8480 | 13 ноем. 2015 | 15:27

Над 175 000 малолетни са потърсили убежище в Европа, много от тях стават жертва на мафията. В пика на бежанската криза се оказва, че европейското законодателство не работи

„В пика на бежанската криза се оказа, че европейското законодателство не работи, Дъблинското споразумение трябва да бъде променено. Над 600 000 сирийски деца се намират в момента в Турция, 400 000 от тях не посещават училище в продължение на няколко години.“ Това заяви евродепутатката Илияна Йотова на конференция „Непридружените малолетни и непълнолетни бежанци в ЕС и България – социални предизвикателства и необходими решения“. Форумът в Народното събрание е организиран от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и Института за стратегии и анализи. Той бе открит от вицепрезидентката Маргарита Попова.

В България непридружените деца вече са 1404.  
Илияна Йотова остро разкритикува бавните процедури за вземане на решения от европейските институции: „Даже звучи цинично, когато се каже, че Европа приема спешни мерки. Какво е спешното на едни мерки, когато не стигна една календарна година, за да се придвижим няколко крачки напред. За фонда от 1 млрд. и 800 млн. евро, с който трябва да се подпомогне Африка, говорим от април. До този момент са събрани  малко над 70 милиона евро. Бежанската криза заплашва да прерасне в политическа. Държавите-членки се затварят една в друга, търсят национални решения, вместо да изпълняват европейските. От прословутите 11 горещи точки работи само една в Италия. Политиката започва да придобива егоистични измерения.“

„От началото на годината повече от 175 000 деца търсят защита в Европа. Много от тях се губят, когато дойдат на нашата територия и завършват в ръцете на организираната престъпност, изчезват в трафика на органи, в пазара на наркотиците или на черната работа. Всеки четвърти, от тези, които търсят убежище, е малолетен. Не трябва да има отказваме възможността да построят бъдещето си“. Печалните данни изнесе евродепутатката Сесил Кашету Киенге, гост и участник в конференцията.

Тя е родена в Конго, а през 1983 г. се мести в Италия, където завършва медицина. Била е министър по въпросите за интеграцията в правителството на Енрико Лета.
През 2013 г.е класирана на 23-то място на „100-те водещи световни мислители“ на списание „Форин Полиси“. Член на ЕП от 2014 г. „Всеки път, когато видя потънала лодка или деца, които умират, си казвам: „Можех да съм на тяхно място“. Това не е пътешествие, това е бягство. Бягство от конфликти, от бедност. Трябва да разберем причините за това бягство“, подчерта г-жа Киенге.

Средно по 5 непридружени деца - бежанци влизат всеки ден у нас и много малка част от тях стигат до включване в социална услуга, съобщи вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин по време на конференцията.

По данни на Агенцията за социално подпомагане едва 14 деца са настанени в социалните центрове у нас. Голяма част от децата, а и от пълнолетните бежанци, просто преминават процедурата по регистрация в България и заминават за друга държава, обясни Калфин.

„Бюджетът на Държавната агенция за бежанците беше завишен, направили сме точно разписание какво се случва, след като бежанец дойде в страната“, посочи още вицепремиерът и допълни, че до края на годината ще дойдат 50-100 души от Гърция и Италия, за които се предполага, че искат да останат в България (по квотната система на ЕС). За догодина те са 2000 по схемата за разпределяне в рамките на Евросъюза.

От изказването на Ивайло Калфин стана ясно още, че около 100 бежанци са регистрирани в бюрата по труда и други под сто души са включени в субсидирана заетост към центровете на Държавната агенция за бежанците. Според него България е готова да приеме семейства с деца, разписани са и конкретните стъпки за интеграция.

За България ще бъде полезен и опита на други страни. Особено по въпроса за настойничеството на непридружените малолетни деца. Съгласно законодателството трябва да има някой, който да ги представялва и съдейства при вземането на решение. Кметовете от общината имат ангажимент да посочат настойник на това дете. В общината обаче то попада доста по-късно след идването си. „А и те идват без документи по време на първото интервю, на което целта е да се вземат повече данни за него“, със съжаление костатира вицепремиерът. И това досега се извършва от агенцията за бежанците. Калфин посочи, че в Холандия има неправителствени организации, които се занимават с настойничество и това е добре да се обмисли и развие и в България.

Според него трябва да се търси вариант, който е извън сегашната  институционална среда, като това е един от първите въпроси, който трябва да се реши. „Едва ли ДАБ трябва да търси настойник.“

Вторият въпрос е свързан с това какво се се случва с тези деца, които получат статут на бежанец. За третото тримесечие на 2015 г. по дадни на Отдела Закрила на детето към Агенцията Социално подпомагане служителите в Закрила на детето са  работили по 491 случая за деца. За второто тримесечие бройката е малко под 500 души.