20360 | 18 март 2025 | 12:41

Какъвто и да е изходът от конфликта в Украйна, след десетилетие или две НАТО рискува да се изправи пред една превъоръжена Русия, възстановила своя арсенал, в който конвенционалните балистични ракети като "Орешник" ще заемат видно място

Ракетата "Орешник" е нов продукт, различен от своите предшественици, пише Декер Евелет за Foreign Policy. Отбраната на НАТО в сегашния си вид няма какво да ѝ противопостави. Масиран удар с такива ракети би довел алианса на ръба на поражението дори без използването на ядрени оръжия.

Миналия ноември Русия удари Украйна с нов тип ракета. Москва за първи път демонстрира в действие балистична ракета със среден обсег "Орешник", която атакува Днепър [Днепропетровск]. Въпреки че ракетата не носеше експлозиви, ударът още веднъж демонстрира готовността на Владимир Путин за ескалация.

Кадрите от удара и анализът на сателитни изображения показаха, че Орешник очевидно може да носи шест бойни глави, всяка с по шест суббоеприпаса. Когато се приближава към целта, той ги разпръсква върху обширна зона на унищожение, като пистолет, зареден със сачми.

Освен това "Орешник" почти сигурно може да носи ядрени бойни глави и много експерти са съсредоточили анализа си върху тези способности и ролята, която ракетата играе в ядрените сигнали на Путин. Но сравнително малко внимание се обръща на неядрените способности на "Орешник" и на това как той може да промени стратегията на Русия в потенциална война с НАТО.

В конфликт, където силите са разпръснати на голяма територия - като например в Украйна - скъпа ракета, която да съперничи на "Орешник", не е най-добрият избор. Но "Орешник" е идеален за поразяване на компактни цели, като авиобази, където дори конвенционалните суббоеприпаси могат да причинят значителни щети.

В телевизионно интервю през декември миналата година Путин каза, че благодарение на "Орешник" Русия е "почти на ръба да се откаже от използването на ядрени оръжия". Руският лидер донякъде преувеличи, но в изказването му има много истина. Масиран удар на "Орешници", дори с конвенционални заряди, по стратегически обекти на НАТО - въздушни бази, контролни пунктове и ракетни силози - може да доведе алианса до задънена улица, дори без използването на ядрено оръжие.

Във война с НАТО Русия най-вероятно ще атакува военновъздушните бази на алианса още в първите дни на конфликта. Москва е наясно с въздушното превъзходство на алианса и ще се опита да създаде пространство за маневриране на своите сили, като унищожи способностите на НАТО или като минимум забави първия отговор на алианса.

Съвременните изтребители, особено F-35, които страните от НАТО все повече избират като многофункционални самолети, са твърде сложни за ремонт на бойното поле. F-35 и неговите колеги са проектирани да излитат от големи, модерни въздушни бази. Въпреки това, след десетилетия на бюджетни съкращения, цялата въздушна мощ на НАТО беше съсредоточена върху шепа такива бази и стана по-уязвима от всякога за касетъчни боеприпаси като "Орешник".

Руските ядрени междуконтинентални балистични ракети (МБР) определено ще могат да се справят с въздушните бази на НАТО в най-кратки срокове. По отношение на конвенционалните оръжия обаче опитът на Русия в Украйна разкри трудности при поразяване на стратегически цели със съществуващия ракетен арсенал. Руските ракети с конвенционални унитарни бойни глави не успяха да унищожат ключови украински военновъздушни бази и други съоръжения поради комбинация от лоша точност и успешна работа на украинските системи за противовъздушна отбрана.

"Орешник" ще помогне за решаването на този проблем. Съдейки по опита на Русия в Украйна, унищожаването на самолети в големи въздушни бази може да изисква десетки конвенционални ракети "Искандер". Ще отнеме много по-малко ракети "Орешник", за да се постигне подобен ефект. По време на атаката на 21 ноември само една ракета "Орешник" изхвърли 36 инертни суббоеприпаса върху военния завод "Южмаш". Ако суббоеприпасите не бяха инертни, ракетата щеше да причини сериозни щети в широка област, компенсирайки проблемите с точността на "Искандер" и Х-101.

Така че добрата новина е, че конвенционалните възможности на "Орешник" ще разширят неядрените възможности на Москва и теоретично ще намалят риска Кремъл да обмисли ядрен удар в началото на конфликта. Лошата новина е, че "Орешник" ще наруши сериозно операциите на НАТО дори и в безядрен вариант.

Европейската отбрана в сегашния си вид не може много да се противопостави на "Орешник". Въпреки че много бази на НАТО са защитени от гъста мрежа от противоракетна отбрана, ракетата лети над обхвата на прихващане на повечето системи и на последния етап от полета си се придвижва към целта си твърде бързо за повечето прехващачи, включително системата за противовъздушна отбрана Patriot.

