18579 | 16 авг. 2026 | 11:51

Според Коля̀ндр Кремъл все още разполага с възможности да прикрива част от финансовите дисбаланси чрез различни счетоводни и бюджетни механизми

Руската икономика продължава да расте повече от четири години след началото на пълномащабната война в Украйна, но зад официалните данни за растеж все по-ясно се виждат натрупващи се фискални проблеми, инфлационен натиск и отслабване на гражданския сектор, съобщава CNBC.

Според анализатори Русия постепенно се превръща в икономика на два скорости. Военнопромишленият комплекс и свързаните с него предприятия получават значителни държавни средства и се възползват от високото търсене, докато редица сектори, ориентирани към гражданската икономика, изпитват все по-сериозен натиск.

„Ако имате късмет и работите в завод за производство на танкове, всичко е наред. В противен случай вероятно се сблъсквате с проблеми", коментира Алекс Коля̀ндр, директор за Европа в Eurasia Group, пред CNBC.

Уязвимостите на руската икономика се проявяват и в петролния сектор. Украинските далекобойни атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии, складове и логистични обекти през последните месеци допълнително засилиха натиска върху ключови за руските приходи отрасли. Макар последните официални данни да показват продължаващ, макар и бавен икономически растеж, анализаторите предупреждават, че той до голяма степен се поддържа от огромните държавни разходи за войната, по-високите данъци и субсидирането на кредитирането.

Според Коля̀ндр Кремъл все още разполага с възможности да прикрива част от финансовите дисбаланси чрез различни счетоводни и бюджетни механизми. Натискът обаче вече се усеща под формата на висока инфлация, високи лихвени проценти и забавяне на икономическата активност извън военния сектор. Икономическите трудности обаче не означават непременно, че руският президент Владимир Путин ще бъде принуден да прекрати войната, предупреждава анализаторът. По думите му влошаването на икономическата ситуация дори може да подтикне Кремъл към ескалация.

„Ако бях Путин — не дай Боже — вероятно бих решил, че е в мой интерес да ескалирам сега и да се опитам да приключа войната при свои условия, вместо да чакам парите да свършат някога в бъдещето", заяви Коля̀ндр. Така зад привидната устойчивост на руската икономика все по-ясно се очертава зависимостта ѝ от военните разходи. Въпросът пред Москва е доколко този модел може да бъде поддържан, без растящите разходи за войната да задълбочат проблемите в останалата част от икономиката.

Брутният вътрешен продукт на Русия е нараснал с 1,3% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., показват официалните данни, публикувани тази седмица. Това е първото връщане на руската икономика към растеж след 2023 г. През първата половина на годината БВП е увеличил обема си с 0,6%, като резултатът за второто тримесечие е над очакванията както на руското правителство, така и на централната банка.

Основен двигател на растежа остават огромните държавни разходи за военно-промишления комплекс. Допълнителна подкрепа за икономиката през последните месеци са оказали и по-високите цени на петрола и природния газ. Според Чарлз Личфийлд, директор по икономическите прогнози и анализи в GeoEconomics Center на Atlantic Council, обаче по-важни показатели за реалното състояние на руската икономика са бюджетният дефицит и инфлацията.

„Те са на път да удвоят дефицита, който имаха през 2025 г., а той вече беше два пъти по-голям от този през 2024 г.", заяви Личфийлд пред CNBC. Той отбелязва, че приходите на Русия от енергийния сектор остават под натиск, въпреки поскъпването на изкопаемите горива през последните месеци. Приходите от петрол и газ през първата половина на 2026 г. са били едва 64% от нивото им за същия период на 2024 г.

Допълнителен натиск върху петролния сектор оказват украинските атаки с дронове срещу руски рафинерии. В същото време западните санкции бяха затегнати чрез по-нисък таван на цената на руския петрол в ЕС, както и чрез мерки срещу компании и мрежи, подпомагащи т.нар. „сенчест флот" на Русия. Личфийлд посочва, че Москва е успяла да сведе инфлацията близо до целевото равнище от 4% в края на миналата година. Според него обаче това постижение вероятно няма да бъде устойчиво на фона на продължаващите бюджетни разходи и икономическия натиск, съобщава turkiyetoday. Така, въпреки че руската икономика отново отчита растеж, анализаторите предупреждават, че зад положителните данни се натрупват сериозни рискове — растящ бюджетен дефицит, отслабващи енергийни приходи и нов инфлационен натиск.