12245 | 5 юли 2021 | 13:09
От къде българите да научат, че правителството се е присъединило към инициатива на Г-7 за повишаване на данъците?
"Това е служебно правителство, функциониращо без парламентарно мнозинство. Ако не е забранено от закона, политическият морал не предполага то да се ангажира с решения. Откъде българските граждани, предприемачи, работещи, трябва да научат, че правителството се е присъединило към инициативата на Г-7 за повишаване на данъците. Най-наблюдателните представители на бизнеса могат да го научат от сайта на ОСР".
Това заяви Томислав Дончев на извънреден брифинг в централата на ГЕРБ. На него стана ясно, че България се е присъединила към решение, с което корпоративният данък ще скочи с 50%.
(Сега корпоративният данък е 10%, ако се вдигне с 50%, това означава да стане 15%)
Решението е било взето на заседание на Министерския съвет на 30 юни. Точката е била 17-а в дневния ред.
Александър Иванов разказа повече за това присъединяване. Той отбеляза, че това е направено без никакви обсъждания и срещи с бизнеса и тринстранката.
"С 50% ще бъдат повишени данъците. Защо финансовият министър не даде пресконференция, за да обясни? Кой го е притиснал в някоя стаичка? Финансовият министър е длъжен да даде отговора, а може би и президентът Радев. Кой от анонсираните приоритети на служебния кабинет беше изпълнен? Това влияе много на бизнес климата", допълни той.
"Взето е едно непочтено решение и решение, което е непрофесонално. Вдигането на данъци със сигурност означава по-малко работни места и по-висока безработица. Ако корпоративният данък се вдигне с 50%, над 1 млрд. лв. ще бъдат взети от бизнеса. Това е и скритият сценарий. Всичко наши опоненти дават утопични обещания. Тези утопии не са възможни, ако не се вдигат данъците и осигуровките", заяви Деница Сачева.
"Служебното правителство е вербално свръхактивно. Негови представители говорят толкова много, че не ми е ясно кога работят. Имаме нови жанрови - риалити от баня и селфи от източен язовир. По-същественият въпрос е защо тук има тишина. Защо има тишина? Ние настояваме да чуем позициите на партньорите в съвета за тристранно сътрудничество как гледат на инициативата за повишаване на данъците", отново взе думата Томислав Дончев.
"Редно е президентът, който е принципал на това правителство, също да излезе с позиция какво е отношението му към тази инициатива", продължи Дончев.
"На фона на тази тишина, имаме силен шум от страна на един доста объркан човек, който през последните два месеца броди в ефир. Това е г-н Бойко Рашков. Понеже два месеца всички са против нас - и МВР, и една сериозна част от медиите, въпреки това, ние продължаваме да стоим на първо място и сега явно се дава заключителната част на своята активност. Днес дори прочетохме, че той започва атака срещу БПЦ. Искам да му кажа, че за 19 имота той може да прави сделки. Такива дървени комунисти са се опитвали да унищожат църквата 100 г.", коментира и Тома Биков.
Той изрази и надежда, че свещеници и митрополити няма да бъдат викани на разпити по полицейските управления, както активисти на ГЕРБ в цялата страна.
Епицентър.бг припомня
Какво решение е приело служебното правителство на 30 април:
В дневния ред на правителственото заседание от 30 юни т. 17 е следната:
РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ В РАМКИТЕ НА ПРИОБЩАВАЩАТА РАМКА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПЛАНА BEPS КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ ЗА НАМИРАНЕ НА ОБЩО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ДИГИТАЛНАТА ИКОНОМИКА.
Внася: министърът на финансите
Решението на правителството от 30 юни гласи:
Одобрена е позицията на страната ни за предстоящите преговори в ОИСР за данъчното облагане на дигиталната икономика
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за преговорите в Приобщаващата рамка по въпросите на BEPS (Base Erosion and Profit Shifting - свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за намиране на общо решение за предизвикателствата при данъчното облагане на дигиталната икономика.
Решението е във връзка с предстоящото заседание на Приобщаващата рамка на 1 юли 2021 г.
България принципно подкрепя предложението на ОИСР за решаване на въпросите за данъчното облагане на дигиталната икономика, като в позицията са направени и някои бележки по конкретните параметри на това предложение, става също така ясно при какви обстоятелства страната ни би подкрепила някои от тях.
В позицията е посочено, че нашата страна смята, че новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот, както и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници.
Стенограмата от заседанието на Министерския съвет на 30 юни, на което е обсъждана въпросната позиция на България:
Точка 17
Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за водене на преговорите в рамките на приобщаващата рамка по въпросите на Плана BEPS към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за намиране на общо решение относно предизвикателствата във връзка с данъчното облагане на дигиталната икономика.
