Политическата криза във Франция се задълбочава.
Министър-председателят Себастиан Льокорню подаде оставка днес, а тя беше приета от президента Еманюел Макрон.
С оттеглянето си Льокорню постави три рекорда - за най-кратко управление като премиер - 27 дни, най-дълго на поста без правителство - 26 дни и подаване на оставка само 12 часа, след като обяви състава на кабинета си.
Назначен едва преди по-малко от месец, ръководителят на правителството беше подложен на силни критики както от левицата, така и от десницата, след като снощи обяви част от правителството си, предава Нова тв.
Във вторник той трябваше да представи пред Националното събрание на Франция общата си политическа декларация.
39-годишният премиер беше изправен пред тежката задача да осигури парламентарна подкрепа, тъй като не разполага със стабилно мнозинство. Реакциите за състава на новото правителство не бяха никак ласкави.
Най-голямата изненада дойде от лидера на дясната партия „Републиканците” Брюно Рьотайо, за когото беше обявено, че запазва поста си на вътрешен министър. Късно снощи той изрази възмущението си от състава на кабинета, който „не отразява обещаното скъсване” с досегашното статукво.
Франция е в сериозна политическа и дългова криза. На този фон, граждански протести подпалиха редица големи градове в страната.
Само за тази година обслужването на държавния дълг ще струва около 67 млрд. евро – повече от бюджета на всички министерства, с изключение на образованието и отбраната. Прогнозите сочат, че до края на десетилетието тази сума ще достигне 100 млрд. евро годишно.
На 12 септември рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция, което прави заемите още по-скъпи и подчертава съмненията в стабилността и платежоспособността на страната. Перспективата за обръщане към МВФ или за намеса на Европейската централна банка (ЕЦБ) вече не изглежда фантастична.
Кризата започна със злополучното решение на Макрон да разпусне Националното събрание през лятото на 2024 г. Вместо да укрепи управлението, новият парламент се раздели на три лагера: център, левица и крайна десница. Нито една група не можеше да управлява, защото останалите две неизменно се обединяваха срещу нея.
Мишел Барние и по-късно Франсоа Байру оцеляха само по няколко месеца на поста министър-председател, преди да паднат жертва на основния въпрос пред всяко правителство: как държавата да събира и харчи средствата си.
74-годишният центрист Байру превърна проблема с държавния дълг – който вече надхвърля 3 трилиона евро, или 114% от БВП – в основна кауза. Той настояваше за орязване на 44 милиарда евро от бюджета за 2026 г., но бе свален след вот на недоверие, подкрепен от леви и крайнодесни депутати. Общественото мнение също не прие негови идеи като премахването на два национални празника, за да се финансира увеличен бюджет за отбрана.
След оставката на Байру Макрон назначи за премиер свой довереник – 39-годишния Севастиян Лекорню. Смятан за тих и лоялен, Лекорню е близък до президента от дълго време. „С Лекорню на практика Макрон е премиер“, коментира икономистът Филип Агийон.
Себастиен Лекорню беше назначен на 9 септември и веднага след това попадна под вълна от критики от противниците си и десницата, след като представи част от правителството си в неделя вечерта. Той трябваше да представи общата си политическа декларация пред Народното събрание във вторник.
Себастиен Лекорню влиза в историята на Петата република през задната врата:
Той е най-кратко управлявалият премиер с 27 дни, прекарани в Матиньон, премиерът, прекарал най-дълго време без правителство (26 дни) и е имал най-кратко просъществуващото правителство, след като Льокорню подаде оставка само десетина часа след назначаването на правителствения екип.
Веднага след оставката Себастиен Лекорню, президентът на крайнодесния "Националнен фронт" Жордан Бардела призова Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание.
"Не може да има възстановена стабилност без връщане към урните и без разпускане на Националното събрание", реагира той при пристигането си в централата на партията си.
11188 | 6 окт. 2025 | 11:14




Мобилна верси
RSS
