„В пика на бежанската криза се оказа, че европейското законодателство не работи, Дъблинското споразумение трябва да бъде променено. Над 600 000 сирийски деца се намират в момента в Турция, 400 000 от тях не посещават училище в продължение на няколко години.“ Това заяви евродепутатката Илияна Йотова на конференция „Непридружените малолетни и непълнолетни бежанци в ЕС и България – социални предизвикателства и необходими решения“. Форумът в Народното събрание е организиран от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и Института за стратегии и анализи. Той бе открит от вицепрезидентката Маргарита Попова.
В България непридружените деца вече са 1404.
Илияна Йотова остро разкритикува бавните процедури за вземане на решения от европейските институции: „Даже звучи цинично, когато се каже, че Европа приема спешни мерки. Какво е спешното на едни мерки, когато не стигна една календарна година, за да се придвижим няколко крачки напред. За фонда от 1 млрд. и 800 млн. евро, с който трябва да се подпомогне Африка, говорим от април. До този момент са събрани малко над 70 милиона евро. Бежанската криза заплашва да прерасне в политическа. Държавите-членки се затварят една в друга, търсят национални решения, вместо да изпълняват европейските. От прословутите 11 горещи точки работи само една в Италия. Политиката започва да придобива егоистични измерения.“
„От началото на годината повече от 175 000 деца търсят защита в Европа. Много от тях се губят, когато дойдат на нашата територия и завършват в ръцете на организираната престъпност, изчезват в трафика на органи, в пазара на наркотиците или на черната работа. Всеки четвърти, от тези, които търсят убежище, е малолетен. Не трябва да има отказваме възможността да построят бъдещето си“. Печалните данни изнесе евродепутатката Сесил Кашету Киенге, гост и участник в конференцията.
Тя е родена в Конго, а през 1983 г. се мести в Италия, където завършва медицина. Била е министър по въпросите за интеграцията в правителството на Енрико Лета.
През 2013 г.е класирана на 23-то място на „100-те водещи световни мислители“ на списание „Форин Полиси“. Член на ЕП от 2014 г. „Всеки път, когато видя потънала лодка или деца, които умират, си казвам: „Можех да съм на тяхно място“. Това не е пътешествие, това е бягство. Бягство от конфликти, от бедност. Трябва да разберем причините за това бягство“, подчерта г-жа Киенге.
Средно по 5 непридружени деца - бежанци влизат всеки ден у нас и много малка част от тях стигат до включване в социална услуга, съобщи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин по време на конференцията.
По данни на Агенцията за социално подпомагане едва 14 деца са настанени в социалните центрове у нас. Голяма част от децата, а и от пълнолетните бежанци, просто преминават процедурата по регистрация в България и заминават за друга държава, обясни Калфин.
„Бюджетът на Държавната агенция за бежанците беше завишен, направили сме точно разписание какво се случва, след като бежанец дойде в страната“, посочи още вицепремиерът и допълни, че до края на годината ще дойдат 50-100 души от Гърция и Италия, за които се предполага, че искат да останат в България (по квотната система на ЕС). За догодина те са 2000 по схемата за разпределяне в рамките на Евросъюза.
От изказването на Ивайло Калфин стана ясно още, че около 100 бежанци са регистрирани в бюрата по труда и други под сто души са включени в субсидирана заетост към центровете на Държавната агенция за бежанците. Според него България е готова да приеме семейства с деца, разписани са и конкретните стъпки за интеграция.
За България ще бъде полезен и опита на други страни. Особено по въпроса за настойничеството на непридружените малолетни деца. Съгласно законодателството трябва да има някой, който да ги представялва и съдейства при вземането на решение. Кметовете от общината имат ангажимент да посочат настойник на това дете. В общината обаче то попада доста по-късно след идването си. „А и те идват без документи по време на първото интервю, на което целта е да се вземат повече данни за него“, със съжаление костатира вицепремиерът. И това досега се извършва от агенцията за бежанците. Калфин посочи, че в Холандия има неправителствени организации, които се занимават с настойничество и това е добре да се обмисли и развие и в България.
Според него трябва да се търси вариант, който е извън сегашната институционална среда, като това е един от първите въпроси, който трябва да се реши. „Едва ли ДАБ трябва да търси настойник.“
Вторият въпрос е свързан с това какво се се случва с тези деца, които получат статут на бежанец. За третото тримесечие на 2015 г. по дадни на Отдела Закрила на детето към Агенцията Социално подпомагане служителите в Закрила на детето са работили по 491 случая за деца. За второто тримесечие бройката е малко под 500 души.