СТЕФАН ЯНЕВ: Докладва министър Василев.
АСЕН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин министър-председател.
Колеги, това всъщност е едно доста важно решение, което трябва да вземем. Както знаете, в рамките на ОИСР върви инициатива за това да се наложи глобален минимален данък върху мултинационалните компании. Тази инициатива съдържа две основни посоки.
Едната посока е за най-големите компании технологични с обороти над 20 милиарда да има глобален данък, който те да плащат, независимо къде извършват дейността. Това нас като страна честно казано най-много може да ни помогне, тъй като някакъв данък ще влезе в България. Ние такива компании за съжаление нямаме български или със сериозни операции на наша територия.
Втората част от инициативата е свързана с мултинационални компании, които имат обороти над 750 милиона евро, като за тези компании предложението е 15% минимален данък, който те да плащат. Предложението на България е този данък да бъде 10 %, но ако има съгласие, ще се съгласим на 15 %, като след проведени разговори предварителни с различни партньори, сме предложили, там им точка, която казва – ако компанията има голямо присъствие в съответната държава, тя да може да ползва местното данъчно законодателство, като под голямо присъствие се разбираше големи активи или голям фонд работна заплата, ние към това помолихме да бъде добавен и голям брой работници, така че всъщност ако една компания има голямо присъствие в съответна държава, тя да може да ползва местното законодателство.
Позицията, която изразяваме е, че по принцип бихме подкрепили тези две инициативи, но с много твърдата уговорка, че става въпрос само за компании, които са над 750 милиона евро оборот, което да освободи малкия и средния и доста големия бизнес в България, те да могат да си ползват нашите данъчни ставки. И също така да не се прилагат ако компанията има значително присъствие в държавата членка да си важат националните данъчни правила.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.
За пояснение към съкращението, с което започнах, на български звучи като свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, за това говорим.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, използвам тази тема да отправя една препоръка към министъра на финансите, забелязвате, че критерият е обороти на компаниите, а в България ние от години наблюдаваме компании, които имат десетки, стотици милиони обороти и почти никакви печалби. Тоест да не давам примери в кои сектори. Затова призивът ми е за едно оздравяване на финансовата среда в страната и оттам нататък ние да се присъединим и да подкрепим тази инициатива. Благодаря.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.
АСЕН ВАСИЛЕВ: Благодаря и аз.
Започнали сме много активно да работим по така нареченото трансферно ценообразуване, където компании сключват сделки с контрагенти в държави с ниски данъчни ставки и изнасят печалбата съответно там. До момента имаме сравнително скромни резултати, само около три милиона сме реализирали допълнителни приходи откакто влязохме като правителство, но се очаква до края на годината това да нарасне значително.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.
Вицепремиерът Пеканов.
АТАНАС ПЕКАНОВ: Само накратко да добавя подкрепа към казаното от министъра на финансите. Това е много важна инициатива според мен, от години се говори и разбира се важното е, тя да бъде така оформена, че да не засяга по никакъв начин нашите национални интереси, но по този начин, по който е оформена сега, аз също да изразя подкрепа, това е важна инициатива на глобално ниво и е добре, че ние участваме в нея.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Петков.
КИРИЛ ПЕТКОВ: Аз също като Министерство на икономиката искам да дам моята подкрепа на това, което беше казано от министър Василев. Наистина двете допълнения са много важно и ако успеем даже да направим така, че да не бъде 15 %, а 10 %, това би дало едно конкурентно предимство на България с една от най-ниските ставки в Европа, това би било страхотно.
Благодаря.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря и аз.
Ако няма други по темата, приемаме предложението.
Преминаваме към следващата точка.
------
Какво представлява Глобалното споразумение на ОИСР за данъчното облагане на дигиталната икономика?
На 1 юли Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обяви, че 130 държави и юрисдикции са подкрепили новия двустепенен план за реформа на международните данъчни закони. Според ОИСР присъединилите се държави представляват 90% от глобалния брутен вътрешен продукт продукт. Целта е мултинационалните компании да плащат справедлив данък в държавите, в които оперират.
Проектът предвижда пакет от два стълба:
Първият стълб осигурява по-справедливо разпределяне на печалбите и данъците между държавите с оглед най-големите мултинационални компании, включително дигитални такива. Той ще прехвърли някои данъчни приходи от страните, в които са регистрирани тези компании, на други пазари, на които те имат активност и получават печалби, независимо дали тези компании имат физическо присъствие на тях.
Вторият стълб се отнася до въвеждането на минимална ставка на корпоративния данък. Предложението е тя да е минимум 15%.
Преговорите по споразумението се очаква да приключат през октомври 2021 г.
Мобилна версия
RSS канали
