5387 | 13 ян. 2026 | 21:47

Младенов, уважаван дипломат, който не е бил свързан с GHF, ще ръководи работата на 14-членен палестински технократски комитет, отговарящ за ежедневното управление

Вашингтон се подготвя да обяви нова управленска структура за Ивицата Газа още в сряда, тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп се стреми да премине към следващата фаза на споразумението за примирие въпреки скептицизма на съюзниците и липсата до момента на широка международна подкрепа и финансиране, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“.

Американски и израелски официални лица, натоварени със задачата да поддържат крехкото примирие, настояват, че е възможен напредък, въпреки че същите тези представители имат противоречиво минало, свързано с Хуманитарната фондация за Газа (GHF) — провалена схема за разпределение на помощи, чиито маршрути за достъп се превърнаха в сцена на няколко стрелби от страна на израелски войници.
Те възнамеряват да подплатят основните политически съобщения с т.нар. „бързи победи“, улеснени от Израел, съобщават четирима души, запознати с плановете.

Сред тях са пълното отваряне на граничния пункт „Рафах“ с Египет, предоставянето на допълнителна медицинска помощ за палестинците и облекчаване на ограниченията за внос в Газа.

Очаква се бившият български министър на отбраната и бивш пратеник на ООН Николай Младенов да бъде обявен за „висш представител“ на опустошената палестинска територия, твърдят запознати със ситуацията източници.

Младенов, уважаван дипломат, който не е бил свързан с GHF, ще ръководи работата на 14-членен палестински технократски комитет, отговарящ за ежедневното управление.

Представянето на т.нар. борд за мир, ръководен от президента Доналд Тръмп и други световни лидери, вероятно ще бъде отложено за момента, твърдят източниците.

Съединените щати обаче очакват да обявят изпълнителен комитет към общия „борд“, включващ ключови международни фигури, сред които специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър — зет на Тръмп и основен архитект на политиката му по отношение на Газа.

Графикът на съобщенията може да бъде повлиян от решението на Тръмп дали да предприеме военни действия срещу Иран — възможност, с която той вече е заплашвал.

Следващите стъпки във „втората фаза“ на примирието включват разполагането на палестинските технократи в Газа, за да поемат гражданските функции от „Хамас“, както е предвидено примирието, постигнато с посредничеството на САЩ, което сложи край на двегодишната война. Предстои да започне наемане на персонал както в самата Газа, така и за офиса на Младенов.

„Трябва да покажем, че могат да постигат резултати“, заяви дипломат от региона, визирайки палестинския технократски комитет.

Въпреки това редица по-сериозни проблеми остават, казват няколко души, запознати с плановете. Западни и мюсюлмански държави продължават да не желаят да предоставят мироопазващи сили или средства за Газа, докато израелските войски все още контролират половината от анклава, а „Хамас“ затяга властта си над останалата част. До момента са събрани едва 1 млрд. долара, докато необходимите средства се оценяват на десетки милиарди, посочва дипломатът.
Американски официални лица възнамеряват да използват Световния икономически форум в Давос този месец, за да мобилизират финансова и политическа подкрепа за плановете си за Газа.

Сред основните пречки за напредък са планираното разоръжаване на „Хамас“, чиито перспективи остават неясни, както и отказът на израелското правителство да допусне мащабно възстановяване или по-нататъшно изтегляне на войски без това условие.

Младенов пътува до Израел миналата седмица за срещи с високопоставени американски и израелски представители, включително с Бенямин Нетаняху. В канцеларията на премиера на 8 януари са присъствали много от лицата, които сега отговарят за следвоенния преход в Газа, сред тях и Мирослав Зафиров — дясната ръка на Младенов и бивш български дипломат с дългогодишен опит в Близкия изток.
От „американската“ страна на масата са били Арие Лайтстоун — високопоставен американски пратеник и ръководител на екипа за Газа, базиран в Израел, както и Лиран Танцман — израелски технологичен предприемач и бивш резервист, който съветва американския екип на доброволни начала. Срещу тях от „израелската“ страна са били Майкъл Айзенбърг — израелско-американски рисков инвеститор и съветник на Нетаняху по въпросите за Газа и САЩ, и генерал Роман Гофман — военен секретар на премиера, номиниран да оглави разузнавателната служба „Мосад“ по-късно тази година.

Няколко източници твърдят, че и четиримата американски и израелски представители са изиграли ключова роля в планирането и популяризирането на Хуманитарната фондация за Газа. Според хора, работили в GHF и с организацията, Лайтстоун е съдействал за набиране на средства и международна подкрепа, докато Айзенбърг, Танцман и Гофман са развили и прокарали идеята в рамките на израелската система. Частната схема за разпределение на помощи е била свързана с опитите на Израел да отслаби управленския и икономическия контрол на „Хамас“ над Газа — цел, която до голяма степен не е постигната.

