На второ четене в правната комисия депутатите сложиха двоен аршин за провеждането на референдум. Ако в съответната година има избори, той ще се прави заедно с тях. И ще се взема задължаващо парламента решение, ако „да“ са казали повече от половината гласували с действителни бюлетини на „съпътстващите“ избори (и в секциите зад граница). Обикновено такива референдуми се предизвикват от властта, както е с инициативата на Плевнелиев за допитване дали да има задължителен и електронен вот и дали в него да има „мажоритарен елемент“.
Обаче за референдум без едновременни избори условията са други. Трябва да са участвали поне 40% от хората с избирателни права и с „да“ да са отговорили над половината гласували. Миналата година в списъците имаше 6 858 304 избиратели. (Никой не знае колко от тях са „мъртви души“, както и дали няма още хора с избирателни права в чужбина.) Ако граждани решат да прокарат своя инициатива, шансът й да мине е малък. В случая са нужни поне 2 743 321 гласували и одобрение от 1 371 660.
Така депутатите вкарват нова интрига в демокрацията. За да се прокара едно решение по-лесно чрез народа, въпросът става КОГА, а не КАК.
Най-лесно може да стане това на избори за Европарламент, когато гласуват най-малко българи. На евровота миналата година 2 239 430 бяха действителните бюлетини. Така един въпрос може да бъде легитимиран с гласовете на 1 119 416 избиратели.
Да направим сравнение. Щяха да са нужни 1 750 292 гласа „да“, ако действа досегашното правило, според което в референдума трябва да са участвали толкова граждани, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори.
Наесен ще има местни избори. Не е ясно колцина ще отидат до урните, но през 2011 г., когато избирахме едновременно кметове и президент, действителните гласове бяха 3 364 078. Ако този резултат се повтори и депутатите окончателно одобрят промените в закона за референдума, ще са нужни поне 1 682 039 гласа, за да бъде задължено НС да въведе мажоритарен, електронен и задължителен вот. Двойният аршин поставя въпроси и дава нови аргументи за критики от опозицията. Със сигурност ще падне съмнение върху резултата от допитването, независимо какъв е той.
Всъщност - защо референдумът трябва да се прави заедно с изборите? Мит е, че така ни излиза по-евтино. Сметката за вота гони 50 млн. лева и това е най-яркото доказателство. Много по-чисто е допитването да се прави самостоятелно, и то така, че да дава безусловни гаранции за честен вот. И без това дава права на една шеста от избирателите да налагат решения на мнозинството. А чл. 1 от конституцията казва, че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.