8777 | 9 февр. 2015 | 18:57

Интервю на Весела ВАНЕВА за битките за газа

- Вие сте късметлия, г-н Шефчович - отговаряте за най-интересния сектор – за енергетиката.

- Да, определено. Тази седмица е натоварена. Сега сме тук, в България. Утре ще сме на заседание на Европейския парламент в Страсбург. А в четвъртък ще сме в Баку, за да обсъждаме Южния газов коридор. Така че седмицата в много голяма степен е насочена към сигурността на енергийните доставки и подготовката за енергийния съюз.

- Добре че започваме оптимистично, тъй като може би най-важният въпрос сега е: трябва ли енергийният сектор в ЕС да се готви за война на фона на силно изострените отношения между Русия и Украйна?

- Всъщност не, не мисля. Защото считам, че усилията в момента на европейско равнище и скорошните разговори между германския канцлер и френския президент с украинския и с руския президент ще доведат до намаляване на напрежението и също - надяваме се, до деескалация на конфликта. Прекалено много хора ще пострадат. Затова се надявам, че ще успеем да намерим начин да успокоим ситуацията и да започнем нормализацията на отношенията между Украйна и Русия.

- Вие имахте лични срещи с шефа на „Газпром“ Алексей Милер и с руския енергиен министър Александър Новак. Какво си казахте?

- Беше ясно, че ако ситуацията позволи, ще станем свидетели на подобряване на геополитическата ситуация. Трябва да се върнем към диалога по темата „Енергетика“ между ЕС и Русия. Има много неща, които трябва да се обсъдят, защото Русия е много важен енергиен партньор. Има редица проблеми, които трябва да обсъдим - газ, електроенергия, петрол, доставки на ядрено гориво и всички свързани проблеми. Разбира се, при тези обстоятелства комуникацията е много по-затруднена. При срещата с шефа на „Газпром“ аз отново попитах за неговото становище за „Южен поток“. Той отново заяви, че проектът е отменен. Впоследствие обяви новия проект - „Турски поток“. Споделих, че е добре този проблем да се обсъди първоначално с партньорите, а не обявяването на подобни неща да става на пресконференции. След това изразих своите съмнения, че системата така, както той я предлага, ще бъде работеща. Защото при дългосрочните договори, подписани от „Газпром“, се упоменава не само обемът газ, който трябва да бъде доставен, но също така и местата на доставка. А тези места не са на турската зелена граница. Ето защо всичко това ще се наложи да бъде обсъдено отново.

- От гледна точка на ЕК кое е най-доброто решение за „Южен поток“?

- Това е един от проблемите, които ще обсъждаме. Мисля, че трябва да ускорим работата по инфраструктурата в региона. Имаме списък от поне 14 проекта, които се очаква да осигурят по-добра взаимна свързаност между страните в региона, за да им предоставим много по-голяма гъвкавост и устойчивост. Също бихме искали те да бъдат организирани по такъв начин, че всяка страна да разполага с възможност да купува газ от поне 3 източника. Не бива да има прекомерна зависимост от един доставчик. Възможността да се купува газ ще бъде много по-широка, което ще спомогне за постигането на по-добри цени.

- ЕК разбра ли идеята на българския премиер Бойко Борисов за създаването на европейски газов разпределителен център (хъб) край Варна?

- Да. Премиерът Борисов вече няколко пъти подчерта този проект пред председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер по време на работния обяд с него и с моя колега - комисаря по енергийните въпроси и климатичните промени. Ние подчертахме, че ЕК подкрепя изграждането на газовите разпределителни центрове, защото те повишават енергийната сигурност. Но това може да бъде работещо решение само ако съществува съответната инфраструктура. Това предполага да има открит достъп до газовите системи, пазарът да е ликвиден и механизмите за ценообразуване да са такива като установените в други газови хъбове.

- Има ли възможност за европейско финансиране на този проект?

- 14-те проекта, които вече са на масата като проекти от общ интерес, могат да получат финансова подкрепа по линия на механизма „Свързана Европа“. Този инструмент обаче не е достатъчно голям, за да покрие изцяло всички проекти. Ето защо трябва винаги да търсим частни инвеститори. Тъй като тези проекти са много жизнеспособни от търговска гледна точка, това не е голям проблем. Трябва да бъдат проучени и възможностите за получаване на допълнително финансиране по новия инвестиционен план. За целта обаче е необходимо да имаме много сериозни технико-икономически проучвания на тези проекти. И ето тук ЕК е готова да окаже подкрепа, за да можем да се погрижим и за финансовата страна.

- Спирането на проекта за „Набуко“ беше неприятно за България. Смятате ли, че той трябва да бъде възроден?

