижда от очевидния факт, че ако искаше да управлява с ПП-ДБ и да избегне донякъде ДПС, можеше просто да направи ротацията Денков-Габриел.

Ако сборът от депутатите не стига на ГЕРБ и ДПС, може и с трета малка, но кооперативна партия, която би се съгласила да сътрудничи. При такава конфигурация ПП-ДБ вече могат да бъдат поканени като резервно колело на автомобила. Отделен въпрос е дали ПП-ДБ ще се съгласят. ГЕРБ навярно разчита на апетита им за власт, толкова и колкото могат да получат. В интерес на ПП-ДБ, разбира се, е да останат в опозиция, но дилемата несъмнено ще бъде тежка. А и нека припомним, че ГЕРБ и ДПС отдавна се мъчат да вбият клин между ПП и ДБ за да ги разцепят. Дали биха успели и в това, също е рано да се каже. По-скоро можем да вярваме на заклинанията на ГЕРБ, че нямат да правят коалиции с БСП или „Възраждане“, не защото винаги трябва да им вярваме, а защото международната обстановка не насърчава открити съюзи с тези партии. От началото на войната в Украйна насам водеща цел и на ГЕРБ, и на ДПС е да се представят като действителните стожери на евроатлантизма. А това налага самоограничения в политическата всеядност.

Когато говорим за самоограничения, да не пропуснем и ограниченията. Да, неформален съюз между ГЕРБ и ДПС съществува и той се проявява непрекъснато. Не само посланията по конкретни поводи са синхронизирани. Бойко Борисов и Делян Пеевски заедно се срещат с кметове, приемат миньори и енергетици, обещават по-високи заплати на университетите. Ние сме свикнали всяка партия около ГЕРБ да бъде в подчинена роля. Това обаче едва ли важи за ДПС. Не е сигурно, че ДПС автоматично би приело всички планове на ГЕРБ за бъдещото управление. Впечатлението, което се създава, е, че ГЕРБ иска пряко да упражнява властта, и дори все по-активно от партията лансират Борисов за четвърти мандат министър-председател. Докато ДПС настоява на своята стара формула за експертно правителство, нещо като кабинет на националната концентрация, ако използваме термин от 40-те. Което не е точно същото. Предстои да се проследи и диалогът между ГЕРБ и ДПС по тези въпроси, защото нямаме прецедент в миналото, ДПС никога официално не е участвало в правителство с ГЕРБ, и съответно няма как да се опрем на предишен опит за изграждане на хипотеза. Ако вземем обаче опита на БСП с ДПС от предишни периоди, то на Борисов ще му е далеч по-трудно отколкото си мисли.

За правителство без ГЕРБ и ДПС като че ли няма условия. Включително защото ПП-ДБ пребивава в явна изолация спрямо другите евентуални участници в следващия парламент. Дали ДПС може да се откъсне от ГЕРБ и да подкрепи такова правителство? Прекалено много съображения правят такова умопостроение екзотично, не на последно място и заради самоприсвоената от Пеевски роля на знаменосец на евроатлантизма.

Естествено, съществува и сценарият с предсрочни избори през есента. Неблагоприятни изборни резултати или прекомерни амбиции на партиите могат да го актуализират. Само че ГЕРБ трябва да внимава с тази опция. Сериозна изборна победа на 9 юни, с голяма преднина пред втората партия, би натоварила ГЕРБ с отговорност за управлението, от която трудно ще се избяга. Ето защо е по-вероятно да се търси разрешение на правителствения казус в рамките на идващия парламент.

Или накратко – по-вероятно е да станем свидетели на правителство около ГЕРБ и ДПС под някаква формула, и с по-малка вероятност предсрочен вот. И винаги трябва да помним, че колкото е да е неправдоподобна голяма изненада в политическия процес през следващите седмици, тя би била изненада именно защото не я предвиждаме. Всички прогнози и сметки на партиите се опират на убеждението, че съществуващите тенденции ще продължат. Почти сигурно е, че ще продължат, но нека не пропускаме това „почти“.

- Конституционните промени ограничиха президента по отношение на служебната власт и сега Радев стои дистанциран, обвиняващ бих казала. Изтънява ли хипотезата за президентска партия, която да накаже партиите, елита? Какви ходове би могъл да предприеме Румен Радев занапред?

