5971 | 6 февр. 2018 | 18:00

Германският еврокомисар Гюнтер Йотингер разработва проектобюджет за финансовия период след 2020 г.

За годините след 2020-а заради Брекзит в европейския бюджет ще липсват около 14 милиарда евро от общо около 140 милиарда евро, пише Дир.бг.
Вече се мисли как тази дупка да бъде запълнена и как да се преструктурират разходите.

Германският еврокомисар Гюнтер Йотингер в момента разработва проектобюджет за следващия финансов период на ЕС и възнамерява да подсили перата "отбрана" и "миграционна политика", съобщи Дойче веле. За сметка на това ще бъдат намалени разходите за селско стопанство и структурни помощи, които представляват общо почти 3/4 от разходите на ЕС.

Конкретните планове на Еврокомисията за новия многогодишен финансов период предвиждат съкращения на средствата в аграрния и кохезионния фонд с 5 до 10 процента.

Пред обществената телевизия АРД Йотингер каза, че в аграрната политика се обмисля реформа на преките плащания за хектар земя: "Това означава: от една определена площ нататък парите за хектар обработваема земя вече ще бъдат по-малко, отколкото за първите хектари".

Освен преструктурирането на разходите, за периода след 2020 г. се планира също така и увеличаване на вноските в европейския бюджет, плащани от отделните страни-членки на Общността. Предвижда се увеличение в рамките на 10 до 20 процента. Германия, която впрочем е най-големият нетен донор в рамките на ЕС, по думите на Йотингер, също ще трябва да плаща повече: става дума за увеличение с едноцифрена сума в милиарди.

Преди няколко дни Ройтерс оповести, че осем източноевропейски страни-членки на ЕС, сред които България и Румъния, са се съгласили да подкрепят увеличаването на вноските си в ЕС, за да покрият част от финансовата дупка след напускането на Великобритания, също голям нетен вносител в ЕС.

Съгласието си представители на Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, България и Румъния изразили на среща в Будапеща с Гюнтер Йотингер, с когото обсъдили плановете за следващия бюджет на ЕС.

Пред АРД Йотингер не споменава за това.

Ройтерс отбеляза, че бившите комунистически държави са предимно нетни получатели на средства от ЕС и се опасяват, че евентуален недостиг в бюджета на блока ще намали средствата за тях.

Министерството на финансите побърза да отговори, че България не е изразявала позиция за увеличаване на вноската на страната за членството в Европейския съюз. Подобна позиция не е била обсъждана в нито един работен или официален формат за преговори между държавите-членки и Европейската комисия, изтъкна МФ.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888,2 млн. лв. По правило таванът на тези плащания е фиксиран на 1,24% от брутния национален доход (БНД) на отделните държави-членки, а конкретната му стойност се определя отделно за всяка година в зависимост от настоящите нужди на ЕС.

Премиерът на Австрия Себастиан Курц твърдо се обяви против увеличаване на вноската за ЕС след Брекзит. Той също като Йотингер предлага намаляване на земеделските и кохезионните фондове.

Еврокомисарят Йотингер изрази надежда и за повече собствени приходи в европейския бюджет.

"Обмисляме и друго: малка част от печалбите на Европейската централна банка, които тя изкарва от емитирането на банкноти, да се вливат в европейския бюджет", обясни Йотингер. Той продължава да настоява и за въвеждането на данък върху пластмасовите опаковки. Закани се и на САЩ, че ако въведат наказателни мита за европейски продукти, ЕС ще отговори със същото.

Гюнтер Йотингер възнамерява да представи своя проект за бюджет през месец май. За първи път рамката ще се гледа в Европейския парламент на 23 февруари.

Дебати за многогодишната финансова рамка предстои и в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, като София ще бъде домакин на две тематични конференции на високо ниво през март и през юни тази година.