30357 | 20 апр. 2022 | 09:24

Краят на войната в Украйна ще наложи на САЩ модел на бъдещи заплахи, който съответства на полския. Лошото представяне на руските сили в Украйна вероятно е накарало турците да преоценят заплахата на Русия.

Джордж Фридман

"Геополитикал фючърс"/ БГНЕС

Никоя война не е малка, когато живееш по време на нея, но светът е голям, а големите войни са рядкост. В същото време войните отекват по неочакван начин. Една малка война тук може да предизвика друга война на друго място или може да помогне за предотвратяването на война на друго място. Нито една война не може да бъде възприемана просто сама по себе си.

Ето защо войната в Украйна трябва да се разглежда не само сама по себе си, а и от гледна точка на нейния отзвук. И тъй като отзвукът по дефиниция е хаотичен, от гледна точка на връзката му както с първичната война, така и с нейната крайна цел, аз произволно ще вградя отзвуците в моя модел на света.

За момента Полша се е превърнала в лидер на Европа. В географско отношение тя е най-близо до Украйна и затова голяма част от силите на НАТО са разположени там. Най-важното е, че американската 82-ра въздушнодесантна дивизия е там. Това означава, че 82-ра дивизия работи с полските сили, много от които вече са се обучавали в продължение на няколко години с американските бронирани сили в Полша.

За САЩ това означава, че техните сили са запознати с терена, на който може да се сражават, и имат възможност да заздравят връзките с поляците. Мисията им е да възпрат или отблъснат руско нахлуване в Полша или, ако бъде издадена заповед, да се придвижат към Украйна и да се включат и победят руските сили там.

След Втората световна война, за да отблъснат съветското господство на континента, Съединените щати трябваше да разположат силите си в Европа, като разположиха основни сили в Германия. Неизбежно това преплете двете по-рано неприятелски държави политически и социално. То също така създаде необходимите инвестиции, които изиграха роля в германското икономическо чудо - чудо, което в крайна сметка превърна Германия във водеща сила в Европа - нещо немислимо през 1945 г. Благосъстоянието на Германия се превърна в стратегическо изискване за Съединените щати, а това, че Германия е американски приоритет в една разрушена Европа, означаваше много.

Ситуацията днес не е толкова ожесточена, колкото през 1945 г. Базирането на американските сили в дадена страна прави стабилността и предвидимостта на приемащата страна стратегически интерес на САЩ, а полската география и интереси сега се свързват с американските интереси в отношения, които са в разцвет в сравнение с предишните. Съединените щати се чувстваха отчуждени от Европа поради нежеланието на Европа да изпълни своите финансови задължения в рамките на НАТО, а Европа се чувстваше отчуждена от това, което смяташе за американски хипермилитаризъм.

Украйна предизвика промяна в Европа, която може да продължи, но може и да не продължи. Но това, което вероятно ще продължи, е присъствието на американски войски в Полша. САЩ все още имат войски в Германия повече от 30 години след края на Студената война. Географията на Полша и паметта ѝ за последиците от войната я свързват с американците.

Краят на войната в Украйна ще наложи на САЩ модел на бъдещи заплахи, който съответства на полския. Полша е заплашена от фактическо изключване от ЕС заради нарушаване на съдебните разпоредби. Това е малък тест за това как може да се промени европейският баланс на силите.

На друго място турците направиха нещо интересно, като изпратиха значителна част от военноморските си сили в Черно море, където беше потопен руският кораб "Москва".

Турция до голяма степен се държи встрани от войната в Украйна, въпреки че предостави дронове на украинските сили. Турция е исторически враждебна към Русия, но напоследък за САЩ е непредсказуема. Тя балансира внимателно. Но лошото представяне на руските сили в Украйна вероятно е накарало турците да преоценят заплахата на Русия. Турция вероятно вече не сравнява руската и американската сила. От гледна точка на Турция, ако Русия е в състояние да използва военноморските си сили, за да се наложи в Черно море, като същевременно елиминира или изтласка украинските сили, въоръжени с противокорабни ракети, по-далеч от брега, това би улеснило руската операция в Черно море.

Такъв резултат би представлявал и потенциална заплаха за Турция. Турция е член на НАТО и в крайна сметка Русия може да реши, че флотът на Турция представлява заплаха, и да нанесе удар по нейните кораби и пристанища. Турското придвижване в Черно море с цел предотвратяване на опасен руски ход вдига рисковете, които Русия може да понесе. В същото време това ще изисква известна степен на координация с Украйна.

Предизвикването на Русия в Черно море открива още една възможност. Турция има значителни интереси както в Южен Кавказ, така и в Централна Азия. Русия прокарва своите интереси там, което предизвиква загриженост у Турция. Русия не е в състояние да отправи военно предизвикателство към Турция в момента, нито пък е вероятно Турция да предприеме военни действия. Ключови са тайните действия и дипломацията. И предвид представянето на Русия в Украйна, страни като Азербайджан и Казахстан могат да преразгледат своите отношенията с нея. Слабостта на Русия до този момент отваря вратата за стратегическо пренареждане, води до това Турция да се утвърди в Черно море и потенциално разчиства пътя на Турция да преследва фокусиране върху други бъдещи интереси.

След това идва Китай.

Китай влезе в отношения с Русия, за да даде масивен отпор на Съединените щати. Но въпреки публичните си изявления, китайците осъзнаха, че отношенията с Русия са пасив, а не актив. Русия няма тежестта, която да премахне американската заплаха за Китай. Тя не разполага с военна сила, за да спре украинския отпор без да се налага да вика сирийски подкрепления.

Китай не е в позиция да изпрати сили в помощ на Русия.

Първо, спасяването на руската кампания не би донесло пряка полза на Китай, а китайската намеса може да бъде катастрофална.

Второ, и по-важно, Китай видя въздействието на ръководената от САЩ икономическа война. Активизиране в конфликта или предоставяне на значителна помощ на Русия може да предизвика подобна икономическа атака срещу Китай.

Китай, точно като Русия, не е толкова силен, колкото изглежда. Неговият брутен вътрешен продукт на глава от населението е на 81-во място в света. (Руският е 85-и). Вътрешният му пазар за скъпи стоки е ограничен. Той трябва да има възможност за износ, без който се дестабилизира. Съединените щати, дори и с мита върху китайските стоки, са най-големият клиент на Китай. И за двете да се изправят пред загуба на износ и икономическа война във време, когато темпът на икономически растеж на Китай се свива, а социалното напрежение, свързано с неравенството в богатството, расте, ще бъде опасно.

Нахлуване в Тайван би било безумно, тъй като би дало на Китай единственото нещо, което той има в изобилие - земя. Освен това той може да се провали. А икономическият отговор на САЩ би бил мощен в момент, когато китайската икономика не може да издържи.

Така че виждаме как Полша и Турция придобиват все по-голямо значение в резултат на войната, а Китай губи значение.

Има и много други отзвуци. Избрах тези три, ако все още не са очевидни, тъй като в книгата си "Следващите 100 години" прогнозирах възхода на Полша и Турция и упадъка на Китай. Така че, макар да има много други последици, няма причина да не започна с тези.