Има един ден в постоталиарната история на България, в който страната бе изправена буквално на ръба на гражданска война.
На 4 февруари 1997 година БСП върна проучвателния мандат и отказа да състави кабинет начело с Николай Добрев в една взривоопасна атмосфера след провала и падането на правителството на Жан Виденов.
Как се случи това?
Под натиск или след трезва преценка на ситуацията социалистическата партия се отказа от властта и какви бяха последиците от този драматичен ход?
Оттогава, дойде ли този ден, неизменно между президентите Стоянов и Първанов изниква спор, който още никой не е разрешил. С колко папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отказват от управленски мандат? Дали са искали на всяка цена да формират правителство, за което обаче им е попречил Стоянов, или сами, по своя воля са декларирали пред него възможност да не внасят за гласуване в парламента проектокабинет на левицата.
Като репортер бях пряк свидетел на тези събития.
И тогава, и по-късно записвах разкази на „героите“. Преди години имах възможност да надниква в непубликувани стенограми от заседания на парламентарната група на левицата, в личните записки на Николай Добрев и в неговото прословуто зелено тефтерче, съхранило усилията и разочарованията му по формирането на невъзможния кабинет.
На тази база ще се опитам да дам своя прочит на събитията отпреди 28 години.
В края на 1996 г. България изпада в най-тежката икономическа и финансова криза в новата си история, съпроводена от хиперинфлация. Настъпи паника по банките, избухна нова криза на валутния пазар, видя се пълната разруха по предприятията.
Дясната опозиция заедно със синдикатите започваха всекидневни протести по улиците на София.
През есента на 1996 година вътрешният министър Николай Добрев изготвя секретен доклад за състоянието на банковата система в България. „Лошите кредити – необезпечени и необслужвани през 1995 г., възлизат на 342.7 милиарда лeва, което е 40% от произведения брутен обществен продукт“, пише в документа, в който фигурират имена на банки, на банкери, схемите, както и колосалните суми, които са изтекли през тях и ощетили бюджета.
Поводът за доклада е остро писмо на МВФ, с което се настоява да се затворят съмнителните банки. Автори на разработката са експерти от Националната служба за сигурност (НСС).
Докладът става популярен като „Добрев“ и в него за първи път се прави анализ на генезиса на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери и схемите, по които чрез роднински и партийни червени фирми са източени банките. (https://epicenter.bg/article/Sekretniyat-doklad-na-Nikolay-Dobrev-za-ruhvaneto-na-bankovata-sistema-u-nas/146526/11/0)
В тази обстановка на 21 декември 1996 г. започна извънредният конгрес на БСП. След драматична дискусия Жан Виденов подаде оставка и като премиер, и като председател на партията.
Наследи го в партията Георги Първанов. Беше избран в малките часове на нощта.
Във втория ден на конгреса убийствено слово срещу Виденов и водената от него политика произнася Николай Добрев. Той обръща цялата позиция на партията, разкривайки истината за управлението на Виденов. Добрев начерта картината на България под властта на БСП и Виденов и каза: „За такова управление като нашето никой не би ръкопляскал! Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние“. (Б.А. Цялото слово на Добрев съм публикувала в книгата ми "Ах, тази власт", излязла през януари 2025 година, изд. "Захарий Стоянов.)
На 8 януари Николай Добрев, вътрешен министър в оставка, е номиниран от левицата за бъдещ премиер в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава. Приема номинацията след доста „съмнения“ и колебания у себе си. Въпреки оценката му за липсата на съгласие и стабилност в държавата надделява надеждата, че ще успее да състави заедно „с коалиционните партньори, с другарите от БСП и с експерти силен управленски екип“, който да подготви и да реализира програма за излизане от кризата.
На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Добрев е обстрелван със снежни топки пред парламента. Привечер сградата на Народното събрание е обградена от жива верига. През нощта се стига до насилие. Към парламента политат камъни, депутатите са евакуирани. Има ранени, включително депутатът и бивш премиер Филип Димитров, който се озовава в "Пирогов" с шевове и бинт на главата, редом с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни протести. Но на следващия ден хората се връщат на улицата с концерт и със слоган „Ние сме студентите, нас не ни е страх!“ Протестите срещу създаването на втори социалистически кабинет продължават.
