43657 | 19 май 2023 | 14:32

Трябва много внимателно да се работи с изкуствения интелект,виртуалната реалност, добавената реалност и всички тези нови термини, които навлязоха в нашето ежедневие – за да може да бъде запазен духът на човека и неговото разбиране за хармония в средата

 Доц. д-р Атанас Владиков се кандидатура за Ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Той е доцент по „Европейска икономика” във Факултета по икономически и социални науки на университета.

Придобил е докторска степен по икономика в УНСС гр. София (2013 г.), магистър по „Бизнес администрация” /М.В.А./ (2005 г.) на Университета на Централна Оклахома, САЩ; притежава и магистърска степен по „Бизнес администрация” (2003 г.), и бакалавърска степен по „Международни икономически отношения” /МИО/ (2002 г.) от ПУ „П. Хилендарски”.

Доц. д-р А. Владиков е член на Съюз на икономистите в България (СИБ) и има активна публицистична и експертна дейност в областта на европейската и международната икономика, данъчното облагане, проектното и инвестиционното консултиране и др.; участвал е в разработването и реализирането на различни изследователски, образователни и бизнес проекти с публично, частно и смесено финансиране.

Основните послания в програмата на доц. д-р Атанас Владиков са спазване върховенство на закона, безпристрастност във взимането на решения, прозрачност, обективност, отвореност, иновативност и повишаване на видимостта и авторитета в световното и Европейското образователно и научно пространство.

С доц. Владиков разговаряме за проблемите и бъдещите научни магистрали в развитието на висшето образование

- Доц. Владиков, кандидатирате се за ректор на Пловдивския университет  „Паисий Хилендарски“– едно реномирано висше учебно заведение. Имате 17 години трудов стаж като преподавател в университета, утвърден учен сте. Защо предприемате стъпка и към административна длъжност?  

- Реших се на тази стъпка на базата на своя международен опит като специалист по „Международни икономически отношения” и доцент по „Европейска икономика”. Убеден съм, че нашият университет, в който съм работил 17 години, има нужда да приеме новите реалности и новите парадигми, които са вече част от едно общо, единно, европейско образователно пространство. Аз съм информиран човек,  имам опита, необходим за ръководене и организиране на тази институция, така че тя да се впише по естествен начин на равна основа, на равни партньорства с европейски университети, европейски алианси, европейски научни мрежи и нашите студенти и преподаватели да бъдат конкурентни на едно европейско ниво.

- Това е много амбициозна задача, с поглед към бъдещето. Университет на новите реалности – какво означава това? Равнис по изкуствения интелект ли?  

- Дигитализацията става част от нашето ежедневие и трябва да бъде част от академичните стандарти. Изкуственият интелект, навлизането на добавената реалност, новите информационни реалности и програмите, с които работят водещите университети – те не са просто мечта, те са реалност във водещите страни в ЕС и аз мисля, че е време и нашият университет да възприеме цялостни дигитални решения за управление, за реализиране на проектна дейност, за включване в общи европейски проекти – образователни, академични, научни. Така че дигитализацията ще бъде част от това, което наричам програма за управление в мандата.

- А как ще използвате изкуствения интелект?

- Един от факултетите с голям престиж е Факултетът по математика и информатика и особено в направлението, което се занимава с подготовката на софтуерни специалисти, специалисти по блокчейн технологии, по уеб дизайн, по програмиране на нови програмни езици. Смятам да се обърна към тях за вътрешно-университетска експертиза, както и към съвременните софтуерни фирми да предложат комплексни решения за нашия университет, така че всички да използват мобилните си телефони, с QR кодове –академичните ресурси и възможности, бази от данни, линкове, дигитални библиотеки.

- Намирате ли, че изкуственият интелект, освен да е полезен,  е и опасен за човечеството?

- По мое мнение университетът има за задача да подготвя хора, вписващи се в съвременната цивилизация и развиването на баланс без управление на изкуствените технологии не е най-доброто решение. Според мен трябва много внимателно да се работи с изкуствения интелект,виртуалната реалност, добавената реалност и всички тези нови термини, които навлязоха в нашето ежедневие – за да може да бъде запазен духът на човека и неговото разбиране за хармония в средата, в която живее.

