127969 | 12 юни 2021 | 11:50

"Байдън вече доста се е отчаял от европейците. Затова иска да замрази руския и европейския проблем, за да не му пречат да се занимава с Китай", коментира анализаторът

"Президентът Джо Байдън повтаря външнополитическите грешки на бившия президент Барак Обама". Това написа в понеделник в лондонския вестник "Таймс" британският журналист Едуард Лукас, който отразява от десетилетия събитията в бившия Съветски съюз и бившите му сателити в Източна Европа, автор на няколко книги за Русия и Запада, сред които "Новата Студена война".

Конкретната грешка на Обама в случая, според Лукас, беше контрапродуктивното т.нар. презареждане на отношенията с Русия и безплодното "обръщане към Азия".

Срещата с Путин има най-голям потенциал да се превърне в бедствие за Байдън от всичките му прояви в Европа тези дни. Защото Путин не е Горбачов и няма интерес от стабилни и предвидими отношения със Съединените щати, каквито иска техният президент, казва британският журналист пред БНР.

- Струваше ли си тогава политическият риск, който пое Байдън?

- Срещи имаше и с Брежнев - в разгара на Студената война. А и има неща, за които трябва да се преговаря с Русия - особено за контрола над въоръжаването. Може и да е добра идея това да става на ниво президенти. Но за мен би било по-добре първо да се срещнат държавният секретар Блинкен и Лавров или директорът на ЦРУ Никълъс Бърнс и колегата му от руското разузнаване. Среща на върха би трябвало да се проведе, когато нещо конкретно вече е договорено.

Но не съм против такава среща. Притеснява ме идеята, че Западът решава да има стабилни отношения с Русия, но без да си дава сметка, че за това е необходимо и отсрещната страна да иска същото. А Русия не търси стабилност. Тя по много причини е заинтересована да провокира и да дестабилизира.

- Провокация ли беше сравняването на Съединените щати с бившия Съветски съюз като империя, която не е осъзнала още, че е в заника си?

- Путин вече от доста време проповядва, че Западът залязва и че демокрацията не работи. Това е в синхрон с китайската линия за западния упадък. Според мен, такова изразяване е добре за него вътрешнополитически. Но пък да го правиш от позицията на икономика с размерите на италианската, без да расте обаче, не е сериозно!

В Русия има системни проблеми, които Путин, въпреки че е на власт повече от 20 години, се оказва неспособен да реши. Така че - ако говорим за буксуващи политически системи, да - съгласен съм, че Америка има големи проблеми. Тя обаче е способна да се възроди, за разлика от Русия под управлението на Путин.

- След срещите с лидерите на съюзническите демокрации ще е в състояние ли Байдън да заяви на Путин, че посланията, които прави, не са само от негово име?

- По-скоро ще се получи единно послание към китайците. Проблемът с Русия в основни линии е решен, стига Съединените щати да останат ангажирани с европейската сигурност. Докато Западът е единен, Москва не представлява смъртоносна заплаха. Китай е много, много по-опасен, а ние още не сме формулирали дори стратегия как да се противопоставим.

Събитията може да се развият по два начина - Съединените щати да си сътрудничат с азиатските им съюзници или да съберат под знамената и Европа, и Азия. Вторият вариант има по-голям потенциал за успех, но е и по-трудно осъществим.

Притеснявам се, че Байдън вече доста се е отчаял от европейците. Вижда, че Макрон не е заинтересован, че Германия следва собствените си интереси, че Европейският съюз не е ефективен и че Великобритания е буквално изолирана от останалата част на Европа. Затова Байдън иска да замрази руския и европейския проблем, за да не му пречат да се занимава с Китай. Но така проблемът си остава - защото няма кой да попречи на руснаците да правят каквото си поискат.

- Освен това Путин едва ли би се съгласил да съдейства за такова "замразяване"...

- Точно така. Не разполагаме с лукса да определяме кои са ни враговете и как точно ще ни атакуват. Когато кажеш на Путин "искам просто отношенията ни да са стабилни", той си мисли как да те накара да си платиш прескъпо за това - "ако не ми обърнеш внимание, ще започна да правя неща, които няма да ти харесат - трябва да направиш нещо, за да спра".

Но ако кажеш на Путин, че най-големият приоритет за твоята и за сигурността на европейските ти съюзници е да не му позволяваш да те заплашва, това би изиграло много по-реална стабилизираща роля, отколкото ако му се помолиш просто да си складирате противоречията в килера.

- Не ви ли се струва, че има поне някаква прилика в подхода на Байдън към Европа с този на Русия? Например Германия, а не Европейският съюз като цяло, е във фокуса на вниманието.

- Струва ми се, че Байдън е решил, че Германия е най-важната държава в Европа и че за да я привлече на своя страна за натиск върху Китай, трябва да елиминира дразнители в двустранните отношения като санкциите срещу "Северен поток 2". Логично звучи. Но би било по-разумно да натисне Берлин да направи повече за отбраната и сигурността, включително да държи под контрол корпоративна Германия.

Защото корпорациите не са само лоби за "Северен поток", те са и в основата на сближаването с Китай. И като им хвърлиш кокала "Северен поток" няма да им повлияеш да се откажат да произвеждат фолксвагени в Синцзян. Опасявам се, че Байдън продължава да прави грешки по отношение на Европа. Първо имаше неоправдано големи очаквания, а сега ухажва големите страни и се надява всички останали да ги последват след това.

- Какъв смислен резултат би могъл да бъде произведен на срещата Байдън-Путин?

- Възможно е в резултат на тайна дипломация Путин да направи нещо за подобряване на отношенията. Нещо като например да доведе със себе си беларуския журналист Протасевич и да каже: "Ето, моят приятел Лукашенко го освободи". Това е в сферата на фантазиите, разбира се, но по принцип никой не може да предрече какво ще стане, защото Путин е непредсказуем.

Критиките, които понесе Байдън за предложението към Путин да се срещнат, най-вероятно ще го възпрат да се опита да направи нещо твърде драматично като нов опит за "презареждане". Той заслужава доверие. Познава проблема Русия наистина отдавна, в политиката е по-дълго дори от Путин - а не са много лидерите по света, които биха могли да се похвалят с нещо такова. Така че - има основание за оптимизъм, но и за опасения.