11615 | 18 ноем. 2015 | 18:43

Брюксел одобри 195 проекта, от тях 14 на България. Пет са в електроенергетиката, а девет – в сектора на природния газ. Ще се разшири "Чаира", ще се правят нови електропроводи

Българската енергийна дипломация отбеляза победна точка в Брюксел. Изграждането на газов разпределителен център (хъб) у нас получи от Европейската комисия специален статут на Проект от общ интерес (ПОС).

Това стана ясно от обнародвания днес в Брюксел нов списък от 195 ключови проекта за енергийната инфраструктура, от които зависи изграждането на Енергиен съюз в ЕС.

Изграждането на газов хъб край Варна е една от мечтите на премиера Бойко Борисов, който неуморно обяснява на всички европейски лидери, че газовият хъб може да реши всички проблеми на България с ЕК и Русия заради спирането на "Южен поток". Още през февруари 2015 година министър-председателят представи пред евроксомисаря Шефчович и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер проекта за газовия хъб и дори направи рисунка с източниците за захранването му. Сред тях са не само "Южен поток", но и "Набуко", който бе спрян заради липса на суровина за тръбата, както и междусистемните връзки с Румъния, Гърция и Сърбия, които се финансират от Европейската комисия, но строежът им се забави значително.

За да се създаде газов хъб в България, трябва да бъде изградена съответната инфраструктура и да има достъп до различни източници на природен газ, коментира тогава  Марош Шефчович. Той посочи, че всички проекти от сорта на "Турски поток" и "Северен поток -2" трябва да отговарят на европейското законодателство. Всички проекти могат да бъдат обсъдени относно тяхната полезност, но от гледна точка на енергийната сигурност имаме нужда от решения, които да не променят баланса на доставките, каза Шефчович.

Сега вече  Брюксел дава да се разбере, че за изграждането на одобрената инфраструктура Механизмът за свързване на Европа може да отпуска финансова помощ от своя бюджет, който е на стойност 5,35 млрд. евро за всичките 195 проекта.

България участва в списъка с общо 14 проекта. Пет от тях са в електроенергетиката, а девет – в сектора на природния газ.

Най-мащабният обект от първата група е свързан с мечтата на поколения енергетици: хидроенергийният комплекс „Чаира“ да се разшири с ново стъпало - язовир „Яденица“. В списъка на ЕК присъства изграждането на нова помпено-акумулираща ВЕЦ „Яденица“.

Като приоритет е посочено също построяването на електропроводи за по-добра взаимна свързаност между България, Гърция и Румъния. За целта сред ключовите проекти е посочено изграждането на линии между подстанциите у нас: „Марица-изток 1“ - Пловдив, „Марица-изток 1“ - „Марица-изток 3“, „Марица-изток 1“ - „Бургас“ и „Добруджа“ - „Бургас“.

Сред ключовите проекти в газовия сектор са класирани четирите междусистемни връзки (интерконектори) на България с Румъния, Гърция, Турция и Сърбия.

ЕК потвърди становището си от 2013 г., че разширяването на газовото хранилище „Чирен“ от 550 млн. куб. метра на 1 млрд. куб. метра също е проект от общ интерес за ЕС.

Сред ключовите инвестиции е класирана и рехабилитацията на българската газопреносна мрежа като цяло, тъй като големи части от нея са изграждани преди 30-40 години.

Предвидено е също България да участва със своята национална газопреносна мрежа в изграждането на газов коридор през Румъния, Унгария и Австрия.

Проектът за създаване на газов хъб на наша територия е включен в списъка като възможност за диверсификация (разнообразяване) на източниците на газ за Централна и Югоизточна Европа. ЕК отбелязва, че българският газов център е потенциален конкурент на три други проекта – газопроводите „Иистринг“ (между България и Словакия), „Тесла“ (между Гърция и Австрия) и посоченото вече трасе България – Румъния – Унгария – Австрия. Затова четирите варианта за изграждане на нова инфраструктура са обединени в една група, като е посочено, че може да се реализира един или повече от тях в зависимост от нуждите на пазара.

Във връзка с обявяването на новия списък с приоритетни проекти комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете коментира: „Наличието на модерна и надеждна инфраструктура е от съществено значение за свободния пренос на енергия в Европа. Тези проекти ще ни помогнат да интегрираме енергийните си пазари, да разнообразим енергийните източници и маршрути и да сложим край на енергийната изолация на някои държави членки. Освен това ще се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии. Преобразуването на европейската енергийна система ще изисква инвестиции на стойност милиарди евро в стратегическа инфраструктура. Настоящият списък с проекти ще помогне за това нашите средства да се използват за постигане на целта ни за осигуряване на чиста и достъпна енергия за европейците“.

Предишният списък, който беше приет през октомври 2013 г., включваше също 195 проекта, но част от тях са били оттеглени от страните-членки, а други са оценени като неактуални.