- Хипотетична партия на президента тегне като дамоклев меч над всички останали партии. Какво ли не бе направено, за да се предотврати такъв сценарий. Въпросът „кой се страхува от Румен Радев?“ заслужава цели монографии. Последната година показа, че вместо да накажат Радев, българските партии наказаха себе си. Сътвореното от тях конституционно недоносче успя да блокира институции, процедури и практики, но не успя да изтласка Радев от центъра на българската политика. Пътищата пред него са отворени, а в условията на намаляващо доверие в сложните пируети на партиите той се оказва единствената стабилна и авторитетна политическа фигура.

- Различавате ли идеологии, идеологически послания в сблъсъците на българския политически терен?

- При добро желание можем да съзрем напрежение между консервативни и либерални тенденции. Това е характерно не само за България, а за Европа и света като цяло. При нас обаче те са в сферата повече на културните войни, не толкова на икономическите програми или политическите проекти.

Персонализацията на българската политика неизбежно я деидеологизира до рамките на един по-скоро десен разказ. Впрочем, така става и защото нямаме силно ляво. БСП под ръководството на Корнелия Нинова не е назад, а навън. Докато не се реши проблемът с левицата в България, само ще четем социологическите проучвания, български и чуждестранни, от които е видно, че за мнозинството от нашите съграждани най-важните проблеми са социални – бедност, неравенства, здравеопазване. Голяма част от българското общество има ляв дневен ред, докато българските елити се движат в границите на изхабения десен консенсус, опитвайки да го възродят с либерално-консервативен сблъсък.

- Българите масово не гласуват, за да накажа елита, а наказват реално себе си. Какви са рисковете от задълбочаващата се апатия?

- Самозатваряме се в малки общности и оцеляваме. Надеждата, както винаги, е отнякъде неочаквано да дойде светлина. Между другото, понякога е идвала, обикновено отвън. Но следващите месеци няма как да обърнат апатията.

- България изглежда така, сякаш маневрира в задънена улица. Чия е основната отговорност за това – на българските елити или на глобалната безпътица и на трансформацията в света?

- По малко от всичко. Разбира се, тук е необходим по-пространен анализ, но отново ще кажа, че за мен ключов проблем е липсата на силно ляво. Докато го няма, ще върви познатата въртележка, която подменя политическото противопоставяне с междупартийно и най-вече междуличностно. Несигурността, произтичаща оттам, се компенсира с търсене на стабилност, само че стабилността е илюзорна и отново ни връща във въртележката.

- Защо преходът не мина справедливо, защо промяната в последните години не се случи?

- Едва ли някой преход е бил справедлив. Едни печелят, други губят. Ако говорим за последните години, те преминаха под знака на една фалшива дилема „промяна“ срещу „статукво“. Казвам фалшива, защото зад нея не се крият нито идеологии, нито ценности, нито принципни разминавания. Това са етикети и лозунги. Сами видяхме как едни и същи партии и политици могат да бъдат представяни и като „статукво“, и като „промяна“. БСП и ИТН са примери, но не единствените.

- При конфликтите, неяснотата, промените в световен мащаб може ли днес да се предложи убедителен разказ за бъдещето? Какви са характеристиките на съвременното лидерство? Има ли го?

- Българският въпрос едва ли ще намери по-ясно разрешение преди да се очертаят решенията на глобалния въпрос. Светът днес е силно фрагментиран и глобалната архитектура на сигурност е по-разклатена отвсякога. Знаем колко международни договори бяха денонсирани само за две-три години. Неприятното на сегашния етап е, че убедителни разкази за бъдещето наистина не съществуват. Така не е било преди. Всяка голяма трансформация е била предшествана от свои теоретизации.

Френската революция е подготвена от мислителите на Просвещението. Грандиозният конфликт ляво-дясно на ХХ век е предусещан и разработван от генерации автори, сред които на Карл Маркс се пада почетното първо място. Колапсът на световния социализъм не бе конкретно предвиден като хронология, но отрицанието му далеч по-рано набра сили с разцвета на теориите за гражданското общество и човешките права. Докато в нашата епоха не личат толкова ярки варианти, между които да избираме. Дори онези, които говорят за многополюсен свят, са затруднени да си представят как би изглеждал. Или си представят прекалено много, и то твърде различни неща. Какво ни остава освен оптимизмът, че нещата рано или късно ще се подредят, и ще бъдем живи, за да го коментираме.