9746 | 19 май 2026 | 11:10

Българската публична администрация има нужда от дълбока функционална реформа, смятат анализаторите

Обявените от правителството мерки за ограничаване на разходите са първа стъпка към овладяване на нарастващия бюджетен дефицит, но сами по себе си няма да бъдат достатъчни за решаване на структурните проблеми в публичните финанси. Това стана ясно от анализите на гоститев ефира на „Здравей, България“ - изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов, журналистът Стефан Антонов и икономистът Георги Ангелов.

Според експертите основният проблем е дисбалансът между нарастващите разходи и по-слабите приходи, който поставя натиск върху бюджета и ограничава възможността частният сектор да компенсира държавните харчове. В центъра на дискусията беше въпросът дали предприетото „затягане на коланите“ е достатъчно или са необходими още по-дълбоки реформи.

Георги Ангелов посочи, че част от капиталовите разходи така или иначе няма да бъдат реализирани в рамките на годината, което временно ще ограничи натиска върху бюджета. В същото време обаче остават значителни задължения от предходни периоди, както и нови плащания по мащабни инфраструктурни и общински проекти, които предстои да натоварят публичните финанси.

Той подчерта, че обявеното 10% съкращение на разходите за заплати се отнася основно за администрацията, докато ключови сектори като армията и вътрешните работи остават извън обхвата, а здравната система също не е засегната. По думите му реалният ефект от тези мерки ще бъде ограничен, тъй като част от икономиите ще се проявят едва частично в рамките на текущата година.

Финансовият журналист Стефан Антонов определи предприетите действия като „стъпка в правилната посока“, но предупреди, че те имат по-скоро символичен ефект. Според него, ако съкращенията започнат да действат едва от есента, реалното им отражение върху бюджета ще бъде минимално. Той допълни, че истинският мащаб на проблема ще стане ясен при изготвянето на следващия бюджет, когато вероятно ще се наложат по-сериозни мерки.

Антонов припомни, че в условия на икономическо забавяне прекомерното ограничаване на разходите може да има негативен ефект върху икономическия растеж, като даде пример с предишни кризи, когато подобна политика е задълбочила рецесионни процеси. Според него е необходим балансиран подход между фискална дисциплина и подкрепа за икономиката.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази подкрепа за мерките, като заяви, че те са правилна стъпка за нормализиране на публичните финанси. По негови думи реалният дефицит е по-висок от официално отчетения, ако се включат неразплатени задължения, разсрочени плащания и авансово изразходвани средства.

Иванов подчерта, че държавата трябва да прекрати практики, които „маскират“ реалното състояние на бюджета, и да премине към по-строга финансова дисциплина. Той коментира и възможни промени в осигурителната система, като предупреди, че всяка реформа трябва внимателно да отчита ефекта върху държавните служители и баланса между публичния и частния сектор.

Българската публична администрация има нужда от дълбока функционална реформа, вместо механично намаляване на разходите с един и същ процент за всички структури, смятат анализаторите.

Георги Ангелов подчерта, че в България съществуват стотици административни структури и над 260 общини, част от които нямат достатъчен капацитет да изпълняват ефективно функциите си. По думите му системата е силно фрагментирана, което затруднява реформите и води до неефективно използване на публични ресурси.

Той заяви, че реалната реформа трябва да включва анализ кои структури имат реална необходимост от персонал и къде щатните бройки са излишни. Според него в някои звена е необходимо съкращение, а в други - дори увеличаване на персонала и възнагражденията, което изключва възможността за универсално 10% намаление.

Финансовият журналист Стефан Антонов определи подхода с еднакво съкращение за всички администрации като неефективен и отбеляза, че подобни решения често се прилагат в условия на фискален натиск, когато липсва време за задълбочен анализ. По думите му истинската реформа изисква функционален преглед на системата и политическа воля за промени, а не формално орязване на бюджети.

Той подчерта, че ключовият проблем е липсата на управленски капацитет за реформи, тъй като министерствата често се превръщат в защитници на съществуващите структури, вместо да ги оптимизират.

Добрин Иванов също подкрепи тезата, че е необходим функционален анализ на администрацията, който да определи реалната нужда от персонал в отделните звена. По негови думи ролята на Министерството на финансите е да задава бюджетни ограничения, които да стимулират реформите в отделните ведомства, вместо да налага единен процентен подход.

И тримата се обединиха около тезата, че настоящите мерки представляват само начална фаза. Според тях по-дълбоки решения ще станат неизбежни при изготвянето на следващия бюджет, когато ще се търси баланс между ограничаване на дефицита, икономически растеж и социална.