15486 | 17 март 2015 | 13:42
Преброяване на учениците фантоми заръчаха от образователното министерство. Поредното в последните години. Проблемът със съществуващите само на книга деца е сериозен – много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Как работи порочната схема? За всеки записан ученик директорите получават субсидия по силата на т.нар. делегирани бюджети. Стъпката има желязна логика - така се подкрепят добрите училища, където образованието е на ниво.
Повечето средства осигуряват по-високи заплати на учителите, по-добро оборудване за кабинетите, по-добра среда. Да се поощрява качеството, вместо да се прилагат уравниловъчни мерки, звучи като повече от добра рецепта за подобряване на куцащото родно образование. Проблемът не е в мярката сама по себе си, а в това, че при нея, първо, прилагането не е пригодено към условията, а второ - не достига контрол.
Делегираните бюджети, наглед добре замислени и работещи отлично в големите градове, придобиват доста по-изкривена функция в малките градове и селата.
Субсидията, която всеки ученик „води“ със себе си, се брани със зъби и нокти от учителите, защото именно от нея зависи и оцеляването на учебното заведение, че и работата на самия педагог.
Мълчанието и воденето на фиктивни ученици е единствената рецепта, която поддържа системите за командно дишане на много от селските училища. Ако не вярвате, просто посетете едно подобно училище без предупреждение и пресметнете разликата между списъка в дневника и присъстващите в класната стая.
„Мъртвите души“ в класните стаи са не само черна дупка за държавните средства.
От гледна точка на учениците те са билет за неграмотност, мизерия и безработица. От гледна точка на обществото - нови ресурси, които ще трябва да се излеят в подкрепа на социално слаби. От гледна точка на учителя - оцеляване, което се плаща със загубата на професионализъм и достойнство.
Тук идва ролята на държавата. Какво ще стане, ако стимули се заложат не за прикриването на проблема, а за неговото идентифициране и отстраняване?
Дали не може да се предоставят допълнителни социални услуги за децата, които не виждат смисъл в училището или (както нерядко се случва) са спрени от възрастните? Дали накрая ще имаме директори, наказани за воденето на фиктивни ученици?
Да - ситуацията е тежка и обидна и за тях самите. Но правилата са си правила. А лицемерното затваряне на очи може и да спестява нерви, но има лошото свойство да не решава проблемите.
Мобилна верси
RSS