- В това съревнования имате сериозна конкуренция, вече сте трима кандидати за ректорския стол.    

- Докато бях в Токио миналата седмица, се е появил и кандидат от Юридическия факултет – доц. Филипова, за което я поздравявам, че на изборите ще има и жена – кандидат за ректор на Пловдивския университет. За разлика от миналите избори, когато имаше само един кандидат, днес нашата общност и делегатите ще имат възможност на 22-ри май да избират между трима кандидати – от Билогическия факултет, от Икономическия и от Юридическия.

- Сериозна палитра от компетентности. 

- Съвременните науки – икономически, юридически, биологически и други - са тясно обвързани. Предоставил съм твърде рано – на 24-ти април, месец преди изборите, своята програма. Искам да придам добавена стойност на базата на компетенциите, които имам и считам, че когато има политическа криза и когато нещата са в голяма нестабилност, и заради централния бюджет, и заради  икономическата ситуация в страната, най-добре е за университета ректорът да бъде икономист. Това е моето професионално виждане. Иначе, пожелавам успех и на останалите кандидати.

- Какво казват студентите Ви за амбицията да станете ректор? 

- Имах поздравления от студенти от различни факултети, те следят моя профил в една от социалните мрежи, пишат ми. През тези 17 години, тъй като нашият факултет е доста голям, съм имал възможност да работя на година с повече от 500-600 студенти от различните бакалавърски и магистърски програми, задочна, редовна форма на обучение. Сумарно мисля, че надминават 10 000 студенти в моята кариера. Получих много поздравления. Особено в част „Студентска политика”, много адмирации и пожелания за успех на изборите.

- У нас има много критики около висшето образование и особено с каква компетентност излизат младите хора от висшите учебни заведения. Основателно ли е?

- Критиката е основателна, защото правната рамка много бързо се промени за нашата страна. В първия програмен период, когато България беше приета в ЕС (2007-2013), ние нямахме програма за наука и образование, особено за насърчаване на европейското сътрудничество. След това получих покана и се включих в експертната група за разработване на „Стратегията за висше образование на България” за следващия програмен период. България през този програмен период (2014-2020), които приключи, имаше такава програма и започна да се учи как да работи с това, което наричаме новите реалности, новата научна етика и научната истина, която стои на проверими, измерими и международно-признати стандарти и критерии. При нас на практика се получи не само разминаване между правната рамка, а и между стратегическите цели, тъй като висшето образование в нашата страна е силно профилирано. Докато в западните страни се работи екипно, на отдалечено разстояние, чрез т.нар. „виртуално работно място”, което искам да въведа, за да може, когато един лектор е в чужбина, той да има възможност да изнася лекции в Пловдивския университет -  без значение дали лекцията е на френски, испански, английски - тя да може да бъде достъпна чрез техниката на дигиталния превод и субтитрите на български език. Така че ние имаме регулационен и стратегически дефицит, имаме и дефицит в научното лидерство - не можем да покажем кое е то; изключвам информационните технологии и най-вече реализацията на кадрите в този частен сектор. И адмирирам идеята на Софийския университет за изграждането на института „Инсайт” – да може в българско държавно учебно заведение да има координирана политика и обучение в новите технологии, в случая информационни технологии.

- Това разминаване, за което споменавате, само наш проблем ли е?

- По мое мнение проблемът е доста по-комплексен; не бих казал, че е вътрешно-институционален, а и световните институти и международни институции, включително тези, които отговарят за акредитацията – вече поставят и нови изисквания пред възможността, капацитета, желанието и добрата воля да се работи в международни алианси. Така че тепърва трябва да се правят програми на чуждоезиково обучение, да се канят лектори с чужди езици; нашите студенти да ползват университета не просто да отидат на студентска бригада някъде в третичния сектор – в селското стопанство на някоя страна, а да ходят на професионални академични мобилности, които да им дават конкуретноспособност във всяка точка на ЕС и на света, да са равнопоставени като знания и като умения, като капацитет на останалите техни колеги.