На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев.
На 28 януари, десет дни след встъпване в длъжност, новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство, което е отказал да направи предшественикът му д-р Желю Желев.
В следващите дни кандидат-премиерът провежда десетки срещи, трескаво реди „широко експертно правителство“, след като е разбрал, че еднопартиен кабинет няма шанс. Провежда консултации с лидерите на Евролевицата, на БСДП, на БББ, на ГОР, дори и на СДС, с водачите на синдикатите, с експерти. Преговорите се водят при пълна конспиративност. Имената на кандидат-министрите са най-пазената тайна в държавата. Отначало в СДС като че ли приемат офертата за коалиционност и дори посочват свой кандидат за министър - Веселин Методиев. Тази идея обаче има кратък живот. Отвсякъде започват да валят откази. Експерти загърбват министерски кресла. Усилията на Добрев за постигане на национално единодействие срещу започващата хиперинфлация удрят на камък. Хората по улицата го освиркват, развяват пред него обърнати надолу знамена.
На 29 януари вечерта с провал приключват преговорите между водача на БББ Жорж Ганчев и новоизбрания лидер на БСП Георги Първанов. Жорж е категоричен: „Няма да подкрепим кабинет на БСП. Още по-малко, ако в него има стари политически муцуни като Пирински.“
На 30 януари бламирането на кабинета „Добрев“ става все по-отчетлива реалност. Петър Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Костов предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск върху Николай Добрев, за да не може той да реализира втори кабинет на левицата.
И в СДС, и в БСП обаче знаят, че при тайно гласуване 13-14 депутати на Костов ще пуснат бюлетината „за“ Добрев.
Но и в левицата няма монолитност. На „Позитано“ са преброили, че „срещу“ втори техен кабинет ще бъдат 7-8, а може и 10-15 депутати от столетницата. И кантарът ще се балансира от БББ. „Пари и процедура ще играят, ако Добрев тръгне към пленарната зала с кабинет в джоба“, съм написала в свой анализ за „Труд“ на 30 януари 1997-а.
Към края на този ден Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. Не така мислят обаче хардлайнерите на „Позитано“. „Нямаме никакво право да абдикираме от властта“, казва Нора Ананиева, член на ВС на БСП и зам.-председател на Народното събрание. Днес едва ли някой си спомня за Минчо Минчев от „Марксистка алтернатива“, но тогава той бе водач на това силно идейно крило в столетницата, което яростно отстояваше линията: „БСП има моралното и конституционно право да управлява още. Дори и върху щикове!“
На 2 февруари сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП.
Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали. Вътрешната и международната изолация е факт. Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва да хвърли полицията срещу улицата. Другият вариант е под натиска на улицата да подаде оставка след дни, седмици или два-три месеца най-много. Бележка в тефтерчето му от 16 часа гласи: „Тотален изчерпан ресурс за кабинет, имената (за министри - б.а./ се страхуват.“ Настойчиво моли Костов отново за среща, но този път той му отказва с мотива - НИС на СДС го блокира.
Към края на вечерта все пак успява да сглоби правителство и в него фигурират следните кандидат-министри. (Б.А. Чета ги от тефтерчето на Николай Добрев.)
Вицепремиер и министър на външните работи - Георги Пирински;
вицепремиер и министър на икономическото развитие - Чавдар Кънчев;
вицепремиер - Александър Томов;
вицепремиер- БЗНС;
министър на финансите - Стоян Александров или Димитър Костов;
министър на външноикономическите връзки - Атанас Папаризов;
министър на вътрешните работи - Сава Джендов;
министър на отбраната - Димитър Павлов или Любен Петров (Аню Ангелов е бил под черта);
министър на правосъдието - Георги Близнашки, Александър Джеров или Камен Ситнилски;
министър на енергетиката - Румен Овчаров, Янко Янев;
министър на околната среда - Георги Георгиев;
министър на земеделието - Кръстьо Трендафилов;
министър на строежите - арх. Виделов;
министър на промишлеността - Иван Андонов или Иван Иванов,
министър на труда и социалната политика - Иван Нейков или Янаки Стоилов;
министър на културата - Божидар Димитров или Георги Константинов, (Веселин Методиев е отпаднал след забрана на НИС на СДС, отпадат също Христо Друмев и Стефан Данаилов);
министър на здравеопазването - проф. Черноземски или проф. Никола Василев.
