23478 | 22 юни 2025 | 10:17
Авторът е дългогодишен журналист с международна практика. В началото на 90-те години той преминава на работа в Международния Червен кръст, работи и пътува до много горещи точки на света. От 1999 година е два мандата посланик на организацията в ООН, после зам.генерален секретар на Международния Червен кръст. Завършва кариерата си като специален съветник на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар. Коментарът му тук е написан във фейсбук по актуалния повод за среднощното нападение на САЩ над Иран.
"22 ЮНИ 1941,
22 ЮНИ 2025
* Историята като фарс или като трагедия.
На този ден преди 84 години рано сутринта Хитлер нападна Съветския съюз. Планът “Барбароса” беше въведен в изпълнение и 4 години по-късно Германия за втори път изгуби втора световна война.
Днес сутринта, пак на 22 юни, осъмнахме с нова тревожна новина: “Майката на всички бомби” беше пусната над Иран. Ударени са три места, смятани за ключови в иранската ядрена програма .
Президентът Тръмп не изостави своя любимец и приятел Биби Нетаняху, както го нарече и в обръщението си към американския народ.
Тепърва ще разбираме, на порции, какво точно се е случило и какви ще са последиците. Може би мир, а може би и безкрайни вълни от терор из целия Близък изток и далеч извън него?
И дали, вместо да “изковем от мечовете плугове”, както ни казва онази статуя на Евгений Вучетич в двора на ООН в Ню Йорк, няма да превърнем “бункерите в гробове”?
Бъдещето ще покаже.
Но едно е ясно: нашият Световен елит, от когото очаквахме да използва дипломацията като средство за по-цивилизован и интелигентен живот на клетата ни планета, отново прибягна към днешната “Барбароса”. Очевидно обогатяването на уран невинаги води до обогатяване на интелекта. Дори и Изкуственият не помогна.
Уран, Иран и Глобален Майдан.
НИКОЯ ПОБЕДА НЕ ВРЪЩА МЪРТВИТЕ, казваше нашият поет Иван Динков.
А Кърт Вонегът, американски писател с германски гени и свидетел на унищожаването на Дрезден през Втората световна тъжно предупреждаваше как някой ден сами ще си спретнем “страхотен термоядрен купон” и как умиращата ни Земя в предсмъртните си минути ще попита : “Не разбрах какво толкова не им хареса в мен…”
Мобилна верси
RSS