- Казват, че заради проблемите на прехода една част от мозъците на България са изтекли навън, така ли е?  

- Това е процесът, свързан с източване на мозъци „brain drain”. Моята докторска дисертация е в областта на човешкия капитал; концепцията за човешкия ресурс от 30-те години е изоставена от САЩ още през 60-те, когато въвеждат понятието „човешки капитал”; а светът припознава понятието „човешки капитал” през 1992 г., когато се дава Нобеловата награда за икономически науки за създаване на Теорията за човешкия капитал на проф. Гари Бекел от Чикагския университет. В този смисъл в България трябва да говорим открито за натрупване, формиране на човешки капитал с определена добавена стойност и неговото използване. Аз като академична личност заставам на позицията, че ние формираме в много висока степен чрез нашите публични разходи – данъци – един човешки капитал под формата на инженери, стоматолози, медицински сестри, лекари, икономисти, които получават своята трудова реализация извън страната. Това е косвен икономически удар по нашата страна.

- Може ли да спрем този процес?

- Не можем да спрем желанието на студентите и специалистите да се реализират, където искат, особено ползвайки паспорта „гражданин на ЕС”, което означава, че трябва да променим или политиката по доходи, или да поставим условия по финансирането – 100% субсидия срещу ангажимент за трудова реализация в страната; или да го направим изцяло пазарно – на пазарни основи – и тогава ще се филтрират пластовете в обществото. Защото в момента цялата икономика е на пазарни основи, но само образованието е субсидирано. Над 85% от студентите учат в държавни висши училища, които се издържат чрез психологичния бюджетен трансфер от българския данъкоплатец.

- И в същото време на пазара липсва работна ръка, бизнесът страда, а университетите не могат да предоставят достатъчно количество качествена работна ръка. Как този омагьосан кръг ще се разсече?

- Затова съм заложил и в програмата – сътрудничество с бизнеса и политики, освен на международно и на регионално ниво с местните власти, които да подскажат какви са тенденциите в различните сектори; за да може да се преосмислят по факултети различните направления, когато един студент иска да кандидатства в дадена специалност – ще има ли на изхода работно място на определено възнаграждение на труд.

- Навремето това се казваше „разпределение“. Да не би да искате да го връщате сега? 

- Ще използвам термина „икономическо програмиране“ от днешна гл.т., защото основната идея е, че човек полага труд на основата на свободната си воля. Така че, ако направим референция преди 90-та година: тя - икономиката - беше публична; а днес имаме публични блага, но цялата икономика е пазарна – хотелиерство, винопроизводство, производство в различни пазарни сегменти, всичко. Ние трябва да решим кое ще изберем.

- Тоест, има сблъсък между системите на образованието и бизнесът?

- Точно така. Пазарна услуга ли ще е, или публично благо. И ние като общество трябва да възприемем някаква средна позиция, например, от германски тип или френски тип. Повечето германци искат да завършат германски университет и да се реализират в германската икономика. Повечето французи завършват френски университет и се реализират във френската икономика. Скандинавският модел е също модел, който има широка социална основа с много широко преосмисляне на данъчната тежест.

- А ние с парите на данъкоплатците произвеждаме висшисти, които след това отиват навън!

- Да. За понятието „навън” искам да изясня, че ЕС не е чужбина. За моето поколение и следващото – ние сме граждани на ЕС.

- Но те дават своя принос за развитието на чуждата икономика, не на българската. Защото сега ще Ви питам за българската.

