16855 | 22 март 2015 | 14:19
Една приповдигнатост витаеше в гарсониерата на Теменужка и Трендафил Цветанови. Голямата стопанка на малкия дом пържеше кюфтета и палаво тресеше туловището си. Ех, радост вкъщи - Трендафил беше взел заплата...
Но точно когато Теменужка се канеше да изчурулика театрално „Масата е сложена!“, на вратата се позвъни.
Кой ли можеше да бъде? Гости не очакваха. Как пък не - веднъж да имат кюфтета, па друг да им ги изяде! И решени да не пуснат никого вътре, двамата на пръсти се отправиха към вратата. В това време някой отвън й тегли страхотен шут и за малко да ги пребие.
И - ужас! Нахлуха трима бандити. Маскирани. С черни качулки на главите. С изрязани за очите отвори. Леле, какви кръвясали погледи! И тримата размахваха пистолети.
Бандитите избутаха стопаните навътре, като крещяха...
- Това е обир! - дереше се единият, сякаш беше нахълтал не в гарсониера, а в банка.
- Това е обир! - пригласяше му вторият.
А третият заповяда смразяващо:
- Лягайте на пода и никой да не мърда!
На Трендафил краката му се подкосиха и той послушно падна ничком. В следващия миг гарсониерата се разтресе - значи и Теменужка беше изпълнила командата.
- Не по гръб, ма! По очи! - още по-смразяващо уточни този, който им заповяда да легнат.
По скърцащия паркет и тежкото дишане Трендафил разбра, че жена му добросъвестно е изпълнила заръката. Слава богу, комай бандитите нямаше да я насилват... Обаче дали щяха да им вземат телевизорчето - старо, старо, ама върши работа. Или пък хладилничето - старо, старо, ама...
Трендафил изтръпна. Чу, че отварят вратичката на библиотеката. „Майчице - помисли си той, - отиде ми заплатицата!“
- Готово! - рече единият от бандитите.
- Да изчезваме! - делово предложи другият.
А третият заповяда съвсем смразяващо:
- Само да сте гъкнали!...
След миг вратата на гарсониерата се хлопна. Трендафил стана и помогна на Теменужка да се изправи. Телевизорчето си беше на мястото. Хладилничето - също. Дори кюфтетата не бяха барнати. Но към библиотеката на Трендафил не му се поглеждаше. Жена му обаче се престраши.
- А! - изуми се тя. - Оставили са ни седем лева...
- Па и ларж ми се пишат... - процеди стопанинът.
- Обаче - още повече се изуми Теменужка - са ни оставили разписки!
- Егати крадците - процеди Трендафил. - Кви разписки, ма?
- Разписки за взетите суми - зафъфли жената. - Ето... за парното... за тока... за водата...
В този момент от съседния апартамент се чу неистов вик:
- Помощ! Обраха ни!
Цветанови се спогледаха. Значи не бяха единствените...
Но от това не им стана по-леко.
Мобилна верси
RSS