На 3 февруари от 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът на БСП. Трябва да утвърди проектокабинета на Добрев. Всички социалисти притискат на всяка цена да сформира и прокара правителство. Добрев обяснява: „Ние вече сме в малцинство, дори и правителството да мине при тайно гласуване в НС, то няма да може да управлява поради липсата на парламентарен и обществен ресурс“. Зове съпартийците си да гласуват „по съвест“ и им заявява: „Не ме упреквайте за отсъствие на гражданска смелост, доблест и социалистическа солидарност.“ И таи надеждата, че пленумът ще бламира кабинета му. Уви, това не се случва. Поръчението на партията е - правителство!
Добрев обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го и в интервю за Ройтерс в следобедните часове на 3 февруари: „Моето мнение за решаване на кризата в България е в пълна хармония с позицията на ЕС. Тя има три пункта - политиците да се разберат за датата на изборите, аз подкрепям и съм радетел за предсрочните избори. Второ, да се споразумеят по програмно, преходно или коалиционно правителство. И трето, да се възстановят разговорите с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия. Защото в противен случай ще избягам от отговор- ност. Защото еднопартийното правителство е нещо много лошо, но безвластието е нещо ужасно, катастрофално".
На 4 февруари в 11 ч. за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП. В 12 ч. Първанов и Добрев трябва да бъдат при президента. Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията си да състави кабинет: „Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно - никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане. Вие решихте, че ние отсега нататък сме правителство на малцинството. Аз знам, че ще ни изберат гласовете на СДС. Вие сигурно знаете – и друг път, когато има 121 наши гласа, няколко гласуват „против“, а правим 135 гласа. Направих много сериозни консултации в СДС – няма да влязат в залата. Парламентът е непълноценен! Никой няма интерес да влезе в него освен тези, които искат да имат широки пълномощия за служебно правителство. Да, партията има интерес, разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес - сега, като се срутим, или като се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко и ще запазим партията. Това решение (да върне мандата - б.а.) го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“
И подканя Първанов да тръгват към „Дондуков“ 2.
Ако БСП реши да разсекрети документите от тези драматични дни, ще стане ясно, че връщането на мандата е било дискутирано на 3 и 4 февруари и че когато двамата тръгват към президента, на „Позитано“ 20 са знаели какво ще се случи там. Ясно и категорично Добрев ги е предупредил, че ново правителство на левицата „няма хоризонт“. Нещо повече, директно им е заявил: „Нали не сте съгласни да заложим златото, за да крепим правителството!“
В 11,45 Първанов и Добрев застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата. Отварят едната - с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят. Подават му втората – с писмото на Добрев, в което дословно се казва: „Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състав на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат“.
Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо.
Срещата е само на шест очи.
Няма медии. Никой не снима. Никой външен не знае кой какво е казал. Затова днес разчитаме само на думите на двамата живи участници в една от най-драматичните политически срещи в най-новата българска история.
„Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Влязоха при мен с една папка. В нея беше съставът на новия кабинет на БСП с министър-председател Николай Добрев. Ако бях приел тази папка, означаваше се да предложа на НС да гласува това правителство. Отказах категорично да приема предложението за ново правителство на БСП. И след това прекарах може би най-тежките часове от моя живот. Тогава реших да свикам спешно КСНС, за да упражня втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет.“
Този разказ на Петър Стоянов съм записала на 3 февруари 2007-а - десет години след случката.