При настоящите обеми на доставки арсеналът от прехващачи, способни да спрат "Орешник", а именно системите Arrow 3 („Стрела“) SM-3 Block IIA, ще бъде малък. Освен това Русия ще може да мами прехващачите с примамки и други контрамерки, изпращайки противовъздушната отбрана по грешната следа.

Технически оръжието "Орешник" не е сложно. Русия е умела в тези технологии и произвежда ракетни двигатели за подобни ракети в продължение на много десетилетия. Освен това Русия вече разширява капацитета си за производство на ракети, за да възстанови арсенала си за бъдещето. Прави впечатление, че някои от тези съоръжения, включително заводът "Каменски" близо до източните граници на Украйна, са специализирани в производството на големи двигатели и гориво за междуконтинентални балистични ракети, които "Орешник" също използва.

Какъвто и да е изходът от конфликта в Украйна, след десетилетие или две НАТО рискува да се изправи пред една превъоръжена Русия, която е възстановила своя арсенал, в който конвенционалните балистични ракети, включително "Орешник", ще заемат видно място. Тази нова сила може да опровергае очакванията, че Русия ще стане по-зависима от ядрения си арсенал с отслабването на нейните конвенционални способности.

НАТО трябва да започне да се подготвя за това сега. За целта алиансът ще трябва да направи основните си военновъздушни бази по-малко привлекателни цели за руските ракети. Това може да се постигне чрез разпръскване на самолети по второстепенни писти и магистрали в цяла Европа, което ще затрудни Русия да ги открие и унищожи при криза.

Някои страни от НАТО вече практикуват определени операции, включително зареждане с гориво и превъоръжаване на алтернативни летища. Проблемът със сложността на западните самолети обаче остава. Въпреки че разсредоточаването на оперативните летища може да осигури оцеляването на самите самолети, основните авиобази ще останат примамливи цели поради факта, че интензивната поддръжка е възможна само там. Ако Русия успее да атакува големи бази, тя ще унищожи ценни инструменти за поддръжка и складове за резервни части, които поддържат изтребителите в експлоатация.

За да се подготвят за възраждането на руските ракетни сили, което може да стане още по-опасно, страните от НАТО трябва да приемат план за разсредоточаване, който позволява по-дълги операции на място. Това ще изисква инвестиции в части и поддържащо оборудване, както и възможност за извършване на по-сложна поддръжка на място, като мобилни ремонтни екипи и транспортни работилници на повикване. Това ще улесни както възпирането на противника, така и воденето на бойни действия.

Има две трудности по този път, но и двете са напълно разрешими.

Първата са резервните части. Съкращенията на бюджета на военновъздушните сили в много страни от НАТО намалиха нивата на готовност на самолетите. Това наистина е проблем - особено за флота F-35, където изоставането на поръчките е особено остро. В същото време това се отнася и за други самолети, като например Eurofighter Typhoon. Държавите от НАТО трябва да инвестират сериозно не само в борбата с недостига на части, но и в преодоляването му - и това ще означава поддържане на складове за части за самолети на цялата територия. Това ще гарантира, че самолетът може бързо да се върне в експлоатация от всяко място на дислокация.

Вторият проблем са опитът и кадрите. Службата за отчетност на правителството на САЩ е отбелязала в миналото, че американският военен персонал няма опит в много от задачите по поддръжката, свързани с F-35 - отчасти отново поради липса на резервни части и поддържащо оборудване. Като се има предвид цялостното състояние на глобалните вериги за доставки на F-35, други държави от НАТО вероятно ще се сблъскат със същите проблеми.

Страните от НАТО трябва редовно да практикуват разширена поддръжка, за да могат да изпълняват необходимите мисии на всеки F-35 - независимо от националността му. Миналата година алиансът проведе първото в историята учение за поддръжка на F-35. Те трябва да се провеждат редовно във всички страни от НАТО с флот от F-35. Това отново ще служи като гаранция, че самолетът може бързо да се върне в експлоатация от всяко място на дислокация. Взети заедно, тези мерки ще намалят зависимостта на НАТО от няколко големи военновъздушни бази, които могат да бъдат сериозно повредени още в първите дни на войната.

Трудностите на Русия с ударите на далечни разстояния срещу защитени военни цели в Украйна не са причина Европа да лежи на лаврите си и да бъде небрежна към сигурността на своите сили през следващите десетилетия. "Орешник" и неговите аналози биха могли да опровергаят подценяването на руската военна мощ и, ако не бъдат предприети действия, да подкопаят способността на НАТО да води бъдеща война.

За автора

Декър Евелет е асоцииран анализатор в Центъра за военноморски изследвания със седалище във Вашингтон. Проучва чуждестранни ядрени позиции въз основа на сателитни изображения. Има магистърска степен от Института за международни изследвания Мидълбъри в Монтерей и бакалавърска степен от Рийд Колидж.

Превод и редакция: Епицентър.БГ