- Проф. Вучева, бившият финансов министър Симеон Дянков препоръча електроенергетиката да се оздрави чрез фалит на НЕК. Как ще коментирате тази идея? Има ли някакви рисокве?
- Мисля, че въобще не трябва да правим връзка между настоящото състояние на НЕК и една такава операция. Много съжалявам, че така с лека ръка бившият министър на финансите Симеон Дянков каза, че няма нищо страшно в това НЕК да фалира. Напротив! Има много страшно. Освен това такава стъпка не е необходима и никак няма да е полезна за икономиката.
- Защо?
- НЕК не е обикновено акционерно дружество. Компанията работи в много специфична сфера. НЕК е не само обществен доставчик. Тя стопанисва всичките 30 големи водноелектрически централи, цялата инфраструктура по големите язовири, поддръжката. Затова не можем с лека ръка да кажем: „Ето на, държавата е лош стопанин, резултатите на дружеството са лоши – ликвидираме го!“ Случаят не е такъв.
Финансовото състояние на НЕК не се дължи толкова на управленски недостатъци, колкото на ценовата политика, която от години е създадена от Народното събрание чрез съответни закони. Особено през последните години – след 2010 г. с промените, които се направиха през 2011 и 2012 г. в Закона за енергетиката. Те предрешиха, че НЕК ще бъде с ежегодни, ежемесечни, ежечасни загуби. Тъй като задължиха компанията - тази история продължава и сега, да купува дългосрочно по определени цени всичко, което произвеждат централи от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и от т. нар. американски топлоелектрически централи, и да продават на значително по-ниски цени на съответните електоразпределители, които снабдяват битовите и други потребители.
Никоя компания, която при такова предрешено състояние би реализирала друго, освен загуба. Именно държавата, а не някой друг, по някакви причини е решила да сключи дългосрочни договори по някакви цени, каквито пак тя – държавата, е определила.
- Какъв извод правите от това?
- Трябва да мислим не как да ликвидираме НЕК или да се освободим от някогото, който лошо управлява ресурсите там. Не е това проблемът! Проблемът е защо упорито и с толкова много приказки през последните години не се решава този огромен въпрос с дългосрочните договори. Особено сега във връзка с изискването за пълна либерализация на пазара на електроенергия.
От началото на 2016 г. трябва да бъде въведена енергийната борса. Вече имаме такова дружество – също 100% държавно. При тези обстоятелства е неразумно някой да продължава да си затваря очите, че хем ще въвеждаме либерализация - тоест ще има пълна свобода на цените, хем за някои ще запазим високите изкупни цени, определени при съвсем други обстоятелства.
- Казвате: изправени сме пред много сериозен проблем и трябва да го решим. Как?
- Сметката трябва да се прави винаги от гледна точка на обществения интерес, а той изисква да няма фиксирани цени и задължително изкупуване на количества, които не са необходими, а както се установи - понякога не са и произведени. Обявяване в несъстоятелност или ликвидация би означавало обезценка и разграбване на активите без реална полза за потребителите на енергия.
- Каква е алтернативата?
- Много ми се иска поуките от случката с КТБ да са направени и този път да се вземе най-разумното решение. Първо, държавната гаранция, която се иска за кредит, с който да се изпълнят поетите задължения към американските тецове, трябва да се осигури. (Става дума за кредита от 650 млн. евро, който Българският енергиен холдинг търси - бел. ред.) Втората крачка – да се положат огромни усилия Европейската комисия (ЕК) да ни помогне да се разтрогнат дългосрочните договори, както направиха унгарците и поляците. Трето, да се намерят полезни ходове за т. нар. активи „Цанков скамък”. Четвърто, да се осигурят средства от фискалния резерв за разплащане на търговските задължения на НЕК. Така че това е пътят - нека да го кажем с новия административен език - това е пътната карта за НЕК.
Когато вече наистина имаме либерализиран пазар, ако тази пътна карта се изпълни, НЕК ще се освободи от много от сегашните си функции. Тя ще остане стопанин на водни централи, ще изпълнява и някои общи задачи по снабдяване и връзки с потребители и производители.
- Сред енергийни експерти битува хипотеза, че фалитът на НЕК би бил по-безболезненият начин да се ликвидират подписаните дългосрочни договори. Компанията фалира, забравете!