Днес, 3 февруари 2025 година, ми го разказа отново:
“Като двамата дойдоха в 11.30 около сградата имаше няколко хиляди протестиращи. Ако те бяха дошли с отказ, щях да изляза пред тях и да заявя: “Вие победихте, БСП се отказа”. И защо тогава да свиквам Консултативен съвет чак в 16.часа след обяд. Много просто - защото нямаше отказ от кабинета. На 4 февруари те дойдоха с готов кабинет. Не се отказаха от съставянето на второ правителство след оставката на Жан Видео. Ако бях взел папката, трябваше да я занеса в Народното събрание за гласуване, където БСП имаше абсолютно мнозинство. Отказах да взема папката и след три часа свиках КСНС. Чак на този съвет БСП се отказа от втори мандат и така се отвори пътят за нови избори."
И другата версия:
„Ние не сме връщали нищо, просто не оставихме папката с имената на министрите, като по този начин, във формално конституционното разбиране на процеса, не сме реализирали мандата. Отказът си е наш и той беше обоснован на няколко последователни заседания на парламентарната група, на Изпълнителното бюро, на всички ръководни органи на партията
Заявихме на президента, че имаме готовност за формиране на кабинет, но сме готови да се откажем от мандата, при положение че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Искахме съветът да приеме документ, чрез който политическите сили, представени в парламента, да гарантират достойния изход от кризата и да набележат мерките за недопускане на ексцесии, политически усложнения и натрапване на напрежение. Нелепа е тезата му, че той ни отказва от мандат в 12 ч. на 4 февруари. Защото това веднага води не до политическа, а до конституционна криза - държавният глава отказва на кандидата за министър-председател предложен от него кабинет.“
Разказът на Първанов е ден след разговора ми със Стоянов - на 4 февруари 2007-а. Твърди, че първата реакция на Стоянов е била да се обади на Костов, а разговорът им продължил дълго: „Трябваше да изчакаме 30-40 минути отговора на Костов, след което двамата с Добрев си тръгнахме, получили вече потвърждението на готовността за свикване на КСНС.“
След връщането на мандата Първанов и Добрев напускат президентството през тайни коридори под хотел „Шератон“ и се отправят към „Позитано“ 20, знаейки на какъв огън ще ги подложат съпартийците им.
Час по-късно там отново се свиква пленумът на соцпартията.
Добрев мотивира пред съпартийците си решението си за отказ от управлението.
В 15 ч. КСНС при президента се събира - всички лидери на парламентарно представените партии заедно с премиера в оставка Виденов и министрите му.
Търся истината за този ден и в спомените на Жан Виденов, публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а.
„Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказ от мандат - б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов“, пише Жан Виденов две години по-късно.
Съветът при президента свърша към 19,30 с подписване на Декларация за национално съгласие и с дата за предсрочни избори. Петър Стоянов се появи на балкона на президентството, понесен на всенародната любов и каза: „Най-лошото започва. Чакат ни тежки дни. Трябва да затворим фабриката за илюзии.“
Същият ден Петър Стоянов прави следното официално изявление:
„Днес парламентарно представените политически сили в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност стигнаха до едно историческо решение. Никога в България обстановката не е била толкова драматична. Никога не сме били по-близо до сериозна политическа криза.
Ето защо аз благодаря на парламентарно представените политически сили за това, че постигнаха съгласие върху основното. Да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори във втората десетдневка на април, като всяка една от тях направи своя жест – отказ от мандат за съставяне на правителство в рамките на този парламент. Схващам много добре, че с този отказ от мандат изключително голяма отговорност пада върху мен като човек, който ще трябва да назначава служебен кабинет, който ще трябва да управлява България през следващите два до три месеца. Използвам този случай, за да заявя, че фабриката за илюзии в България вече трябва да бъде затворена… Очакват ни много, много трудности…“
В червената централа посрещат Добрев и Първанов на нож. „Отрежете ми главата, аз не съм предател. Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта“, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари пред парламентарната група на левицата.
Разказва на депутатите, че пред КСНС финансовият министър е дал справка на президента какви са задълженията на държавата в двата месеца до изборите и Стоянов никак не е останал доволен.
Подчертава, че главният прокурор е забранил да се довеждат нови резерви (на полицията) от другите райони, „за да пазим Народното събрание“, макар че хората под пагон в София не стигат. И пита съпартийците си: „Мога ли да преживея още веднъж и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не плаша с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви питам не дали ще сме на върха във властта, а как ще управляваме?“ Отговори не получава.
