7093 | 15 апр. 2021 | 13:03

В Занаятчийската чаршия и днес кипи живот както е било през Възраждането. Архитектурният ансамбъл Занаятчийска чаршия представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене

Пролетните месеци обикновенно са най-натоварени за занаятчийте. Причината е в наситеността на празници и обреди през месеците април и май, както и „пробуждането” на туристическия поток. Най-голям е интересът към меката на българския занаятчийски бит – Габровско и специално Етнографският музей на открито „Етър“.

Слънчевите лъчи са обагрили „Етъра” в прелестна премяна. Водоскоците са пълноводни и пълни с живот, а повечето работилници са ритмично тракат по поредното ръчно направено произведение на изкуството. В „Етъра" винаги гъмжи от хора, любопитни да се докоснат до традициите на Възраждането, съхранени в автентичен вид.

Според Закона за културното наследство музеят е „специализиран“, а по териториален обхват попада в категорията „местни“ музеи. Този обхват и функции не съответстват на разнообразната дейност на музея и на уникалните сгради и сбирки на територията на комплекса. В отделни случаи през годините статутът на ЕМО „Етър“ е бил бариера за организирането на събития от национален и международен мащаб, за които се е изисквало партньорство с институция от регионално или национално значение.

Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво.

Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня.

Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.

Единствената в България колекция от действащи водни съоръжения се намира в музей „Етър“.

Етър е древното название на Янтра - реката, която минава през град Габрово. Избрано е за име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в региона.

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения, използвани някога в поминъка на балканджиите: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.

Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки.

В Занаятчийската чаршия и днес кипи живот както е било през Възраждането. Архитектурният ансамбъл Занаятчийска чаршия представя главна градска улица с постройки от XIX век, в които има действащи занаятчийски работилници, дюкяни, кафене и жилища на занаятчии и търговци. Ансамбълът от къщи включва пресъздаване на съществували в Габрово и околностите му оригинални архитектурни образци.

Саковата къща впечатлява с многобройните си прозорци на втория етаж, тъй като такива сгради от периода на Българското възраждане не се срещат често. В работилниците, пред погледа на посетителите, майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а посетителите могат да наблюдават стари техники за обработка на метал, кожа, дърво, глина, вълна, козяк и други естествени суровини. Могат да разгледат оригинални занаятчийски инструменти, да се насладят на уменията на майсторите и да отнесат вкъщи техни изделия.

На Чаршията може да се вкусят симид, баница и геврек, да се опитат пестил, бяло сладко, халва, домашни бонбони и други лакомства, или да се изпие кафе, сварено на пясък.

През годините музей „Етър“ се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа Скансен в България.

Музейната структура през годините се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.

През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

В наши дни мисията на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.

Музей „Етър“ създава незабравими спомени особено за най-малките си посетители. Той дава възможност да срещнете децата от първо лице с традициите в занаятчийското производство, да проверите техните умения и сръчност, да запалите в сърцата им любов към българското народно творчество, бит и обичаи.

Комплексът предлага единствени по рода си училище за лазарки за момичетата и школо за коледари з амомчетата.

През 2019 г. завършилите училището са повече от 30, а възстановките на обичая лазаруване в музея се очакват с голямо вълнение от посетителите.

Целта на инициативата е запознаване на младите момичета с обичая лазаруване и преживяване автентичността на празника.

С провеждането на „Училище за коледари“ пък екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая Коледуване, да разучат с помощта на музейни специалисти коледарски песни и наричания. Всички участници в образователната програма „Училище за коледари се включват и във възстановката на обичая Коледуване.

От месец юли 2013 г. в музей „Етър“ започва да функционира и Музеен детски център. Неговото създаване се осъществява със съдействието на фондация „Америка за България“ в партньорство с Нов български университет. В музейния център децата имат възможност да се запознаят с различни занаяти и домашни дейности на принципа „учене чрез опит“.

Тематични работилници, посветени на българския празничен календар и традиции, се провеждат целогодишно в музея.  Те имат за цел да запознаят участниците със същността на конкретния празник и характерната за него обредност, да стимулират умението на децата да работят в екип, използвайки различни материали - изработване на мартеници, изработване на бостанско плашило, рисуване върху бръшлян, боядисване на великденски яйца, апликация с природни материали и много други.

Докато децата се забавляват, възрастните могат да се насладят на историческа или традиционна беседа в съчетание с тематична разходка в региона с екскурзовод. Темите са прелюбопитни, сред тях са: Богатството на възрожденската архитектура, Традиционните технически съоръжения на вода, Календарният цикъл в традиционната култура, Балканските мандри, Традиционното Габровско жилище или историята на Саковата къща.

Наред с традиционните музейни дейности - научноизследователска работа в областта на историята и етнологията, провеждане на научни форуми, участие в теренни проучвания, екипът на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ организира много възстановки, демонстрации, празници и фестивали, подготвя и реализира образователни програми, които са радват на огромен интерес сред туристи както от България, така и от чужбина.

Несъмнено на територията на „Етъра” туристите могат да се докоснат до пълнокръвната картина на отминалата епоха на Възраждането. В музея сякаш часовникът в спрял преди сто години, а същевременно кипи живот. От ранни зори майсторите отварят работилниците си и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия. В комплекса се помещават – кожухарска, грънчарска, куюмджийска, ножарска, дърворезбарска, бакърджийска, хлопкарска и мутафчийска работилница. Тук може да се видят още автентични народни музикални инструменти, да се докосне до традициите в гайтанджийската одая и иконописното ателие. Несъмнено мястото е перлата на занаятите, откъдето ще си тръгнете заредени с енергия, патриотично настроени и горди с произхода си. А за малчуганите ще е отличен урок по история и съхранение на родовите обичаи.