4512 | 17 ноем. 2023 | 11:39

Според нея процедурата в парламента е станала част от властовата борба и влиянието на различни партии

Вотът на недоверие се използва като натиск за отмяна на дерогацията, коментира в ефира на БНР актуалните политически събития конституционалистът доц. Наталия Киселова.

Народното събрание трябваше да прегласува вота на недоверие към кабинета "Денков" заради "неспособността на правителството да гарантира националната сигурност и отбраната на страната". Вчера липса на кворум възпрепятства парламента да вземе окончателно решение по него. Парламентът обаче не успя да събере кворум за начало на разискванията и днес.

Доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право, коментира в предаването "Преди всички", че проблемът е в основата си политически и не се свежда до простото прилагане на Правилника за организация и дейност на Народното събрание. Тя предложи, че председателят на Народното събрание можеше да повтори гласуването след искане от една от парламентарните групи, които представиха проекта за вот на недоверие.

Важно е да се отбележи, че процедурата около вота на недоверие и законопроекта за дерогацията на руския петрол се преплитат и сега те са взаимно свързани, благодарение на подкрепата на най-голямата парламентарна група, която поддържа правителството по време на гласуванията.

"Всъщност една процедура, именно по вота на недоверие, беше използвана за натиск спрямо друга процедура – отмяна на дерогацията за използване на руски петрол. Сега вече тези две процедури са взаимнообвързани от най-голямата по численост парламентарна група, която поддържа правителството при гласуванията", посочва тя.

Според доц. Киселова, процедурата все още не е приключила, и председателят на Народното събрание трябва да предостави възможност на народните представители, които не са се изказвали, да споделят своите мнения и да обяснят защо са гласували с "не" или с "да" при вота за отстраняване на правителството.

"Според мен процедурата не е завършила, тъй като освен да се прегласува, председателят на Народното събрание е необходимо да попита дали някой от народните представители, които не са се изказвали, желаят да се изкажат и да обяснят отрицателен вот, неподкрепяйки решението за отстраняване на правителството, респективно защо са гласували да го подкрепят. Има право до три изказвания и това всъщност ще затвори процедурата", обяснява тя.

По въпроса за исканите оставки на министри заради вчерашните безредици, доц. Киселова сподели, че това може да бъде опит за обезщетение на настъпилите събития, но е необходимо да изчакаме и да направим обективна оценка на ситуацията от вчера. Тя отбеляза също така, че вчерашната забранена демонстрация в столицата показва, че не само служителите на МВР са изправени пред трудности в управлението на събитията.

"По-скоро това е стремеж малко да загасим пламналия снощи пожар, като жертваме някого. Трябва да мине малко време, за да оценим без емоции какво се случи вчера. Но нямаше пречка при излъчваните вчера от медиите картини, кметът на столицата да забрани демонстрацията. Не можем да кажем, че само служителите на МВР са подходили неправилно", посочва доц. Киселова.

В заключение думите на доц. Наталия Киселова поставят акцент върху политическата сложност на ситуацията в България и необходимостта за обективност и демократичен процес в парламентарните процедури. Тя подчертава, че проблемът не е само технически, но и политически, и че процедурата за вот на недоверие е станала част от властовата борба и влиянието на различни партии.