Изригва обаче партийният гняв, който ще го следва до смъртта му.
Прибира се и три дни не излиза от дома си.
Появява се на закрито заседание на парламентарната група на левицата на 7 февруари, на което отново е изправен пред другарския съд. И казва: „Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Чуват се гласове да напусна партията. Ако утрешният пленум вземе решение за мен, бъдещето ми ще е ясно - аз ще бъда един енергичен симпатизант на БСП.“
Добрев остана такъв до края на живота си. Виденов никога не му прости „предателството“. Не отиде и на погребението му.
Първанов посвети на Добрев избирането си за президент през 2001-ва и пожела в София да има кръстена на него улица.
Къде са обаче двете папки, които е носил Добрев на президента Стоянов?
До този момент никой не ги е намерил. „Ние му (на Стоянов - б.а.) показахме папките, но не сме му ги връчили. Мандатът за реализиране на правителство не е даден и мандатът не е консумиран. С декларацията, която беше приета на КСНС, ние осъществихме неформален отказ от властта. Това беше нашето разбиране за достоен изход“, обясни Първанов през 2007-а.
И до днес двамата със Стоянов се разминават в разказите си за този ден.
И колкото повече време минава, толкова по-яростно всеки отстоява позицията си, която, поне засега, се оказва за сметка на истината.
Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато пак направих с тях паралелни интервюта. Стоянов дори се обиди, че едва ли не го подозираме в състояние на „пълна невменяемост“, ако продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отказ.
Гневен е и Първанов: „Има една голяма лъжа, с която се боря непрекъснато - че Стоянов ни е убедил в 12 ч. да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе базирано на огромна информация.“
Всеки със своя прочит за едно и също събитие. Единият иска да утвърди 4 февруари като ден на поуката, че властта не се брани с всички средства, другият - като ден за налагане на отказ от власт. Затова и няма как да стигнем до помирението. Както още десетки дни от драматичната ни история.
“Да, гражданският мир беше съхранен, не смятам, че ние можем, с Кольо и БСП да монополизираме това постижение, но за БСП 4 февруари не беше поредното снишаване, а ясна гражданска позиция, разумният компромис показа, че ние се разделяме с фетишизацията на властта”, казва Първанов през 2022 година.
И си спомня за преживения кошмар: “Носихме си петното на предатели месеци наред, но не повече - защото през 1999 г. с това бреме, с този актив ние спечелихме местните избори тотално, ние ги разбихме, а Иван Костов, Бакърджиев, Михайлов, обикаляха и какво ли не приказваха…
За тези 20-ина дни през 1997 година Добрев отслабна 13 кг, а аз само 8, спахме на дивана на "Позитано" отвън в коридора, 30 дни - това бяха демонстрации, летяха павета и блъскаха прозорците, особено на пресцентъра, съпротивата беше много тежка и обстановката за вземането на това решение беше драматична...
Николай Добрев беше честен пред себе си. Такъв си остана до края на живота. Беше честен и с партията си. Тогава тя не го разбра. Днес обаче трябва да си припомняме, че един човек със своята честност спаси България от гражданска война. А пък историята винаги трябва внимателно да се чете и да се препрочита. Защото често забравяме поуките. Време е истината да заеме полагащото се място в историята ни. В противен случай паметта постепенно ще изтлее в политическите препирни и ще ни лиши от адекватен прочит на събития, от които трябва да черпим поука.
След връщането на мандата се отвори пътят за решаване на политическата криза в страната, в кояо съществена роля играе президентът Петър Стоянов.
Десет дни по-късно, на 15 февруари назначеното от него служебно правителство на Стефан Софиянски обяви въвеждането на валутен борд, на 17 февруари изпрати до Брюксел молбата на България за членство в Северноатлантическия пакт, на 17 март възстанови сътрудничеството с МВФ.
Последваха предсрочните избори на 19 април 1997 г., спечелени категорично с 52% и 137 депутатски места от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, БЗНС, БСДП).