5147 | 15 юли 2026 | 16:59

Като най-големи предизвикателства пред агенцията бяха посочени необходимостта от реално сближаване на националните практики и изграждането на технически капацитет за ефективен надзор, който да отговори на новите рискове

Европейският орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA) трябва да заработи с пълен капацитет до 2028 г. Това информира евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев след публично изслушване на председателя на новосъздадената агенция Бруна Сего по време на съвместното заседание на Комисията по икономически и парични въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент.

„Две години след приемането на мащабната законодателна реформа, новият орган вече е изградил основните си управленски структури и поставя основите на бъдещата си надзорна дейност. Но най-важната фаза тепърва предстои, тъй като създадохме AMLA не за да има още една административна структура, а за да укрепим доверието в европейската финансова система след поредицата от тежки скандали, разкрили сериозни пропуски в националния надзор и координацията между държавите членки“, коментира в рамките на заседанието българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той бе докладчик на ЕП по Регламента за създаването на европейския надзорен орган.

В отговор на въпросите на българския евродепутат относно кадровото обезпечаване на AMLA Бруна Сего информира, че в момента на щат са назначени 157 души, а догодина в агенцията трябва да заработят 432 души. „Търсим специалисти с разнообразен набор от умения – статистици, математици, IT експерти, хора с познания в областта на криптоактивите“, обясни Сего. Тя уточни, че предстои назначаването на 200 служители за изпълнение на дейностите по пряк надзор, за които ще се разчита и на националните надзорни органи.

Като най-големи предизвикателства пред агенцията бяха посочени необходимостта от реално сближаване на националните практики и изграждането на технически капацитет за ефективен надзор, който да отговори на новите рискове, свързани с цифровизацията, криптоактивите и сложните трансгранични финансови схеми.

По думите на председателя на AMLA в момента се разработва обща методология, която да определи високорисковите финансови институции, опериращи на територията на повече от 6 държави членки, които да попаднат под пряк надзор. Първият подбор на тези субекти ще започне на 1 юли 2027 г., а реалния надзор се очаква от 2028 г. От следващата година AMLA ще подпомага и Европейската комисия в изготвянето на списъка на високорисковите трети страни и за целта също изготвя собствена методология. В контекста на сложната геополитическа среда агенцията разглежда и ефективното прилагане на целевите финансови санкции, което е важно за сигурността на ЕС.

Евродепутатите обърнаха специално внимание на пазара на недвижими имоти, който бе определен като един от най-рисковите. По този повод Бруна Сего заяви, че агенциите за недвижими имоти ще бъдат включени в обхвата на надзора на нефинансовия сектор наред с нотариуси, счетоводители, търговци на автомобили, спортни агенти и др. Във връзка с надзора в сектора на криптоактивите AMLA вече развива експертиза за проследяване на блокчейн операции и анализ на рисковете на този пазар.

В отговор на опасенията на евродепутати за прекомерна административна тежест за малките и средни предприятия Бруна Сего отбеляза, че се подготвят разяснителни материали с конкретни насоки за тях. Целта е новите правила да бъдат практически приложими, отчитайки реалните заплахи, но и принципа за пропорционалност.

„В крайна сметка критерият за успех няма да бъде броят на приетите вътрешни правила или проведените заседания. Истинската оценка за ефективността на AMLA ще се определя от способността ѝ да осигури еднакво прилагане на правилата във всички държави членки и да гарантира, че престъпните капитали няма да намират най-слабата брънка в европейската финансова система“, категоричен бе в изказването си Емил Радев.