- Ще Ви кажа веднага, че политиките на ЕС са три класа – общозадължителни, които трябва да спазваме, като митническата политика; вторият клас е координираната; икономическата е такава и тя произтича от националните приоритети. Ние трябва да преосмислим координационния механизъм и вътрешносистемните връзки: държава – университет, за да можем да произвеждаме конкурентоспособни специалисти. Третият клас е структурни политики – ние ще изменяме ли структурата на нашата икономика, ще правим ли сектори с висока добавена стойност, или ще продължаваме да правим икономика с ниска добавена стойност и бакшиши. Така че предизвикателствата – и аз съм гледал националната статистика – от няколко години вече се оформят като водещи: хуманната медицина, фармацията, икономическите науки и юридическите науки – стават приоритетни в избора на младото поколение. Те дават възможност за високи доходи, гъвкава заетост, мобилност и въобще всички механизми, които младото поколение иска да има в realtime, в реално време. И аз съм заложил като визия в програмата ми, че искам да видя университета, в който работя и в който съм прекарал значителна част от своя живот – почти половината, защото аз съм бил и студент пет години – като престижен университет на Република България.

- По какъв начин политиката влияе на науката?

- Ние сме една интегрална тъкан и този белетристично наречен „ефект на пеперудата”, че когато някъде се случи нещо – то ще повлияе на социалните ни размишления и общуване, на ориентацията в кой сектор искаме да работим, на избора каква програма искаме да учим, на това България да бъде ли в ЕС, или извън ЕС. И когато си в един университет и работиш с млади хора, които имат все по-смели и по-смели очаквания за живота, те искат тези очаквания да се материализират все по-бързо и по-бързо – няма как обществените политически процеси да не влияят на тези решения. Академичната среда е специфична среда, със специфични нагласи, но тя не е откъсната от обществения организъм.

- Ако политиците се допитат до Вас, какъв съвет бихте им дали – бюджет с 3% дефицит или 6%, или 4,5%?

- Това е един технически въпрос, функция на това могат ли политическите партии, програмни коалиционни кабинети или експертни такива да имат хармония по това кое е приоритетно за обществото; защото настоящият бюджет работи с параметри от преди 2 години. И ако законодателят не може да намери допирната точка и професионалния диалог, който аз също съм заложил в програмата си, тогава въпросът се превръща не в технически-технологичен – дали 3 или 6%, а се превръща във въпрос за цивилизационна ориентация; защото ние всеки април трябва да подаваме към ЕК какво възнамеряваме да правим. Ние трябваше да подадем Националния план за възстановяване и устойчивост и в този програмен период ние все още нямаме одобрен такъв план за седемте години икономическо програмиране. което ние връзва от много отдавна, Ние като сме членове на ЕС и плащаме членски внос пак от моите данъци и вашите данъци, без да се възползваме от правата и привилегиите, които произтичат от европейското членство. Всъщност, освен национално време, ние имаме и „брюкселско време”. Трябва да работим с календара на Европейската комисия, трябва да работим в линейния график, който се задава Брюксел, трябва да пращаме експерти в различните формати на Съвета на министрите – по транспорт, по икономически въпроси, по различни тематики, които са на дневен ред в ЕС и да отстояваме своята позиция. Така че да се правят частични решения – дали в областта на финансите; на Шенгел или извън Шенген; Организация за икономическо сътрудничество и развитие – „да” или ОИСР – „не” – аз на всички тези въпроси като специалист по „Европейска икономика”, съм „за”: „за” – ОИСР, „за” – Шенген, „за” еврото.

- Като че ли се отпуснахме по тези теми.