- Трябва да извлечем поуките от тези големи проекти за газопроводи като „Южен поток“ и „Набуко“. Защото при всеки от тях имаше обсъждания в продължение на години и поради големите очаквания всички други инфраструктурни проекти, които са толкова значими за взаимносвързаността на региона, бяха оставени настрана. Сега трябва да обърнем реда на нещата. Трябва да свържем региона по-добре, да позволим на тези страни да имат избор откъде да получават газ. И след това аз съм сигурен, че този регион ще стане много по-привлекателен и за големи проекти. Според мен е много важно да се гарантира, че държавите от Югоизточна Европа ще имат сигурна и достъпна енергия за своите граждани и за своите фирми.

- На този фон смятате ли, че проектът „Турски поток“ има бъдеще?

- Има няколко проекта, които в момента се разработват. Най-напред е Южният газов коридор. Това е проектът, който ще достави нов газ, при това от нов източник - от Азербайджан. Ето защо в четвъртък отивам в Баку да препотвърдя значимостта, която ние отдаваме на този проект за ЕС. Знам, че вече има подписан договор между този доставчик и България. Там вече можем да видим много конкретни условия - обеми и други. И виждаме как проектът напредва. „Турски поток“ е проект, който е съвсем нов. Доколкото ми е известно, все още текат разговори с Турция по отношение на маршрута, капацитета, инвестициите. Затова мисля, че ще мине известно време, преди да стане ясно какви ще са основните параметри на този проект. В ЕС също така сме убедени, че трябва да имаме стратегически LNG (втечнен природен газ - б.а.) потенциал. Защото терминалите за втечнен газ в Гърция и Хърватия също ще предоставят възможност за доставки от различни посоки. Знам също, че България и Румъния проучват възможността за добив на газ в Черно море. Така че това са най-близките до България възможности.

- Има ли опасност Европа да замени зависимостта си от руския газ със зависимост от тръбопроводите през Турция?

- Мисля, че е ясно, че Русия ще продължи да бъде много важен доставчик. Турция също ще става много важен партньор. Но мисля, че трябва да диверсифицираме нашите газови доставки, така че да не сме в позиция на зависимост от един източник, както е било в миналото.

- В България, както и в други страни от ЕС, има мораториум върху търсенето и добива на шистов газ. Трябва ли според вас това решение да се преразгледа?

- Това е суверенно решение на всяка държава членка за това как да бъде проучван шистовият газ. Това, за което настояваме, е, когато държавите членки решат да разрешат проучванията, те да спазват най-високите стандарти за опазване на околната среда. Ние се опитваме да повишим стандартите за проучванията за шистов газ, защото в Европа нещата са по- азлични, отколкото в САЩ. Защото обикновено газът в Европа се намира по-надълбоко, не е в такива големи количества и находищата са много по-близо до населени места. Ето защо е необходимо да се придържаме към много високи стандарти за опазване на околната среда.

- Като ресорен еврокомисар как си представяте енергийния съюз?

- Действително крайно време е да разработим такъв съюз. Има огромен интерес и огромна подкрепа от гражданите, от обществеността, от стопанския сектор. Защото за първи път се опитваме да подходим по-различно. Опитваме се подходът ни към енергетиката да бъде цялостен. Стремим се да работим едновременно по пет взаимно подсилващи се измерения. Бихме искали да постигнем много по-силна енергийна сигурност - затова сега съм тук, в България. Искаме да видим много повече солидарност и доверие. Трябва да завършим най-сетне вътрешния енергиен пазар. Ще работим и по софтуера, и по хардуера. Ще предложим хармонизация на всички сложни мрежови кодове, които сега не ни дават достатъчна възможност да търгуваме с енергия между държавите. Ще работим и по енергийния хардуер - за междусистемните връзки (интерконекторите), така че физически да разполагаме с възможност да търгуваме с енергия. В този енергиен дебат ще включим и проблеми на транспорта, на градовете, по-доброто сътрудничество с кохезионните политики, тоест как по-добре да се използват структурните фондове. В същото време трябва да постигаме цели, свързани с околната среда. Бихме искали да подкрепим и високите технологии, разработвани в Европа. Всичко това трябва да доведе до енергийна трансформация. Предстои ни преходен период към модерното управление на европейската енергетика.

- Как този съюз ще промени живота на обикновените граждани?

- За гражданите това ще означава, че ще имат сигурни енергийни доставки, енергия, която е достъпна, която могат да си позволят. Ще имат възможности за подобряване на енергийната ефективност - както в битов план, така и за стопанския сектор. Всичко това ще се прави по начин, щадящ околната среда. Сигурен съм, че ще ни отнеме няколко години, докато стигнем дотам, но ще започнем още другата седмица.

- Благодаря за разговора. Очакваме резултати още днес.

- Определено. Ще направим всичко възможно, за да дадем положителни знаци.