27736 | 27 май 2015 | 16:32

Саксонския Херкулес Август II Силни създава една от най-представителните колекции на стари майстори в света

„Възхищението ми е неописуемо, то надхвърля всякакви думи!“, възкликва младият Гьоте след първото си посещение в Дрезденската художествена галерия през 1768 г. 19-годишният студент с нетърпение очак­ва отварянето на музея, за да престъпи прага на тази „светиня“. Няколкото дни, с които разполага в града, посвещава изцяло на шедьоврите в една от най-старите европейски сбирки, чието начало два века по-рано поставили саксонските владетели.

Днес картините, оставили безмълвен гениалния поет, може да се видят в прочутата галерия „Земпер“ в дворцовия комплекс „Цвингер“. Рафаело, Джорджоне, Кореджо, Вермеер, Рубенс, Рембранд, Ван Ейк, Дюрер, Холбайн са само част от художниците, чиито шедьоври изпълват залите на т.нар. Галерия на старите майстори.

За първи път картини от колекцията били изложени през 1560 г. от Август Саксонски, но редом с платна на италиански и фламандски художници той наредил природни забележителности и декоративни изделия.

Произведения на стари майстори систематично започнал да събира през ХVIII век друг Август - Втори Силни, който освен с блестящи физически качества (спечелили му прозвището Саксонския Херкулес) се отличавал и с голяма слабост към изящните изкуства. По време на неговото управление Дрезден преживял истински

културен разцвет

- с пищни барокови дворци, паркове със забавления и разбира се, първите обществени музеи. В художествената галерия, която владетелят открил през 1722 г. в преустроена придворна конюшня, били изложени 1995 произведения, сред тях и една от най-старите европейски графични колекции.

Страстта към изкуството наследил и синът му Август III. За покупките си той се съветвал с проницателния италианец Франческо Алгароти - един от големите познавачи на изкуството през XVIII век. През 1741 г. в сбирката на саксонския владетел попаднали 268 платна от колекцията на прочутия пълководец от 30-годишната война Албрехт Валенщайн, а през 1745-а и 100-те най-добри творби от притежанията на разорения херцог на Модена Франческо III д'Есте, сред които работи на Веласкес, Тициан и Кореджо. От преоткрития по това време Рафаело Август III успял да се сдобие със „Сикстинската мадона“.

С над 4000 произведения Дрезденската галерия се превърнала в най-представителната в Централна и Северна Европа, сравнима само с италианските сбирки. Шедьоврите в нея станали и една от причините градът да си спечели прозвището Флоренция на Елба.

Седемгодишната война през 1763-та обаче сложилакрай на разцвета на Дрезден и на първо място - на изкуството. Едва век по-късно градът се съвзел отново при управлението на крал Фридрих Август II. Той решил да построи нова сграда за художествената колекция и възложил проекта на прочутия архитект Готфрид Земпер. Музеят трябвало да допълва комплекса „Цвингер“, датиращ от времето на Август Силни. Работата по зданието започнала през 1847-а, но година по-късно била прекратена след провала на Майското въстание, което се опитало да свали краля. Земпер и приятелят му Рихард Вагнер били активни участници в републиканската вълна и след събитията трябвало да

бягат от Саксония

За завършването на галерията бил нает друг архитект - Карл Мориц Хенел, който по ирония на съдбата две десетилетия по-късно трябвало да се погрижи за повторното издигане на още една негова сграда - прочутата „Земпер опера“, която изгоряла при пожар.

Тържественото откриване на Новия кралски музей в Дрезден, както се наричала тогава галерията, било през есента на 1855 г., а за голямото събитие саксонският владетел подготвил изненада за публиката - 16 испански платна от колекцията на абдикиралия френски крал Луи-Филип I.

През втората половина на XIX век акцент в попълването на колекцията били съвременни произведения. Техният брой нараснал толкова, че се взело решение сбирката да бъде разделена. В „Земпер“ останали старите майстори, а модерната живопис и скулптура били изложени в музея „Албертинум“. Днес там са наредени платна на Ван Гог, Гоген, Моне, Макс Бекман, Ото Дикс, Пикасо, Едвард Мунк... а специални зали са посветени на съвременни творци като Герхард Рих­тер и Георг Базелиц.

Драматични времена за дрезденската колекция настъпили през 30-те и 40-те години на ХХ век. Множество творби на немски експресионисти били унищожени като

„упадъчно изкуство“

а десетки голямоформатни произведения, които не били извозени в депа извън града, изгорели при бомбардировките на англо-американските военновъздушни сили през 1945-а. Самото здание на Земпер също било превърнато в руини. То било възстановено чак през 1956-а, когато в галерията от СССР били върнати 1250 произведения, изнесени от страната в края на войната като трофейно изкуство.

„Сикстинската мадона“ – емблема на музея

Създадена през 1513-1514 г. от Рафаело „Сикстинската мадона“ два века и половина тъне в забвение в манастира „Св. Сикст“ в Пияченцо. Произведението с мащабни размери (256x196 см) било нарисувано по поръчка на папа Юлий II за олтара на храма в чест на победата над французите в италианските войни и включването на Пияченцо в папските територии. 

Август III попаднал случайно на „Мадоната“. Неговите аген­ти се опитвали да се сдобият с по-известни произведения на ренесансовия гений. Когато дошло предложението за творбата от Пияченцо, той приел по-скоро с надеждата, че сделката ще се осъществи лесно. Всъщност случило се точно обратното. Саксонският владетел преговарял две години с папа Бенедикт XIV, за да получи през 1754 г. разрешение да изнесе шедьовъра от Италия. Монасите също се заинатили и Август трябвало да плати фантастичните за времето си 25 000 римски скуди, достатъчни да се построи цял квартал. Според легендата, когато картината пристигнала в Дрезден, саксонецът символично отместил трона си с думите: „Път на великия Рафаело!“ Той безспорно бил доволен от факта, че най-накрая притежава произведение на ренесансовия майстор, но реакцията му едва ли е била толкова възторжена. Все пак неговата цел била да покаже в галерията си известно произведение, а не забравена от всички творба в провинциален храм. Може би и затова през следващите 50 години „Светата нощ“ на Кореджо си остава най-популярна в Дрезден. Едва в началото на XIX век, след отзивите на Гьоте и Винкелман, произведението става големият шедьовър на галерията.

Поредното преселение за „Сикстинската мадона“ настъпило през 1945-а, когато тя била изнесена в СССР като трофейно изкуство. Руската публика се възхищавала от картината в музея „Пушкин“ до 1956 г., когато тя била върната обратно в Дрезден.