9477 | 19 окт. 2015 | 14:55
Терористите от "Ислямска държава" отвличат хиляди жени в Ирак и Сирия. Някои от пленничките успяват да се измъкнат. Много не издържат и се самоубива.
22-годишната Леа разказва пред „Дойче Веле“ мъките, на които е била подложена. "Бях в плен на "Ислямска държава" два месеца. Животът там беше ад. Дори когато плачехме, върху нас се сипеха юмруци. Държаха ни без храна, не ни позволяваха да се мием. Молехме се на Бог да умрем. Но не умирахме. Всяка от нас биваше завлечена от някой от хората на ИД. Тези от нас, които се съпротивляваха, биваха пребивани: джихадистите им чупеха ръцете или ги налагаха с оръжие по главата."
Това е само малка част от разказа на Леа. Тя е е дребна, крехка жена. В ръцете си държи смартфон и често влиза във Фейсбук. Така поддържа контакт със семейството си - с брат си, останал в бежански лагер в Северен Ирак, и с двете си зълви, които също като нея са включени в германска защитна програма, само че са в друг град.
В момента Леа живее заедно с най-голямата си сестра. Името на града, в който са настанени, не бива да се посочва: така изискват съображенията за сигурност. "Длъжни сме да осигурим пълна дискретност на жените в тази програма", казва отговорният държавен секретар Клаус-Петер Муравски. Досега по този начин в Германия са пристигнали 500 жени.
Решението за това кои жени да бъдат приети в програмата се взима от психолога и травматолога Ян Илхан Кизилхан. Той изпълнява трудната си мисия, обикаляйки редовно из Северен Ирак заедно с още няколко сътрудници.
"В програмата могат да влязат жени, които са били в ръцете на ИДИЛ, успели са да избягат и се нуждаят от психологически грижи, т.е. страдат от травми или други болести, придобити вследствие на пленничеството", казва Ян Илхан Кизилхан. Той споделя, че този подбор се извършва изключително трудно. "В Северен Ирак има близо 120 000 души, които се нуждаят от психологически и медицински грижи. Никак не е лесно при това положение да решиш кого да изключиш от програмата", признава той. В нея засега има само още 500 свободни места. Специалната защитна програма е великодушен жест, но не е решение на проблема.
"Несправедливо е, че се подбират само 1000 жени", казва Салах Ахмад. Той е германски психолог с кюрдски корени и от десет години работи с жертви на войната и мъченията в Северен Ирак. Ахмад смята, че 30-те милиона евро за защитната програма биха могли да се използват много по-ефективно на място. Понастоящем той контролира последните довършителни дейности при изграждането на един нов лечебен център за язидски жени в град Кхамкхамал в Северен Ирак. Центърът се финансира от дарения, от организацията "Мизереор", както и от германското министерство за икономическо сътрудничество и развитие. "Социалната връзка при язидите е много силна – както в рамките на семейството, така и в общините. Когато една язидка трябва да напусне общността, за да отиде в Германия, психически тя изживява това много тежко", посочва травматологът.
Мобилна верси
RSS
