8967 | 3 юни 2016 | 13:19

Канадската хореографка казва: „Отправната ми точка е моето възхищение от тялото“

Августа Манолева, специално за Епицентър.бг

Десетото юбилейно издание на Световен театър в София започна интригуващо. След многогодишните си опити, организаторите успяха да ни покажат изкуството на известната канадска хореографка Мари Шуинар, съвместно с Международния театрален фестивал „Варненско лято“, в партньорство и със Салона на изкуствата. Откриха в Зала 1 на НДК с двата христоматийни балета - „Следобедът на един фавън“ и „Пролетно тайнство“. Заглавия, които със своите версии променят танца през ХХ в.

Коя е Мари Шуинар?

Известно световно име от балетната сцена, която освен като танцьор-педагог-хореограф, се изявява и като писател, сценограф, светлинен дизайнер, фотограф и кинорежисьор.В първите си 12 години от кариерата работи като изпълнител и хореограф, но още тогава не е затворена и за други видове изкуство: прави инсталации,пърформанси, видео, филми. През 1990 година създава компания – основава собствена трупа, носеща нейното име.  

Иновативна, със смели разкрепостени идеи артистка, която сменя представите за тяло,  движение, танц, облекло-голота. Нейни са думите: „Отправната ми точка е моето възхищение от тялото“.Тялото като инструмент, който разказва красиви истории. Собственият й танц, а по-късно нейните изисквания за танцов изказ към трупата, я нареждат до редица емблематични фигури на танца на ХХ-ХХІ век. Реди я до емблемата Пина Бауш. Мари изисква от всеки танцьор да бъде себе си, да бъде уникален. Макар че те дори понякога нямат представа за какво точно става въпрос.

Всяка гънка на тялото трябва да изразява емоция, която да завладява до степента – и когато са с гръб (а не с лицата си) към публиката. Това налага на танцьора да развие много сетива. Което пък естествено е свързано с много и постоянна работа. Прекрасното тяло означава включително координирани движения на глава, крака, ръце в разностранни посоки, сложни, често с бързи движения. Шуинар ги окуражава дори да пеят: „Имаш глас. Ще излезе.“ Тези подробности „отвътре“ разкри изпълнителката Меган Уолбаум, която е в трупата от 2010 година.

С годините танцьорката-хореограф развива характерна своя танцова техника, придобила вече силно различим почерк. На сцената видяхме „говорещи“ многопластово тела, изопнати като струна и същевременно с такава гъвкавост и прозрачност на движението. С провокация и с премереност в изказа.

Мари Шуинаре създала над 50 представления, знакови за съвременния танц от последните 30 години, познати на света. Затова е и награждавана: с Ордена на Канада 2007, американската награда „Беси“, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Франция,2009. Апрез юни ще получи Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество – най-високото национално признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства.

Соловият танц „Следобедът на един фавън“ е с хореографията на Мари Шуинар, артистичен директор и изпълнител Меган Уолбаум.

Поетичното произведение на френския поет Стефан Маларме е най-известното, с което оставя следа във френския литературен символизъм. Началните версии на поемата са написани между 1865-67 г., а окончателният вариант на текста е публикуван 1876-а. Описва чувствените усещания на един фавън, който току-що се е събудил от следобеден сън и в унесен монолог разказва за срещите си с няколко нимфи. Поемата вдъхновява сънародника му, импресиониста Клод Дебюси, да напише своята прочута прелюдия към „Следобедът на един фавън“ (Prélude à l'après-midi d'un faune), чието първо изпълнение е 1894 г.

По тази композиция на Дебюси, балетистът Вацлав Нижински поставя през 1912 г. едноименния балет – първият му, с подкрепата на Дягилев. Като построява хореографията си върху основните позиции, заети от древногръцката ваза живопис. В своята версия Мари Шуинар съхранява духа на Нижински, като заменя седемте нимфи в неговата хореография със светлините на седем прожектора. Тъй като образът е в контраст с музиката, тя по-късно решава да я добави, в процесите на намиране на точния израз.

„Пролетно тайнство", второто заглавие от спектакъла, е следващият най-значим балет на Нижински – наричан "осмото чудо на света". Написан от Стравински, с хореография, построена на сложни комбинации от ритми, се превръща в един от първите експресионистични балети – „Има такива произведения, които определят новите насоки. „Пролетно тайнство“ е оставило своя дълбок отпечатък в много аспекти“. И също не е приет веднага, защото, както "Следобедът на един фавън", шокира публиката с финална еротична сцена.

Постановката на едноактния балет, която софиянци гледаха, е концепция и хореография отново на Мари Шуинар, но този път нейно е и осветлението.

Музиката е не e само на Стравински (1913), но комбинативно е използвала и „Signaturessonores“ от Робер Расин (1992). За разлика от други версии, за своята тя казва: „В моето „Пролетно тайнство“ не разказвам история, няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“

Гостуването на Мари Шуинарв България е част от турне на трупата в Литва, Испания, Австрия, а в края на лятото ги очаква фестивалът в Авиньон.

На 3 юни (20.30) в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ представленията ще могат да се видят и от варненската публика, като част от програмата на 24 международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2016.