- А не трябва. Сега, когато пътувах за Япония, искам да Ви кажа, че при международния трансфер и кацането там, има облекчен режим на преминаване, когато си с паспорт, гражданин на ЕС. Това е колективно благо, което предходното поколение не го е имало. Моите родители не са го имали, но аз сега се ползвам от това право. Възможността чрез софтуер да набирам лекцията на японски или това, което ми говорят колегите на японски в реално време, бързо и да участвам в дискусията, също е колективно благо. Тези технологии са в ЕС. Това, че работата ми е академична, ми дава възможност да наблюдавам тези процеси. И ако се върнем на въпроса, изисква се от българските политици да се допитват по-често до академичните общности; аз съм компетентен в една област, моите колеги – в други области. Съвременните решения са много комплексни и динамични и за 24 часа може да се промени цялата картина. Според мен, без да съм специалист по публични финанси, въпросът за бюджета е технически. Трябва да има бюджет, за да се направят плащанията, особено критичните за българската държава социални помощи, социална интеграция, пенсионни плащания и друг тип важни плащания. Но ако ние не демонстрираме желание да влезем в графика на Брюксел, не показваме посока. Важно е желанието; това е и по чл. 2 от Договора за ЕС, визиращ „споделените ценности”. Аз лично споделям европейските ценности и ще ги привнеса и в нашето общество, ако бъда избран за ректор. И академичните програми за следващото поколение ще бъдат съобразени с европейските „споделените ценности”. Така ги виждам нещата.

- Кое е най-голямото предизвикателство пред науката в този глобален свят днес? Какво ще спаси науката? Според мен развитието на човечеството започва да върви срещу самия човек, така ли е?

- Два примера, ако може да дам от Япония. На едното място посетих Природо-научния музей, който е изцяло дигитализиран, с роботи. Компютърният терминал може да те върне 13 000 години назад, дори 100 000 години назад, да визуализира в 3D и това да помогне на младото поколение и на специалистите от широката общност да видят какво е било, след това роботът да те насочи към определена литература. Японците много са заложили на връзката наука-природа. Ние като че ли правим в нашето общество наука, откъсната от природата; това е единият пример. И когато влязох в този музей, аз наистина се почувствах в различни светове – в джунглите на Амазонка, в големите океани, сред дивата природа на Африка. Те са съумели да съберат в един огромен музей толкова информация, за да получи човек усещане къде точно се намира в света.

И вторият пример е Музеят на авангардните технологии „Мирайкан” в – Токийския залив, 8-етажна сграда, футуристично развита. Вътре не могат да се правят снимки. Има информация от раждането на Земята, филми на 3D с планетите, различни устройства, постижение на екипи, колективи, описани кога и по чия идея са създадени; тоест има признаване на значимостта на отделния човек. В по-голямата си част тези постижения са изцяло японски; това става повод за национална гордост. И японската нация е отворена към бъдещето. Тя вярва, че по-доброто предстои; отворена е към научната истина. Аз се изненадах колко обвързана е Япония със САЩ като икономика. Непрекъснато има трансфери на големи технологии към САЩ, важни срещи на Г-7, големи срещи в областта на финансите, на нанотехнологиите, на електромобилите - всичко това се провежда в Япония.

И това, което осмислям е, че ние трябва да се върнем към природата; да осмислим връзката си с нея: каква храна ядем, какво пием, нашето отношение към заобикалящия ни свят. И второ, да заложим на бъдещите научни и образователни партньорства като част от нашата гордост. Ние се гордеем с отминали събития – много често батални сцени, битки. Това е войнствената гордост, базирана на постижения. Но постижения, постигнати върху страданията на някого, не са постижения. Това трябва да бъде лайт мотив за цялото общество; и в науката също – като еталон за почтеност, етичност, стандарти. Научен продукт и иновация постигнати върху страданията на някого, не са постижения.

Това го осмислих в хода на своята командировка и го споделям за първи път пред Вашата медия, защото много ме докосна като кредо на една нация, която въпреки че исторически беше разрушена; и след страшните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки някакси те капитулираха безусловно, но намериха сили в себе си; изправиха се като нация. общо Едно, второ, трето поколение – те правят престижни марки на автомобили. Всички знаят какво е японски автомобил, корабостроителница; дигиталният свят е навсякъде, високоскоростният интернет е повсеместен. Чудото на Токио е Токийското метро – на всеки 2 мин. идва влакче. Човек само да седи и да попива чуждия опит и да го прехвърля в нашата страна е достатъчно; мисля, че и университетите, и страната ни ще се развият много бързо.

- Успех! Много хубави неща казахте и дано това, което мислите и си представяте, да може да го реализирате за Вашите студенти.

- Слънцето свети за всички еднакво!