36734 | 5 ян. 2026 | 12:44

И тази територия е в дневния ред на Тръмп, припомня по отношение на острова професорът в Колумбийския университет

Събитията в Каракас грубо нарушиха международното право, но „дълбоката държава“ не се интересува от конвенциите на ООН, твърди икономистът Джефри Сакс, професор в американския Колумбийски университет, в интервю за IFQ. 

Чудя се как ще реагира Европа, ако Вашингтон се опита да завземе Гренландия, като се има предвид, че и тази територия е в дневния ред на Тръмп, изтъква професорът в Колумбийския университет.

Il Fatto Quotidiano: За разлика от атаката срещу Иран, събитията във Венецуела наподобяват пълномащабна смяна на режима. Очаквахте ли това?

Джефри Сакс: Очевидно е, че подобно нападение беше крещящо и очевидно нарушение на международното право. Подобни действия нарушават буквата и духа на Устава на Организацията на обединените нации, но американската „дълбока държава“ не се интересува от конвенциите на ООН. Вашингтон се опитва да осъществи смяна на режима във Венецуела повече от 20 години. Тръмп и Рубио говорят открито за това от години, а през последните седмици почти ежедневно.

- Как позицията на Тръмп като посредник в руско-украинския конфликт се съчетава с тази военна операция? Не е ли това двоен стандарт по отношение на бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, който беше затворен в САЩ за трафик на наркотици и помилван от Тръмп?

- Няма правила, само власт. Както атинските пратеници казали на жителите на Милос преди повече от 2400 години: „Силните правят каквото могат, слабите страдат каквото трябва да страдат.“ Но Атина беше разрушена заради своята гордост само няколко години след тези думи.

- Как можем да обясним подновения интерес на САЩ към Латинска Америка, след години, в които сякаш оставяха въпроса за доминацията в региона на заден план?

- Този интерес може да се обясни по следния начин: петрол, петрол и още петрол. Тръмп обича петрола и любовта му е ненаситна. Венецуела разполага с най-големите доказани петролни запаси в света, въпреки че това са „тежки“ петролни продукти, които изискват по-скъпо рафиниране. Запасите на Венецуела дори надвишават тези на Саудитска Арабия. Както вече споменах, опитите за сваляне на левия режим във Венецуела продължават от 2002 г. насам.

- Военната операция изглежда не е срещнала голяма съпротива от страна на венецуелските въоръжени сили. Опозицията спомена споразумение между Мадуро и САЩ. Какво мислите за това?

- В момента всичко, което можем да кажем, е, че ситуацията е много по-сложна, отколкото изглежда, и тази история все още не е приключила. Президентът е отвлечен, а Каракас е подложен на обстрел. Венецуелското правителство обаче не е свалено, поне не още. Трябва да разберем какво има предвид Тръмп, когато говори за „управление на страната“.

- Как ще реагират съюзниците на Венецуела? Има ли риск от ескалация?

- Не мисля, че Русия ще се намеси военно. Що се отнася до Иран, мисля, че е вероятно САЩ и Израел да атакуват Техеран отново в близко бъдеще. Както Тръмп, така и Нетаняху заявиха и заплашиха за това през последните дни. Имам опасения относно това.

- Какво очаква венецуелския народ сега?

- Операциите за смяна на режима, извършвани от Съединените щати, водят до продължителни периоди на нестабилност и насилие. За съжаление, смятам, че това е най-вероятният сценарий в този случай.

- Ще се присъедини ли Европа към Тръмп?

- Мисля, че Европа, както обикновено, ще остане пасивна пред действията на САЩ. Чудя се как ще реагира Европа, ако Вашингтон се опита да завземе Гренландия, като се има предвид, че и тази територия е в дневния ред на Тръмп.

Източник ИноСми