- Не, това не е вярно. Винаги, когато има несъстоятелност, Търговският закон и международните закони защитават договорните отношения и кредиторите. Тоест фалит на НЕК в никакъв случай няма да ни помогне да решим проблема. Много често, когато умишлено се търси изход чрез ликвидация, това е свързано с не особено почтени намерения. Така че фалитът не е решение, а залъгване. Не е трудно да си представим какви съдебни процеси ще започнат, ако някой действително послуша този съвет и вземе, че ликвидира НЕК, за да прекрати договорите.Държавата не може да постъпва по този начин, за да си урежда договорните отношения. Тъй че най-напред трябва да се уредят договорните отношения.
Даже ако погледнете баланса на НЕК, тази компания не е за ликвидация. Тя си има положителен собствен капитал и ще го има и в края на 2015 г.
- Експерти казват, че ако започне процедура по несъстоятелност на компанията, държавата ще загуби това богатство - големите ВЕЦ. Така ли е?
- Не само, че ще ги загуби. Ще осигури и изключителна печалба за някои хора, но не за държавата и не за обществото. Без да развивам конспиративни теории, но и аз започвам да вярвам, че източникът на идеите за фалит на НЕК е от заинтересовани кръгове, които искат да се възползват от една обезценка и купуване по лесен начин на тези централи.
- Има ли легитимен начин 2 млрд. лв. да се извадят от фискалния резерв и да се дадат от Министерството на финансите на НЕК, без това да бъде обявено от Брюксел за недопустима държавна помощ?
- Всичко може да бъде направено, когато навреме се отиде и се поиска радрешение.Възможен подход е и увеличаване на капитала на НЕК с пари от фискалния резерв. Това може да се преме от ЕК, ако се обясни защо се прави и какви вреди се ограничават.
Ще посоча и възможните слаби страни на предложението, което правя.
За съжаление НЕК има лоша слава на компания, в която се допускат разхищения и необосновани разходи. Предлаганото оздравяване с пари от държавата някои ще определят като поредното разхищение на обществен ресурс. За съжаление всеки друг подход ще бъде много по-скъп за обществото. Доказателството е случката КТБ.
- Съществува ли опасност, ако сега властите извадят 2 млрд. лв. от фискалния резерв, да разклатят валутния борд?
- Не. Разбира се, ще има вой до небето от куп хора. Нашият борд не се крепи на фискалния резерв, а на валутния резерв. Валутният резерв е важният. Трябва да се прави разлика, въпреки че има общ сегмент между тях. Той обаче е незначителен и не може да повлияе на стабиността на валутния борд, която ние трябва да пазим. Във валутния резерв има около 32 млрд. лв. От тях частта, която е във фискалния резерв, е най-много 3 млрд. лв. По закон нашият валутен резерв трябва да покрива само около 10 млрд. лв., които са пари в обращение. Той ги покрива 3 пъти и следователно частта от 2 млрд. лв., която бихме ползвали от фискарния резерв, не може да има влияние. Тъй като това са много специфични познания, повечето хора не разбират и започва да се говори: „Отиде бордът!“
Има я и другата теза: „Бордът ни пречи!“ Той ни пречи да постигаме растеж. Това са абсолютно несъстоятелни твърдения, но те периодично се вадят и разпространяват.
Предполагам, че моето предложение няма да се приме, защото ще има безброй приказки как разсипваме парите на данъкоплатците. Надявам се все пак разумно да се сравняват възможните ползи и загуби, които могат да възникнат и при двата подхода - фалит на НЕК и оздравяване на НЕК с помоща на държавни пари.
- Вашият колега Владислав Горанов има ли разумен аргумент, с който да откаже подкрепа от 2 млрд. лв. за спасяване на НЕК?
- О, разбира се, могат да се намерят хиляди доводи.Вярвам обаче, че настоящият министър на финансите е не само политическо лице-той е специалист и ще подходи разумно, ако му бъде позволено. В системата на МВР например беше много необходимо да се направят промени, но не стана нищо от това което трябваше да стане. Много се надявам, че либерализацията на енергийния пазара ще помогне да се намери подходящото решение. За съжаление, в проекта за държавен бюджет за 2016 г. и в доклада към този проект, няма нито дума за решаването на проблема в НЕК.
Проф. д-р Христина Вучева е родена на 15 февруари 1937 г. в Пазарджик. Завършила е Висшия икономически институт в София. Участва в изготвянето на основните икономически закони в периода 1991-1996 г. Министър на финансите и вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова. Преподава финанси в УНСС.