4530 | 4 ноем. 2025 | 15:30
Европейската комисия представи годишните доклади за напредъка към ЕС на страните кандидатки за членство.
Документите отчитат пътя на Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Турция, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Украйна, Молдова и Грузия.
"В Република Северна Македония техническата работа по пътната карта продължава", отбеляза Марта Кос, комисар по разширяването, но подчерта:
"През изминалата година страната не е предприела решителни стъпки за напредък в процеса на преговори за присъединяване. Тя трябва да измени конституцията съгласно заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г., за да напредне по пътя си към членство". А това включва вписването на българите в основния закон на страната.
Кос посочи Черна гора като най-напредналия кандидат за присъединяване. Значителен напредък са постигнали още Албания, Молдова и Украйна. "Киев уверено се движи към членство в ЕС, но трябва да продължи борбата с корупцията", заяви еврокомисарят.
Марта Кос отчете, че в Сърбия темпото на изпълнение на реформите значително се е забавило. Еврокомисарят посочи, че поляризацията в обществото се е задълбочила на фона на масовите протести през последната година, които са израз на разочарованието на сърбите от корумпираното управление.
Успешното разширяване на ЕС е реалистично през следващите години, смята Марта Кос, но отбеляза, че не само страните кандидатки трябва да извървят пътя към еврочленство, а и Общността трябва да се подготви за това.
Албания постигна значителен напредък, като отвори четири клъстера през последната година и се очаква да отвори до края на годината последния клъстер в преговорите, се посочва в доклада. Постигнат е напредък по основните принципи, особено по отношение на реформата на правосъдието и в борбата с организираната престъпност и корупцията. Необходимо е продължаване на усилията. Постигането на целта на Албания за приключване на преговорите с ЕС до 2027 г. зависи от поддържането на скоростта на реформите и насърчаването на широк политически диалог. При условие че поддържа хода на реформите, Албания е напът да постигне тази амбициозна цел, пише в документа.
Северна Македония продължи работата си по пътните карти за върховенството на закона, реформата на публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и по плана за действие за защита на малцинствата. Необходими са допълнителни бързи и решителни действия по началните критерии, в съответствие с рамката за преговори, с цел отваряне на първия клъстер възможно най-скоро и когато бъдат изпълнени съответните условия. Северна Македония следва да повиши усилията си за поддържане на върховенството на закона, като защитава независимостта и почтеността в съдебната система, и засили борбата с корупцията, се посочва в доклада. Страната трябва да приеме необходимите конституционни промени за включване в Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и които са част от друг народ, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., които Скопие се ангажира да изпълни, се добавя в текста.
За Сърбия се посочва, че поляризацията в обществото се е задълбочила на фона на масовите протести след ноември 2024 г., което е израз на разочарованието на гражданите от корупцията и усещането за липса на отчетност и прозрачност, съчетана със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращи и натиск върху гражданското общество. Това създаде все по-трудна среда, в която думите на разделение доведоха до сериозна загуба на доверие сред заинтересованите страни, а това, от своя страна, се отразява на процеса на присъединяване към ЕС. Реформите значително се забавиха. Очаква се Сърбия да преодолее застоя в областта на съдебната система и основните права, и спешно да предприеме стъпки за възстановяване на свободата на словото и академичната свобода. Оценката на ЕК от 2021 г., че Сърбия е изпълнила началните изисквания за преговори с ЕС по въпросите на конкурентоспособността и приобщаващия растеж, остава в сила.
Косово запазва ангажиментите си по европейския си път, с високо равнище на обществена подкрепа. Забавянето при съставянето на институциите след февруарските общи избори се отрази на напредъка на реформите, свързани с ЕС. Установяването на междупартийно сътрудничество и пренасочването на задачите към тези реформи е необходимо, за да може Косово да се върне на пътя към ЕС. Нормализирането на отношенията със Сърбия и изпълнението на ангажиментите за диалог остават неразделна част от европейската перспектива на Косово. Комисията е готова да подготви становище за кандидатурата на Косово за членство, ако Съветът на ЕС поиска това, се посочва в доклада.