Хъбовете на GHF често са били сцена на хаос. Според здравните власти в контролираната от „Хамас“ територия стотици палестинци са били убити от израелски огън по маршрутите за достъп. Израелската армия отрича войниците ѝ умишлено да са стреляли по цивилни и твърди, че броят на жертвите е значително по-нисък.
Представители на GHF днес обвиняват израелското правителство, че е създало остра продоволствена криза, като напълно е спряло притока на помощи точно когато фондацията е започнала работа през май миналата година. Въпреки това, до затварянето си през ноември GHF твърдеше, че дейността ѝ е успешна и че е разпределила 187 милиона безплатни хранения — число, оспорвано дори от някои израелски официални лица.

От въвеждането на примирието притокът на помощи към Газа се е увеличил, но обещаното от Израел нарастване до 4 200 камиона седмично не е напълно изпълнено, посочват международни хуманитарни служители. Израелското правителство този месец обяви, че ще забрани дейността на над три дузини неправителствени организации в Газа, което създава допълнителен риск за разпределението на помощи.

Критиците на водените от САЩ усилия за „втора фаза“ на примирието — сред които израелски и западни официални лица и анализатори — твърдят, че последните планове са откъснати от политическите реалности и състоянието на сигурността в Газа. Според тях малкият екип от американски и израелски представители — дипломати, бизнесмени и неофициални съветници — е изключително амбициозен, но слабо информиран и твърде близък до дясното правителство на Нетаняху.
Същата група е разработила амбициозен проект от 32 страници, наречен „Project Sunrise“ — план на стойност 112 млрд. долара за превръщането на Газа в луксозен, футуристичен анклав, задвижван от изкуствен интелект, в рамките на десетилетие.

„Те са фокусирани върху ‘Sunrise’ и работят наобратно, но между настоящата ситуация в Газа и тази визия няма нищо по средата“, коментира човек, ангажиран с въпросите около Газа. „Изпълнението е от значение, детайлите са от значение“, добави той, посочвайки липсата на по-широка структура за изграждане на капацитет в Газа, слабата подкрепа от арабските държави и отсъствието на роля за подкрепяната от Запада Палестинска автономия.

Дипломатът от региона заяви, че екипът зад „Sunrise“ „смята, че слънцето изгрява, защото те са се събудили“. Той обаче добави: „Може да се каже, че планът е лош или недостатъчен, но ако няма по-добри идеи, това е, което ще се случи“.

Двама израелски официални представители посочват, че последното планиране за Газа отразява нетрадиционния стил, възприет от Тръмп във втория му мандат, при който политиката се води от частни бизнесмени, използващи методи от технологичния сектор, и „неофициално официални“ пратеници.

Групата от американски и израелски цивилни представители е изместила по влияние и водения от САЩ военен щаб в Южен Израел — Центъра за гражданско-военна координация (CMCC), създаден след примирието от октомври.

CMCC, чиято задача е да следи примирието и да координира действията между Израел, САЩ, други държави и неправителствени организации, е затънал в безкрайни срещи по дребни въпроси и безплодни сблъсъци с израелската бюрокрация, твърдят четирима души, запознати със ситуацията.

Още един член на тесния израелски екип, участвал и в GHF — Йотам ХаКоен, израелски резервист — е разположен в CMCC като представител на премиера.

„CMCC е отклонение“, заяви израелски официален представител. „Лесно е да се пишат неща на дъската, но нищо реално не излиза от това. Истинската работа се върши в ‘Кемпински’“, добави той, визирайки луксозния хотел David Kempinski на брега на Средиземно море в Тел Авив, където пребивава и работи американският екип за Газа.
Около 12-членният американски екип отговаря пряко пред Джаред Къшнър, който в момента е основният двигател на следвоенния преход, твърдят петима информирани източници.

Американският екип настоява, че плановете му за Газа са реалистични и посочва като постижение на администрацията на Тръмп сключването на примирието и освобождаването на израелски заложници.

„Никой не смяташе, че това е възможно“, заяви източник, запознат с мисленето във Вашингтон. „Не бих залагал срещу Джаред в Близкия изток“.

Освен въоръжението на „Хамас“, ключов въпрос за много анализатори и дипломати остава дали — предвид близостта между американските и израелските екипи — администрацията на Тръмп ще наложи напредък на Нетаняху, ако това се окаже необходимо. Някои смятат, че е в интерес и на двете воюващи страни „втората фаза“ да се забави, което би намалило натиска за реални отстъпки.

„И Израел, и "Хамас" искат да печелят време и да запазят статуквото“, казва един от източниците, запознати с планирането за Газа.

Източник: бТВ