21408 | 4 юли 2015 | 00:00

Нашата Теодора Бакърджиева е точно обратното на Мата Хари - неизвестна за доста българи, но невероятна революционерка и актриса

Сравнението от заглавието е относително, защото Мата Хари е световноизвестна шпионка, но треторазрядна актриса и доста неумела разузнавачка. Нашата Теодора Бакърджиева е точно обратното - неизвестна за доста българи, но невероятна революционерка и актриса. Таен куриер и агент, тя буди възхищението на най-големите имена в нашето революционно движение като Левски, Ботев, Каравелов, Каблешков, възпята е от Захари Стоянов и Чудомир. А като актриса няма втора - тя е първата българка, играла на театралната сцена, и е сред основателите на Народния театър. Наричат я Дългата коса, Балканската русалка и Казанлъшката фея, а функционирането на създадената от Дякона тайна революционна поща до голяма степен е зависело от нея.

Кръвта вода
не става

165 години след рождението на най-известната революционна деятелка от Казанлък - Теодора Миразчиева (по баща), е любопитно, че сред потомките Ӝ има две известни актриси от различни поколения, жени с характер, с дарования и с много роли зад гърба си.

Красимира Казанджиева е добре позната на българската публика от театралната сцена. Изградила е над 50 образа, обиколила е десетки страни не само в Европа. Помним я от филмите „Неспокоен дом“, „Насрещно движение“, „Юлия Вревская“ и „Салвадор Дали“ и от телевизионния ефир - от сериала „Забранена любов“, където изпълни ролята на Бонка Цекова. Наследничката на бунтарски възрожденски род вече 22 години дублира филми, а от 1999 до 2015 г. е в екипа, озвучаващ сериала „Дързост и красота“. Нейният глас „влиза в устата“ на любими героини като Стефани Форестър, Каралайн Спенсър, Стефи, Лорън Фенмор, Кейти, Куин… Краси е автор на хайку поезия, превеждана в чужбина, и на стихосбирката „Червени кокичета“.

С няколко дипломи и докторска титла пред името си, с черен колан по карате и над 20 роли в театрите „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“ и работилница „Сфумато“, Деси Бакърджиева е сред най-популярните имена в новото артистично поколение. Знаем я като секретарката Нели от „Стъклен дом“, като снахата във „Фамилията“ и от култовата й реплика на водеща в „Шоуто на Азис“ - „Позната съм с това, че...“. Пряка потомка на актрисите Теодора Бакърджиева и Екатерина Златарева, основали Народния театър, Деси участва в много предавания и сериали като „Огледалото на дявола“, „Тя и той“, „Църква за вълци“, „Клуб НЛО“, „Българският топ 100“, във филмите „Пътуване до морето“, „Алеф“, в холивудския екшън „Хитмен“. С Орлин Павлов са лица на кампания срещу домашното насилие.

Откъде тръгват различните фамилии

Заможният казанлъшки големец Вълчо Миразчиев тайно подпомагал революционното движение. Турските власти подразбират за това и богатият търговец емигрира в Гюргево със семейството си през 1865 г. Дъщеря му Теодора вече е сгодена за Петко Казанджиев, който последва любимата си, но с оглед на конспирацията си изважда паспорт под името Бакърджиев. Така „под вънкашност чужда и под име ново“ преминава Дунав и сключва брак с Теодора, която се включва в театралната трупа на Добри Войников. Нейната вярна публика са хъшовете: „Обноските, гласът, гиздавостта, разумният поглед, черните гъсти вежди и черната гъста коса на тази хубавица правят особено впечатление. Любен Каравелов я нарича Казанлъшко-балканската русалка“, пише Стоян Заимов в „Миналото“ и продължава: „Браилчани, галичани, букурещчани и в Русия я знаят като забележителен талант… Като актриса най-добре изображава любовните и патриотични героини… По-забележителните народни дейци, списатели, бунтовници, учители, които са имали случай да се срещнат с нея, се отнасяли с особено почитание. Псевдонимът й е Дългата коса. Тя се бори в редовете на тайното съзаклятие и има длъжността на таен куриер и агент на тайната полиция“, пише Заимов за Теодора Бакърджиева. Ботев й декламира стиховете си, преди да ги публикува във в. „Свобода“ и „Независимост“. „Теодоро, виж какво съм написал“, се обръщал той към интелигентната и смела българка през 1873 г., която имала честта първа да чуе: „Жив е той, жив е.“

Неслучайно на надгробния й паметник след кончината й на 8 март 1934 г. е написано: „Теодора Бакърджиева (Дългата коса), приятелка на Ботев. Тя умря щастлива, че видя България свободна.“

Таен агент и явен театрален талант

Верен съратник на Ботев, Левски и Каравелов, като таен куриер на БРЦК Теодора Бакърджиева минава Дунава, пренасяйки вестници, книги и писма - най-често „адресирани“ до Тодор Каблешков. Безстрашната казанлъчанка била много елегантна жена и не будела подозрения в турските заптиета. А под широкия си кринолин (пола, опъната на обръчи, модна през ХIХ в. - б.а.) тя редовно криела оръжие. Така пренесла до България и сабята на Левски. Слизайки по моста от кораба, сабята се закачила и металът издрънчал. Заптието до нея се обърнало, но виждайки невъзмутимото й лице и богатото Ӝ облекло, не се усъмнило в хубавицата.

Теодора Бакърджиева била перфектна актриса и в живота, и на сцената. Тя е първата българка, която изпълнява женска роля в театъра, където дотогава играели само мъже - в пиесата „Райна княгиня“, поставена в Русе през 1872 г. Втората й роля е на Десислава - така както е кръстена днес една от нейните потомки - актрисата Десислава Бакърджиева.

Чудомир не крие възхищението си от Теодора Бакърджиева и я смята за най-достойната казанлъшка личност от Възраждането. Като завеждащ-отдел „Националноосвободителна борба“ в музея в Казанлък в 1965 г. пише, че „оръжието на Хаджи-Димитровата чета е било пренесено в България пак от техния дом в Гюргево“. „Делото на Теодора Меразчиева е голямо, бих казал - велико. Нейните съвременници поставят името й до най-видните апостоли на свободата. Нашият град (Казанлък) за съжаление е беден от революционери от голяма класа. През тази епоха, когато Сливен ни дава Панайот Хитов и Хаджи Димитър, когато Калофер ражда Ботев, а Карлово - Левски, ние имаме досега само Марчо Попов и възрожденците д-р Хр. Стамболски, Иван Найденов и Хаджиеновците. Благородна и належаща задача на нашите музейни работници е да проучат и ни дадат биографията, до най-тънки подробности, на тази изключителна жена. Нейният образ трябва да заеме видно място в отдела „Историята на Казанлък“ при музея, на мястото, където е бил техният дом, да се остави паметна плоча и улицата да бъде прекръстена на нейното име, защото Теодора Бакърджиева е слава и гордост на нашия град“, пише Чудомир като директор на Историко-етнографския музей в Казанлък и лично проучва живота на Казанлъшката фея, издирва наследниците Ӝ и събира експонати, свързани с живота и дейността й.

А ние сме щастливи, че тази родолюбива, талантлива и достойна българка оставя след бурния си 84-годишен, изпълнен със стотици родолюбиви дела и десетки незабравими театрални роли, живот и достойни следовнички, каквито са Красимира Казанджиева и Десислава Бакърджиева.