14442 | 10 юни 2016 | 12:46

Едно незабравимо пътуване с камера до острова на 100-те вулкана – Лансароте

Съвсем спокойно мога да кажа, че фотопленерът на остров Лансароте, или както сполучливо го нарекохме -„Фотопленер до Луната“, беше най-добрият ни фотографски пленер, който сме правили досега. А ние се занимаваме с това вече почти 3 години, пише  Петър Чолаков в http://greatphotoart.com/blog/fotografska-ekspeditsia-do-lunata/.

Както биха казали астролозите „звездите бяха с нас“. Всъщност, буквално звездите бяха с нас, защото на Лансероте, като че ли, си една идея по-близо до звездите. Там небето изглежда толкова близо до теб, облаците се носят толкова ниско, че нощем отразят светлините на градовете и се оцветяват в прекрасни жълто-оражево-червени нюанси. Може би е излишно да споменавам, че Лансароте е едно от най-фотогеничните места, които съм снимал, ще го видите по снимките.

И така, че ще се опитам с думи (доколкото е възможно това) да разкажа за всичко, което ме впечатли на този невероятен остров. С идеята да ви помогна, ако решите да пътувате до там с фотографска цел.

Тъй като за повечето от нас Лансароте е място, за което дори не сме чували (аз самият не знаех, че съществува преди да отида там) ще дам малко факти. Лансароте е един от седемте Канарски острова. Той е испанска територия и съответно официалният език е испанският. Всъщност Лансароте е най-старият канарски остров. В миналото е бил зелен, както останалите канарски острови, но през 18 век вулканите избухват и гореща лава залива целия остров. Населението е евакуирано в Куба и Латинска Америка. След като вулканите утихват островът е заселен отново. Но той вече не е същият. Пейзажът е лунен. Не случайно Аполо 17 са правили опитите си точно в Лансароте.

Ще започна с вулканичната система Тиманфая, която е обявена за национален парк. Лошото, е че там можеш да отидеш само с организиран транспорт – автобус, от който не е много удобно да се снима. За съжаление не се допускат самостоятелни експедиции из вулкана. От една страна заради сигурността , тъй като там човек много лесно може да се изгуби, а от друга -защото територията е защитена. Гледките там обаче са неописуемо красиви. Вулканите са червени, оранжеви, зелени, сиви, сини, черни – уникална смесица от цветове в пустошта.

Това е изумителното на Лансароте – на този остров по неповторим начин се слива зеленината с абсолютната пустош и в това има нещо толкова красиво и романтично. Автобусът се качва високо на вулкана, откъдето се откриват прекрасни панорамни гледки към всички вулкани от системата. Интересното е, че Лансароте е известен като Островът на 100-те вулкана. В действително те са над 300.


Камилите са “транспортно средство”, също както в Марко (Лансароте се намира на 100 км. от бреговете на Мароко). Бях разочарован от тях, тъй като се ползват предимно за туристи.

Лансароте е идеален за провеждане на фотопленери, защото е с обща площ около 846 кв. км, което означава, че за около 4 дни може да се обиколи целия по няколко пъти, да се изберат най-добрите гледни точки и време за снимки. Освен това всяко едно кътче там е много лесно достъпно, защото има изградена идеална пътна мрежа. С кола под наем можеш да обиколиш целия остров и да снимаш от всяка една гледна точка.

Тиманфая е най-живописната част от Лансароте – най-лунната и същевременно, най-цветната. Неповторими контрасти. Но Тиманфая далеч не е всичко. Във втората част от фотописа ще разкажа за крайбрежието, Зеленото езеро, извънземните лозя, уникалният климат, палмите, кактустите и чудната местна архитектура.

Препоръчвам да се уверите сами и да зарадвате очите и обективите си в Лансароте. Второ издание на фотографския пленер ще има през есента.