Черна гора отбеляза значителен напредък към към ЕС, като затвори четири преговорни глави в последната година. Ангажиментът на страната за временно затваряне на още глави до края на 2025 г. отразява нейната отдаденост на европейската интеграция. Поддържането на стабилен напредък по отношение на реформите и постигането на трайно широко политическо съгласие са от решаващо значение за постигане на целта на страната да приключи преговорите за присъединяване до края на следващата година. Ако се поддържа скоростта на реформите, Черна гора е напът да постигне тази амбициозна цел.
В Босна и Херцеговина политическата криза в Република Сръбска и краят на управляващата коалиция подкопаха напредъка по присъединяването към ЕС. Това доведе до ограничени реформи при защитата на данните и граничния контрол, както и свързани с подписването на споразумение за статута на "Фронтекс". Положително е, че през септември Босна и Херцеговина представи на ЕК програма за реформи. След последните промени в Република Сръбска, Босна и Херцеговина има възможност да осъществи реформи по пътя към ЕС. За да започнат ефективно преговорите за присъединяване, властите трябва на първо място да приемат закони за съдебна реформа, в пълно съответствие с европейските изисквания, и да назначат главен преговарящ, се отбелязва в доклада.
Турция остава кандидат и ключов партньор за ЕС. В съответствие със заключенията на Европейския съвет от април 2024 г., ЕС развива отношенията си с Турция по съразмерен и обратим начин, като се ангажира с общи приоритети. Възобновяването на преговорите за уреждане на кипърския конфликт е ключова част от сътрудничеството. Зачестилите съдебни действия срещу опозиционни представители и партии пораждат сериозни опасения за придържането на Турция към демократичните ценности. Въпреки че диалогът за върховенството на закона остава централен за отношенията между ЕС и Турция, влошаването на демократичните стандарти, съдебната независимост и основните права, все още не са разгледани. Преговорите за присъединяване с Турция остават в застой от 2018 г. насам, отбелязва комисията.
Украйна остава силно ангажирана с пътя си ЕС и напредна по ключови реформи. Страната прие пътни карти за върховенството на закона, публичната администрация и работата на демократичните институции, както и план за действие за националните малцинства. Украйна изпълни условията за начало на преговорите по няколко групи въпроси. Комисията очаква Съветът на ЕС да бъде в състояние да продължи с отварянето на всички клъстери преди края на годината. Украинското правителство е посочило целта си да приключи временно преговорите за присъединяване до края на 2028 г., а ЕК е ангажирана да подкрепи тази амбициозна цел.
Пред лицето на непрекъснатите хибридни заплахи и опити за дестабилизиране на страната, Молдова е постигнала значителен напредък по пътя към ЕС. Първата среща на върха ЕС – Молдова през юли отбеляза нов етап на сътрудничество. Молдова е приела пътни карти за върховенството на закона, публичната администрация и действието на демократичните институции. Оценката на ЕК е, че Молдова е изпълнила условията, необходими за започване на преговорите. Правителството на Молдова си е поставило цел за предварително приключване на преговорите до началото на 2028 г., а ЕК е ангажирана да подкрепи тази цел, която е амбициозна, но постижима, се посочва в текста.
За Грузия се отбелязва, че миналата година Европейският съвет заключи, че процесът на присъединяване на страната към ЕС по същество е спрян. Оттогава обстановката рязко се влоши, като се наблюдава сериозно отстъпление от демокрацията, включително по отношение на върховенството на закона и сериозните ограничения на основните права. Това включва законодателство, което силно ограничава гражданското пространство, подкопава свободата на изразяване, и нарушава принципа на недискриминация. Грузинските власти трябва спешно да предприемат всеобхватни усилия за справяне с нерешените проблеми и ключови реформи, подкрепени от междупартийно сътрудничество и гражданско участие, в съответствие с ценностите на ЕС.
Източник БТА, БНР
Мобилна верси
RSS
